Поради увеличаващите се площи с насаждения от рапица в нашата страна и сравнително благоприятните природоклиматични условия през последните години количествата на получавания рапичен мед се увеличават. Рапичният, както и останалите видове натурален пчелен мед, имат естествено ниско съдържание на полени (до 1%). Поради това пчелният мед не представлява проблем за консуматорите и по отношение на съдържанието на ГМО. Нови проучвания показват, че пчелите имат възможност да установят специфични ароматни съставки, отделяни от прашеца от рапицата, поради което се смята, че това е причината за предпочитанието на това растение пред другите.

Рапицата (Brassica napus) е растение с интензивно жълти цветове, широко разпространено в целия свят. То е познато като основна суровина за производство на биодизел и растително масло за хранително вкусовата промишленост. Рапицата е и висококачествена фуражна култура, широко използвана в животновъдството.
Голямото търсене на европейския и световен пазар, относително благоприятните почвено-климатични условия за отглеждане на културата в България и не на последно място въведената през последните години интензивна технология за отглеждане и прибиране на високотехнологичните хибриди рапица наложиха това растение като основна техническа култура, постепенно изместваща дори слънчегледа по нашите полета.

Цъфтежът на рапицата започва от първата десетдневка на април и продължава до средата на май. Поради тази причина, както и във връзка с високото нектароотделяне и сравнително голямото количество прашец на растението, то представлява основен източник на нектар и прашец за пчелите по времето на тяхното най-интензивно развитие в началото на медосборния период.

По-големите предпочитания на пчелите към рапицата, респ. получаването на по-големи количества рапичен мед при цъфтеж и на други конкурентни медоносни растения, могат да се обяснят с няколко фактора. На първо място следва да се отбележи, че цъфтежът на рапицата е свързан с интензивно развитие на пчелните семейства. При това пчеларите наблюдават и редица случаи на интензивно роене при развитието на рапицата. Обяснение за предпочитанието на пчелите към рапицата вече е намерено от науката (Cook et al., 2005). Според тези проучвания пчелите имат възможност да установят специфични ароматни съставки, отделяни от прашеца от рапицата, поради което се смята, че това е причината за предпочитанието на това растение пред другите.

На практика в много райони на страната (долината на р. Янтра, голяма част от Великотърновска област и цяла Северна България), рапицата се явява първа главна пчелна паша. Напоследък в редица региони и на Южна България се наблюдава подчертана тенденция за увеличаване на площите с рапица. Така например, можем да посочим редица населени места от Старозагорска област,  в чиито околностите през последните години площите с това растение бележат увеличение. Това са много села от общ. Раднево (с. Тихомирово, Свобода, Знаменосец, Трънково, Петрово), както и в общ. Чирпан (с. Рупките и с. Плодовитово).

Преработвайки нектара на рапицата, пчелите получават специфичен по своите качествени характеристики рапичен пчелен мед, който е познат и предпочитан от много потребители в средна Европа въпреки, че количествата му в много от европейските страни не са толкива големи. Поради увеличаващите се площи с насаждения от рапица в нашата страна и сравнително благоприятните природоклиматични условия, през последните години количествата на получавания рапичен мед се увеличават. Има потенциал и за увеличаване на консумацията на рапичния мед, в случай, че потребителите в нашата страна бъдат обективно информирани за непознатите за тях негови специфични качествени особености и характеристики.

В световен мащаб са извършвани някои изследвания на качествените показатели на рапичния пчелен мед. Анализът на качествените показатели на рапичния мед, получаван в другите европейски страни до момента, показва, че става въпрос за специфичен по своето захарно съдържание вид мед със сравнително високо ниво на въглехидрата глюкоза, като в същото време ензимните и останалите качествени характеристики на този пчелен мед не се различават съществено от тези на другите видове пчелен мед. Целта на проучването е, да се изследват качествените показатели на получавания в старозагорски регион рапичен мед, както и да се направи сравнение с данните за този вид мед, получаван в останалите страни от европейския съюз.

Рапичният пчелен мед от старозагорския регион показва следните качествени характеристики:
Цвят - от матово бял до бял;
Консистенция - фино кристализирала, еднородна до кремообразна;
Аромат - специфичен;
Вкус - сладък, характерен, в някои случаи с леко кисел оттенък.

По своите качествени характеристики старозагорския рапичен мед отговаря на европейските изисквания за качество. Установeни са по-ниски стойности на активната киселинност (3,232), в сравнение с литературните данни - 4,019, както и с тези за европейските видове мед от 2004 г. - от 3,9 до 4,1, които могат да се свържат с констатирания леко кисел привкус при органолептичното изследване.

Процентът на полен в българския рапичен мед надвишава 40%.
Според литературните данни при рапичния мед е установена близка до тази на мановия мед антимикробна активност, малко известен факт, който би бил полезен на консуматорите на този вид мед. Наскоро бе установено, че пчелният мед има антимикробен ефект спрямо основния причинител на стомашните гастрити и язви. Поради това при липса на алергичност или захарен диабет и при начални симптоми на стомашни неразположения при хората се препоръчва редовната консумация на пчелен мед в среднодневни количества от около 80 грама за възрастен човек, разпределени на няколко приема между храненията.
Големи перспективи за производство има и все по-предпочитания от консуматорите поради своите специфични качествени характеристики допълнително технологично преработения финокристализирал рапичен мед, както и финокристализиралия полифлорен мед, почучен чрез добавяне на рапичен мед и ежедневното разбъркване на сместта до констатиране на фина кремообразна кристализация.

Рапичния мед, както и останалите видове натурален пчелен мед имат естествено ниско съдържание на полени (до 1%). Поради това пчелният мед не представлява проблем за консуматорите и по отношение на съдържанието на ГМО.

В заключение следва да се напомни на потребителите да не отбягват белия фино кристализирал рапичен мед, понеже той не отстъпва по качество на останалите видове пчелен мед. Поради почти еднаквото на фруктоза съдържание на натурална глюкоза този вид мед е нормално бързо да кристализира. В същото време кристализацията е естествен процес, а когато е фина, каквато е обичайно при рапичния мед, тя доставя допълнителни неповторими сензорни въздействия върху вкусовите рецептори на човека.