8° C, предимно облачно
Важно е да преценяваме обстановката на място и да реагираме адекватно
Намаляват се рисковете от срив на реколтата
Инж.агр. Евелина Маринова
Тъй като зимата беше мека, но пък изневиделица последната седмица на февруари и началото на март донесоха сибирски студ, картинката по полетата с междинни/ покривни култури още не е съвсем ясна. След студа трябва период на угниване след измръзването, затова давам няколко ВАРИАНТИ ЗА ДЕЙСТВИЕ според съответната ситуация на полето.
1.Ако на полето има само едногодишни незимуващи междинни култури - например ряпа, синап, фацелия и др.:
а/ в нормална зима те измръзват напълно и не е необходимо да се предприема нищо, всеки може да сее или обработва според желанията си. Може би това ще се случи със закъснение и тази година
б/ до преди последните студове само синапът беше измръзнал, ряпата и други видове бяха зелени или само попарени. За такива полета има следните опции:
- ако има вегетираща зелена надземна маса, трябва да се третира с глифозат - растенията не биха попречили на директните сеитби с директни сеялки, но според моята наука не е добре да се размесва с почвата зелена растителна маса. Тя трябва да е угнила, а директните сеялки и Strip-till уредите имат истински обработващи органи
- при No-Till технология с подходящи сеялки може да се сее направо върху тях, те не размесват с почвата значимо, но трябва да се прецени съотношението C/N на тревостоя и в повечето случаи бих препоръчала и тук да се третира с глифозат
- ако няма зелена надземна маса, но има неизмръзнали кореноплоди, третирането с глифозат е безпредметно.
Сеем по всички технологии и после се справяме с хербицида в основната култура ако има издънки и саморасляци
- вместо тотален хербицид при тревостой над 30 см се практикува и мулчиране и след това се сее директно в мулч, който бавно компостира. Някои колеги отричат тази практика, но тя си има своите достойнства и широко се прилага в Европа. При някои видове може да се приложи и само поваляне на тревостоя с греди или валяци. При конвенционални технологии се правят обичайните пролетни обработки. Ако има живи кореноплоди и след сеитба на основната култура се появят нови леторасти, всички вегетационни хербициди в царевица и технологичен слънчоглед ще се справят с тях.
2. Ако на полето има и зимни житни култури, независимо дали са засети за целта или са от самосевки, независимо дали има или няма сред тях живи зелени широколистни растения - третирането с глифозат е задължително за всички технологии. С пролетната вегетация житните ще братят още, ще изсмучат хранителните вещества, предназначени за основната култура и ще нараснат на височина, с което ще конкурират и компрометират основната култура
Това е и причината да не препоръчваме зимни житни за междинни култури в класическия вариант. Те може да се ползват добре с мучиране или косене за зелен конвейер в комбинация със Strip-till сеитба на основната култура.
3. Да предположим, че на полето има само зимни широколистни - това е най-невероятният вариант, който някой може да е приложил - все пак трябва да се спомене, тъй като има различия:
- ако това е зимна рапица, тя трябва непременно да се унищожи с тотален хербицид. Дори да се мулчира с цел директна или полудиректна сеитба, рапицата винаги възстановява напролет окосените надземни части.
- ако е зимно бобово, може по избор да се третира с глифозат или да се мулчира и да се сее в мулча, може само да се повали с леки валяци или греди и да се сее със Strip-till уреди.
Има ли зимно житно в смеската обаче, изборът отново е глифозат, другите мерки няма да дадат ефект
Целия текст може да прочетете в новия брой на в. "Български фермер" от 15-21 март
Коментари