В бъдеще ще се разчита все повече на биологични, екологични, биодинамични технологии

Гергана Младенова

От векове хората обработват почвата по един или друг начин, за да се изхранват с плодовете й.

В началото на осъзнатото земеделие обработката се свеждала до прокарване на бразда в почвата с помощта на пръчка. В браздата се засявали семена, а растенията се оставяли на природните стихии.

С течение на времето оръдията на труда се усъвършенстват. От ръчни инструменти от камък или дърво през метално рало с конска/биволска сила, а днес - високотехнологични машини с автопилот и GPS навигация.

Земеделието преминава през много измерения - внедряват се нови методи, приемат се и се утвърждават практики за все по-дълбоки обработки, за употребата на химия под една или друга форма. Конвенционалното земеделие търпи редица промени, но цената е висока.

Днес около 80% от почвите в България са застрашени от водна и ветрова ерозия (виж снимката на 12-а стр.). С деградационните процеси се изнася повърхностният плодороден слой - по-точно 136 млн. т плодородна почва и 2,5 млн. т хумусно вещество. Губи се голяма част от внесените минерални торове и хранителни вещества. Замърсяват се въздухът и водите.

Причините за това са неправилни агротехнически мероприятия и неспазване на сеитбооборот, изсичането на горите, промяната на релефа при прокарването на инфраструктура и т.н. В обработваемите площи намалява биоразнообразието поради внасянето на всякакви химични препарати (пестициди и минерални торове), с които се контролират развитието на културата и добивът.

А почвата е жив организъм. Затова все повече се набляга на биологично, екологично, биодинамично земеделие, пермакултура и т.н. В промишлените насаждения с хиляди декари обработваема земя навлизат технологиите No-till, Strip-till, поясно земеделие и др. Освен това се наблюдава тенденция за имитиране на природата, в която “празно няма”.

Нулевата обработка не е подходяща за всеки фермер и за всяка почва.

Целия текст може да прочетете във в. "Български фермер" от 26 април