Петко Пурчев, Плевен, [email protected]

Афродизиакът е вещество, което подсилва сексуалното желание. В миналото множество храни, напитки и определени поведения са били смятани за способни да направят секса по-лесно постижим или приятен, съобщава в. "Пчела и кошер". Въпреки това, от историческа и научна гледна точка, приписваните на някои от тези вещества и методи успешни резултати може да са се дължали предимно на простата вяра на прилагащите ги, на очакването за положителен резултат.

На първо място сред афродизиаковите медоноси смело можем да сложим Бабините зъби. Тази билка си е спечелила славата на „българския афродизиак“. Използва се за подсилване на потентността и удължаване на ерекцията. Но също така и за сила, енергия и издръжливост. Тя подпомага и мускулния растеж, като повишава нивата на тестостерона. Редица международни, а също и български изследвания, са доказали нейната сила за повишаване на либидото, репродуктивността, за намаляне нивата на холестерола, за благоприятното повлияване при възпаления и др. Интересното е, че действа целебно и на жените. Точно както подпомага синтеза на тестостерон при господата, така подпомага синтеза на естроген при дамите. Билката е известна и като едно от най-добрите природни средства срещу холестеролните плаки.

Биология

Бабините зъби (Tribulus Terrestris) е едногодишно тревисто растение. Разпространено е по песъчливи и каменливи места, край пътищата и като плевел в лозята и окопните култури. От основата на корена излизат многобройни тънки, пълзящи, дълги до 80 см стъбла. Стръковете и листата са окосмени с белезникави власинки. Листата са чифтоперести, срещуположни, с елипсовидна форма. Цветчетата са сравнително дребни, актиноморфни (полисиметрични), единични, с диаметър до 1.2 см, лимоненожълто оцветени, разположени поединично в пазвите на листата. Плодът е покрит с шипове. След узряването си се разпада на 5 орехчета, също покрити с шипчета. Семената са с 2.5-3 мм дължина, яйцевидни, светлокафеникави. Плододава август-ноември. Плодовитостта е до 5 000 плода от едно растение. Теглото на 1000 семена е около 3-6 грама.

Бабините зъби - българският тероар

Бабини зъби е българската билка, която е напълно различна от тази, която се среща в Индия, Китай, Испания, САЩ и Мексико. Уникалността й се дължи на нейното специфично местонахождение, климата, релефа, спецификата при метода и времето на събиране. За френската дума тероар (terroir) е трудно да се намери точен превод. Думата терен има подобно, но не толкова емоционално наситено значение. В концепцията за тероара по отношение на бабините зъби може би има определена нагласа за мистифициране на природата на България и влиянието й върху билката. Тероар означава среда на растеж. Буквалният превод на думата означава почва, но концепцията за тероара има много по-богато съдържание. В нея се включват:

* климатичните условия - годишна сума на валежите, ветровитост, слънчево греене, температура - средни дневни и годишни стойности и амплитуди;

* топографията на областта;

* евентуалното наличие на по-голям воден басейн или горски масив;

* надморската височина, наклон и изложение;

* почвите и тяхната способност да акумулират топлина и влага, плодородието им, химичната им и геоложка структура.

Може би най-важният аспект от тероара (ако се приеме, че климатът на даденото географско място изобщо позволява оптималното развитие на билката) е снабдяването с достатъчно вода и хранителни вещества. Дава изобилие от прашец и нектар.

Медопродуктивност

Растението започва да цъфти от началото на април до края на август, а при благоприятни условия цъфтежът може да се наблюдава и до края на октомври. Трябва да се отбележи, че бабините зъби не са най-добрия медонос, поради което пчелите го посещават само в определени случай – добра въздушна влажност, липса на по-добра паша, растения отделящи нектар и цветен прашец. Нектарът, който се отделя от цветовете му има едва 0,15-3 mg, в който се съдържа от 27,4 до 56,8% захари. В различни условия на месторастене и в зависимост от почвено-климатичните условия в 1 дка се образуват от 175 до 88,3 млн. цветчета. Най-много нектар Бабините зъби отделят при достатъчно съдържание на влага във въздуха. В облачно време, нектар се отделя в изобилие през целия ден. Поради тази причина от площ 1 дка плътно заета с Бабини зъби може теоретично да се получи не повече от 2,2-5,7 kg мед. Това е доста ниска медопродуктивност, поради което на него не трябва да се гледа като на някакъв значим медонос, а само като растение което в определени моменти от годината може да бъде източник и на цветен прашец.

