Внимателно с торовете в лозята

Какво да е съотношението азот-фосфор-калий

Хармоничната комбинация от хранителни вещества е основният принцип при прилагането на минерални торове при лозите и асмите.

Става опасно, когато се прекали с азота напролет, както и, когато се внасят амониеви торове през лятото или преди цъфтежа.

Като следствие може да си навлечете за догодина влошено зимуване и разредени гроздове.

С излишък от азот издънките и корените зреят по-зле и по-лесно измръзват.

Може да се стигне и до по-лесното заразяване с болести, като гниене, оидиум, мана - тяхната поява в тези случаи става още по--рискова, ако има недостиг калиеви торове.

Ако забележите, че дадени лози имат прекалено силен растеж, то тогава дозата азот трябва да се намали с една трета или с четвърт спрямо внесените количества през миналата година.

Лозата консумира основно за храна азот, фосфор и калий - в съотношение 1:1,5:3.

Те могат да бъдат променени, ако е необходимо и ако диагностика /почвена или листна/ го е доказала.

Няколко тайни - кога какво може да ви се наложи

Например, ако лозите растат много слабо поради липсата на азот, трябва да увеличите дела му и да достигне от 1 на 1,5.

Дозата на фосфорните торове се увеличава само след като лозите са израстнали, а не са съвсем малки, защото иначе може да се случи и обратния ефект.

При тежки почви могат да се намалят дозите на калиевите торове.

Тъй като суперфосфатът има кисела реакция, той е подходящ за некисели почви, в противен случай причинява пожълтяване на листата и намаление на добива.

Оборският тор е основният органичен тор в лозарството. В 1 тон добре разложен тор се съдържат: азот 4,5-5 кг, 2,5-3 кг фосфор, 6-7 кг калий. Има и сяра, калций, магнезий, желязо, бор, цинк, манган, молибден и др. микроелементи.

Но внимание...

Пресният оборски тор /който не е за препоръчване/ съдържа 3 пъти повече азот, докато фосфорът и калият са в почти същото количество кат в угнилия.

В птичия тор съдържанието на елементите е 3-5 пъти по-високо, отколкото в оборския. В тон суров птичи тор има: 16,3 кг азот, 15,4 кг фосфор, 8,5 кг калий, 24 кг калций и 7,4 кг манган.

Съвет:

През пролетта се внасят дажби от птичия тор, но разреден тор с вода - на шербет, и се добавят малко фосфорни и калиеви торове за балансиране на излишния азот.

При лозята органичните торове се прилагат веднъж на 4-5 г.есента - до 20 кг на храст в пътеката на дълбочина 40-50 см, заедно с фосфорни и калиеви.

Допълнение към съветите за най-правилно подхранване

Важно е лозарят да спазва общия брой на извършените подхранвания и времето, през което се правят. Общо може да се каже, че се тори три пъти:

Първото - в най-ранна пролет, около март.

На лоза обикновено се дават около 40 грама карбамид, равно количество суперфосфат, и около 30 грама калиеви торове. След процедурата гроздето се загрибва отново.

Второто - в края на пролетта. Това е времето, когато листата и многобройните леторасти нарастват доста интензивно.Едновременно с карбамид обикновено се използват специални фосфорни и калиеви торове.Пропорциите са същите като при първото торене.

Водата и торовете трябва да попиват в почвата до около половин метър, така азотът ще достигне кореновата система много по-бързо.

Третото - в момент, когато първата реколта вече узрява, т.е. през есента.

По това време гроздето се нуждае изключително от фосфорни и калиеви съединения. Карбамидът не трябва да се използва.

Още за карбамида

Ценни съвети от наши и руски лозари

За да използвате възможно най-малко различни токсични химикали, а да предпазите растенията от различни заболявания, можете да ги напръскате със специален уреен разтвор.

Тази обработка е в състояние да предпази лозата от различни патологии и в същото време ефективно да унищожи огромен брой вредни насекоми.

За да се извърши висококачествена обработка срещу вредители, да се разтваря около 500-700 г карбамид в 10 литра вода.

С този разтвор да се пръска още в първия пролетен месец, когато пъпките все още не са разцъфнали.

Може да се повтори есента след листопада. Това пази от вредители, и подхранва.

Уреята не дава отрицателни последици

Положителните обаче са много.

Сред тях са:

половината от нейното съдържание е азот и лесно се абсорбира от растенията,

подходяща е за листно торене, не причинява изгаряния на листата и наранявания;

уреята в почвата се превръща в лесно усвоим азот. Той от своя страна ефективно и пълноценно подхранва лозите и асмите за възможно най-дълго време.

Карбамидът /urea/ е азотен тор с високо съдържание на активно вещество - 46%. Химическата му формула е близка по състав до органичната формулация на уреята, което дава редица предимства при масовата употреба за подхранване на земеделските култури.