Канната е единственият род в семейство Cannaceae. В него са поместени около 50 вида. Растенията произхождат от районите на Централна Америка, Индия и Китай. Името в буквален превод от латински означава тръстика.

Канната се използва предимно за парково озеленяване или за акцент в огромни открити градини заради завидните ѝ размери от над метър. Освен красивите цветове канните се ценят и заради декоративните багри на листата.

Близък роднина на канната е бананът. Дори по форма на листата и структура на стъблото те си приличат. Растенията са тревисти и бързо растящи.

В условията на България са многогодишни, но коренището (ризомите) има нужда от защита през зимата.

Нуждае се от слънце и вода

Като типично екзотично растение канните имат нужда от много слънчева светлина. С точност - над 6-8 часа. За доброто й развитие е необходима богата и добре аерирана почва и вода, много вода. Но без подгизване! Канните могат да разцъфнат по-рано, ако ризомите се засадят в малки саксийки през пролетта. Ориентировъчни срокове, в който можете да изнесете растенията навън са същите като при доматите. При засаждането е препоръчително почвата да се обработи на 25-35 см дълбочина и да се обогати с компост или биохумус. Самите ризоми се поставят на 5-7 см дълбочина с очичките нагоре. След това просто се затрупват с почва без да се притискат. Следва обилна поливка. Разстоянието между отделните растения е около и над 30 до 60-70 см.

С напредване на вегетацията канната расте бързо и достига размери до 2-3 м в зависимост от сортовите особенности. В този период тя има нужда от много вода. Номерът е да се полива обилно, когато почвата просъхне, а следващата поливка да се ръководи от просъхването. Ако повърхността се мулчира, почвата ще задържа влагата за по- дълго време. Така се намалява изпарението от повърхността. При показване на първите няколко листа над почвата може да се внесе азотен или комплексен тор спрямо предписанието на етикета. Цъфтежът започва през юли и може да продължи до септември. За да се удължи, се препоръчва своевременно отстраняване на прецъфтелите цветове и цветоноси. Вече споменахме, че има и вариатети с пъстри листа. Това означава, че дори растението да не цъфти е красиво и приковава вниманието. Първите слани ще повредят листата. Това е и моментът, в който ризомите трябва да се извадят от почвата.

Прибиране и съхранение - има някои тънкости

Размножават се напролет

Изкопаването на коренищата през есента трябва да стане внимателно и от далече. Почвата се разкопава на минимум 30 см от стъблото. Ризомите се вадят и почистват от почвата чрез отръскване. Стъблата се отстраняват на около педя. Съхранението става в мазе или друго помещение с постоянна температура, но без наличие на много влага. Ризомите се подреждат в касетка или друг плитък съд. Отгоре се поръсват с пясък, торф или почва. Важно е отделните коренища да не се допират. Препоръчва се от време на време да се проверяват.

В ранната пролет, когато лалетата започнат да прецъфтяват е време ризомите на канната да се разделят. Всяка отделена част трябва да има минимум една растежна точка. От нея ще се развие новото растение. Малките ризомки се засаждат, както големите. Дълбочината е до десетина сантиметра, а разстоянието едно от друго между 30 и 70 см. Растенията ще разцъфтят до 10-12 седмици.

Болести и неприятели

По своята същност канната не е капризно растение. Може да се отглежда повсеместно у нас и не би трябвало да създава неприятности на собствениците си. Задължително условие е да се засажда на слънце и да се обезпечава откъм вода. Останалото си е нейна работа - да расте и краси градини и балкони. Да, точно така. Канната може да се отглежда и в саксия. За целта са създадени сортове - джуджета, които по нищо не остъпват на едрите си събратя. Освен по размери, разбира се.

Проблеми може да има, ако се появят охлюви или гъсеници. Те повреждат предимно листата, като ги нагризват и деформират при хранене. Спасението от охлювите са бирени или други капани, както и препарати. В зависимост от числеността им може да се събират на ръка. Това важи и за гъсениците. При тях борбата се провежда механично или чрез третиране с инсектициди. През горещите и сухи дни не е изключена и появата на акари. Борбата с тях е трудна дори с препарати, но не е невъзможна. Важно е растенията да се очистят преди прибиране.

Болестите, с които може да се сблъска канната, са ръжда, листни петна от гъбен или бактериален произход и пригори при засушаване. Рядко се случва канната да се зарази с вирус. В такъв случай растението трябва да се унищожи чрез изгаряне, защото вирусът може да се пренесе по други културни растения, каквито са доматите например.

Интересни сортове

С. Pink Beauty
С. Pink Beauty

С. Pink Beauty е сравнително ниско растение - около 50 -70 см с виолетово-червени листа. Цветовете са представени в алено и много тъмночервено, както и в светложълто. Растението е подходящо за отглеждане в контейнер.

Canna paniculata е в другата крайност. Височината, която може да достигне този вид е 5 м. Листата са светлозелени, а цветовете са тесни и дълги предимно в жълто-червената гама.

Bangkok Yellow е вариегатна форма. Височината, която достига е 2 м. Цветовете са червени, жълти или оранжеви с бял център. Листата са светло зелени на бели ивици.

Red Stripe е още една интересна канна с пъстри листа. Тук ивиците са червеникаво-кафяви, а основният фон е светлозелен. Цветовете са сравнително дребни.