Растението никога не расте в големи природни масиви, поради тази причина пчелите няма как да събират големи количества нектар, а той винаги се смесва с нектара от другите медоносни растения.

В същото време медът от Бабини зъби е силноароматен, с привкус на ванилия, червеникав или напълно светъл на цвят.

В Нов Южен Уелс, югоизтокът на Австралия, Tribulus terrestris е една от основните източници на нектар и прашец за пчелите поради благоприятното месторастене на растението. Най-добри резултати се отбелязват в дъждовното време, като цветният прашец е по-уголемен и с по-добри качества. Пчеларите отбелязват, че Tribulus terrestris може да бъде доста променлив по отношение на пчелите. Наблюдават се години, когато той дава изключителни качества и пчелните семейства добре се развиват и се роят при добра паша от Бабините зъби, докато в някои години, пчелите въобще не реагират при неговото наличие, като това е в голяма зависимост от въздушната влажност. Колкото е по-голяма въздушната влажност, толкова е по-добър цветният прашец на Tribulus terrestris за развитието на пчелното семейство. Тест с два образеца от този източник е показал, че нивото на суровия белтък е 21% и 14%. Първият образец е показал пълен незаменим аминокиселинен профил, който е необходим на пчелите. Значимият аминокиселинен изолейцин е бил доста висок – 4.4%. Това се наблюдавало и в повечето предишни тестирани проби. Във втория образец незаменимият аминокиселинен изолейцин е бил по-нисък от желаното ниво, а суровият протеин е бил 14%. Доброто ниво от 21% суров протеин, оптимално ниво от изолейцин и добър поток от нектар в пчелното семейство се свързва с наличието на Tribulus terrestris в пашата на пчелните семейства, което е причина за това, че цветен прашец от Бабините зъби в повечето случаи е крайно полезен за пчелите. Вторият тест е показал защо в други случаи цветният прашец от Tribulus terrestris може да бъде незначително преимущество за развитието на пчелното семейство.

Пчелари от поречието на Дунава, където се среща в изобилие Tribulus terrestris, отбелязват съгласно своите наблюдения, че прашецът е

изключително полезен при есенното хранене за по-доброто зазимяване на пчелите

В друго изследване се посочва, че в пчеларската литература цветният прашец се класифицира като „отличен“ или „лош“ по отношение на съдържанието на протеини. Авторите са направили опит да оценят пчелния прашец в съответствие с неговия принос за храненето на пчелите, вземайки предвид неговите сезонни колебания. В повечето случаи пчелният прашец, събран от "бедни“ големи растения, който като цяло е по-полезен за пчелите в сравнение с прашец, богат и на протеини, но събран в по-малки количества. Авторите стигат до извода, че размерът на събрания прашец е най-важният фактор, а това се отнася и за популацията от растения в околността по време на цъфтеж. Привлекателността на полена, както е видно от размера на цветния прашец, събран от пчелите, не корелира със съдържанието на протеин в различни таксони (в смисъл различни растителни видове). Пчелите събират прашец от голям брой таксони, но само няколко от тях имат значим принос за хранителни нужди. Установено е, че само 14 от прашец на 46 таксони съдържа 88.8% от общото количество на протеин, необходим за развитието на пчелите. Суровият протеин на „избрани“ поленови източници варира от 13.9 до 25.5%. Цветният прашец от растения, цъфтящи през пролетта, имат по-високо съдържание на протеин (20-24,7%), отколкото през лятото (15,1-19,9%) и есента (19,3-23,1%). Богатството на протеини може да обясни доброто развитие на пилото и на самото пчелно семейство по време на обилния приток от цветен прашец.