Красотата на магнолията не може да се сравни с тази на никое друго цъфтящо дърво или храст. Зашеметяващите едри цветове пробуждат възхищение. Представени са в нежни тонове на бяло, розово, жълто, преливащи нотки и доста по-наситени цикламени и червени багри. Не случайно тя се среща във все повече дворове.

Тук е мястото да развенчаем мита за синята магнолия (Magnolia "Blue Opal"). Селекция от М. аcuminata тази магнолия наистина има сини нюанси, но снимките в интернет са малко преувеличени. Цветът е по-скоро синьо-зелен и то само от външната страна на венчелистчетата. Самите цветове не са много едри. Напълно разтворени са жълти във вътрешната си част и избледняващо синьо-зеленикави от вън. Цветовете са нетрадиционно красиви и изключително интересни. Както казват хората "няма по-велик художник от природата", а Magnolia "Blue Opal" е още едно доказателство за това. 

Може да се засажда почти по всяко време

В момента на българския пазар се предлагат магнолии в голямо разнообразие от цветове и размери. Някои цъфнали, а други слабо разлистени. Цената започва от 12-18 лв. за дръвче до 50 см и може да достигне баснословни суми в зависимост от размера и сорта.

Дръвчетата се предлагат в контейнери и могат да се засаждат почти по всяко време на годината, стига почвата и климатичните условия да го позволяват. Самото засаждане не се отличава с нещо по-специфично. Ако се засажда в градината, се подготвя ямка с двойно по-големи размери от работната саксия. Почвата се разрохква добре. Растението се засажда без да се нарушава кореновата буца, а шийката трябва да си остане на същото ниво. Следва обилна поливка.

Възможно е и отглеждане в голяма декоративна кашпа, но грижите са малко повече. От значение е да подберете правилно сорта. За отглеждане в саксия се спрете на компактни растения.

Магнолията е изключително издръжливо растение, приспособява се лесно и бързо. У нас боледува рядко. Добре е да й изберете слънчево място. Препоръчително е да не се излага на течение. Почвата се поддържа влажна, докато се установи успешно прихващане.

Устойчива е на мраз

В началото на пролетта се подхранва

Магнолията идва от Азия, Хималайте и части от Америка. Различните видове са обособени в три групи в зависимост от цъфтежа и разлистването- вечно зелени, цъфтящи преди разлистване и цъфтящи след разлистване. А в зависимост от формата на короната магнолиите са храстовидни и дървовидни. През пролетта някой от листопадните видове първо цъфтят, а след това се разлистват. При добри грижи може да се очаква повторен цъфтеж.

Повечето магнолии са изключително мразоустойчиви. Развиват се добре във влажна почва, богата на хранителни вещества. Почвената реакция трябва да е леко кисела. Препоръчва се подхранване с компост или оборска тор в началото на пролетта. Може да се използват и бавноразградими комплексни торове.

За да предпазите магнолията от заболявания и нежелани гости, е необходимо да спазвате добра хигиена. Опадалите есенни листа се изнасят, защото именно в тях презимуват патогени и неприятели. Внимавайте да не наранявате кората в основата при различните операции в градината.

Магнолията няма нужда от специална резитба. Важно е обаче да се почистват счупени или повредени клончета. Причината отново е превантивна мярка. Чрез резитби на дървото може да се придаде желана форма. Напоследък са много модерни шпалирните формировки, формирането на мини дръвчета с овална корона или бонсайчета за по-малки цветни градини. Резитба се извършва непосредствено след прецъфтяване и преди да се заложат новите цветни пъпки.

Най-търсените сортове

Единствената вечно зелена магнолия, която се отглежда у нас е Magnolia grandiflora . Нейното разпространение е ограничено в по-топлите части на страната, защото не понася много ниски температури. Цветовете са бели, ароматни и доста едри, а листата са лъскави и изумрудено зелени по горната повърхност. Дървото достига завидни размери над 20 м. при правилни грижи. Може да се прилага резитба за поддържане на височина или конкретна форма на короната.

Сортовете магнолии, които цъфтят преди разлистване са много. M. кobus, М. denudatа, М. liliflora са само няколко от тях. Те се различават по форма, едрина и багра на цветовете, а всеки вид е представен в няколко различни разцветки.

Магнолиите, които цъфтят след разлистване са М. obovata и М. acuminatа. Първата има дървовиден хабитус и достига над 15 м във височина. Втората е по-скоро храстовидна и е почти наполовина по-малка.

Подходяща за контейнерно отглеждане е Magnolia Stellata. Тя достига до 3 м. височина. Цветовете се отварят широко и придобиват звездовидна форма. Цъфти рано напролет преди да се разлисти. Цветовете са дребни, но за сметка на това са много. При пълно разцъфтяване храстът наподобява пухен бял облак.

Начини за размножаване

През есента, когато листопадните магнолии хвърлят листата си, на дървото остават семенни кутийки. Семената в тях стават червени, подобни на малки боровинки. Те привличат много птици и други животни. Чрез засяването им любителите на магнолиите ще могат да се похвалят със собствоно производство.

Има няколко тънкости обаче. На първо място трябва да се знае, че семената бързо губят кълняемост. Затова веднага след събирането им се накисват в хладка вода за едно денонощие. След това се премахва сочната обвивка. Семената се засяват в плитки съдове и се прибират в хладилник за поне 3 месеца. Напролет семената се прехвърлят директно в градината или в отделни саксийки. И сега неприятната част - семеначето ще цъфне след около десетина години, а може и повече.

Друг начин за размножаване на магнолия е добре познат на всички цветари. Резници от магнолия се взимат след прецъфтяване, когато започнат да се залагат новите цветни пъпки. Резниците трябва да бъдат с дължина 12-15 см.

Потапят се във вода, за да се оводнят добре тъканите. След това се премахва по-голямата част от листата, като се оставят само връхните. В долната част се правят надлъжни разрези на стъблото. Отрезите се потапят във вкоренител, а резниците се засаждат в смес от торф и перлит. Отгоре се поставя полиетилен, които ще поддържа висока влажност. Процентът на прихващане е нисък, затова заложете повече резници. Вкоренените растения ще разцъфтят след 2-3 години.

Ако и така не стане, предлагаме трети начин - вкореняване на отвод. Успех!