Земеделие, различно от производството на зърнено-житни култури, винаги буди възхищение. А когато с тази дейност са се захванали млади хора, дори още повече.

Обърканата Общата селскостопанска политика и още по-сбърканата национална, постави фермерите, занимаващи се с интензивни производства не само в неизгодна, но дори в губеща позиция.

В резултат на това производството на плодове и зеленчуци у нас се срина, а усилията, които уж се предприемат от МЗХ през последните години, показаха, че не са достатъчни да променят ситуацията.

Разбира се, Донкихотовци, борещи се с вятърни мелници, не липсват – а това е добра новина.

Такъв е случаят и с Красимир Бозаджиев от с. Ветрене, Шуменско.

Обичам земята, семейството ми дълги години се е занимавало със земеделие, разказва Красимир. Доскоро отглеждахме различни зеленчукови култури, имахме и оранжерии. Като дребни производители обаче трудно се оцелява, търговците реализират печалбите, а за фермерите остава само работата.

Въпреки това младият фермер не се отказва, търси своето място в земеделското поприще. Разполага с 20 декара, които иска да използва ефективно, и да се издържа от тях.

И тъй преди осем години Красимир започва да търси култура, която не е много претенциозна, т.е. сравнително по-лесна за отглеждане, тъй като смята да се справя основно със собствени сили. Накрая се спира на лешници. Създаването на един декар градина е по-евтина инвестиция в сравнение с други овощни видове. Ядката е трайна и може да се съхранява до реализирането й. А и районът на Шуменско е подходящ за отглеждане на тази черупкова овощна култура.

Още по темата, четете в новия брой на вестник „Български фермер“ от 4 януари.