Известен е като абисинска звезда с аромат на парфюм

Gladiolus callianthus murielae е по-известен като абисинска звезда, паунова орхидея или просто ацидантера. Това са имената му преди да го зачислят към гладиолите.

Звездният гладиол е луковично растение с ясно изразен период на покой у нас като при обикновените гладиоли.

Осанката му при пълно развитие е горда и внушителна предвид размерите му.

Листната маса е с мечовидна форма и светлозелен цвят. Достига височина от 60 до 90 см в зависимост от сорта и условията на отглеждане.

Над листата като накацали пеперуди са разположени цветовете

Те са наредени рехаво и последователно до около 10 броя на дълъг цветонос.

Цъфтежът започва в средата на лятото. Всеки отделен цветонос може да цъфти над 4 седмици. А от цветовете се разнася сладък аромат на парфюм.

Всеки цвят е с уникална звездовидна форма в бяло, а сърцето му е обагрено в пурпурни нюанси. Има още няколко разцветки - в прасковено, в пурпурно, в лимонено жълто, но бялата абисинска гладиола си остава най-търсена. Цената за пакет с 10 луковици е между 3 и 5-6 лв. на българския пазар.

Ацидантерата има нужда от повече топлина

Луковицата се засажда по същия начин, както тази на обикновения гладиол.

Предпочитанията на този вид са отцедлива почва, слънчево място без течение и малко поливки.

Изборът на място е предпоставка за добро развитие. Периодът от засаждане на луковицата до цъфтеж отнема от 60 до 100 дни в зависимост от условията и най-вече от топлината.

Засаждането трябва да стане, когато опасността от повратни мразове е отминала.

Затоплената почва е гаранция за добър старт. В началото на развитието, когато листата се покажат над почвата, се полива обилно без да се допуска преовлажняване и задържане на вода.

В този период започва и подхранването

Комплексен тор NPK в съотношение 10:10:10 е най-подходящ. Той се внася до късно през лятото през 3-4 седмици.

След прецъфтяване на цветоносите следват още 2-3 подхранвания. После луковицата се подготвя за покой.

Желателно е тя да се прибере преди първите слани, но не е опасно и да се изчака. Когато листата отмрат, тя се вади от почвата и се съхранява в хладно помещение през зимата, както тази на обикновените гладиоли.

Как обича да расте

Звездният гладиол не понася да е сам

Това високо и грациозно растение не бива да бъде само. Стъблата са поддатливи на полягане дори от най-слабия ветрец.

Затова е подходящо засаждането да става в група от няколко луковици, които взаимно да са си опора.

Добра идея е засаждане близо до стена която да не пречи на осветяването. Осигуряването на опора също е вариант.

Гладиолите са чудесни линейни растения за задната част на цветно петно с пирамидална форма.

Подходящи съседи са всички цъфтящи или не растения със сходни изисквания. Гладиолът е подходящ акцент докато цъфти, а след прецъфтяване листата му са чудесен пълнеж.

Може да се отглежда в контейнер който трябва да бъде здрав и тежък, а почвата в него да е съставена от 1 част глина, 1 част пясък и 1 част торф.

Важно е да се постави дренаж на дъното с оглед да се предотврати задържането на вода.

При контейнерно отглеждане да се подхожда предпазливо с поливките, а подхранване да се извършва по-често.

Мястото, където е поставен контейнерът задължително трябва да е защитено от ветрове. Желателно е също да се предвиди опора.

През есента не е нужно да се вадят луковиците, а само да се прибере целият съд.

Поливки в този период не се извършват.

Цветовете на този красив гладиол остават свежи дълго време и във ваза.