Пипката, както обикновено бабите наричат шарката (шарко-дифтерита), по птиците е заразно заболяване, което се характеризира с образуване на шаркови възелчета по кожата и дифтероидни налепи по лигавиците на устната кухина, носа, горните дихателни пътища и конюнктивите. Предизвиква се от епителиотропен вирус. Страдат всички кокошеви птици:

кокошки, пуйки, гълъби и др. Патиците и гъските боледуват по-рядко.

Заразяват се птици от всички породи и възрасти, но младите са по-чувствителни към вируса от старите, както и културните породи страдат по-често, отколкото примитивните.

Шарката няма сезонност, но по-често се наблюдава през пролетта, в късна есен и през зимата

когато има повишена влажност

птиците линеят и страдат от хипо- или авитаминоза А. Други фактори за заразяване са: пренаселеност, лоша вентилация и занемарена хигиена.

Основен източник на инфекцията са болните птици, а

заразяването става при контакт между болни и здрави птици

най-често при използване на общи помещения, инвентар, дворчета, хранилки, поилки и др. Ако в тях попадне заразен материал (струпеи от гребена и/или менгушите или некротични маси от устата), те бързо се разнасят с водата и заразяват птиците.

Инфекцията прониква обикновено през наранявания по кожата на гребена и менгушите, лигавицата на устната кухина, хранопровода и кожните фоликули след оскубване на перата.

Лошият навик на птиците да се кълват

е честа причина за разпространение на болежката, когато съжителстват болни и здрави пернати.

Прелитайки на големи разстояния, врабчетата също могат да станат преносители на вируса между доста отдалечени птичи стада.