Това е история за любопитството на един американски фотограф, който е поискал да разбере как изглеждат растенията под земята

Оказало се че видимата част е буквално само “върха на айсберга”

 

Алма Давидова

Ние просто не виждаме какво се случва в почвата, казва фотографът Джим Ричардсън, който е изучил света “под земята”, работейки по проекта “Our Good Earth” за списанието National Geographic.

Основната част от растенията в американската степ се развиват на място, което е скрито за нас. Техните корени проникват в земята на дълбочина от два и половина до четири метра. Защо е важно това?

Освен че са с впечатляващи размери, корените правят нещо много полезно - натрупват въглерод, хранят почвата, повишават биопродуктивността и предотвратяват ерозията.

За съжаление, сега многогодишните полски треви се срещат доста по-рядко от преди. "Когато наричате Средния Запад на Америка житница, това значи, че там са унищожени степните треви. Влезли са с плуга в равнините, изорали са почвата и са започнали да сеят едногодишни култури, като пшеница, сорго, царевица, и др., които са нужни за изхранването ни" казва Ричардсън.

Да се покаже екосистемата на тревите е сложно, защото те се намират предимно под земята. Трудно е да си представим мащаба. Ричардсън искал да покаже корените на степните растения, като изтъкне на пръв план не само ползата, но и техния удивителен мащаб и сложност. За да изпълни задачата си фотографът трябвало да прояви изобретателност, за да не повреди корените.

"Не можете да ги изкарате от земята . Трябва да разкопаете на три метра всичко наоколо, но и това няма да помогне", казва той.

Ричардсън си сътрудничи с доктор Джери Гловър - агроеколог и изследовател в National Geographic. По време на работата си в Института по Земята в Салина, щат Канзас, той разработил метод за отглеждане на растенията в "коренови тръби", които направил от ПВЦ тръби: За година-две тревите израстват, тръбите се разделят и можете да изкарате растението без да го повредите. След хубаво измиване корените остават цели.

За да отгледа цял корен докторът осигурил два 200-литрови “казана” с вътрешна мрежа, напълнил контейнерите с почва и семена, поливал земята и чакал. След три години разрязал тръбите и намерил гигантски букет от местни растения.

После възникнал въпросът - как нагледно да покаже мащабът и текстурата на корените - някои от тях са два пъти по-дълги от един баскетболист.

“Гловър донесе отгледаните корени в галерията, разположи ги на пода и попита: как е най-добре да се снимат?”", разказва фотографът Ричардсън.

Решили да снимат растенията на принципа на работата със скенер.

Изследователите поставят на платформа дълго специално стъкло и слагат корена на него. След това монтират камерата на специална стълба. Снимките са правени на отделните части на корена, като се мести фиксираният фотоапарат.

Всеки кадър е покривал площ от 30 на 45 см. За да се снима цялото растение са били нужни от 8 до 14 отделни снимки. После главният проблем е бил да намерят достатъчно високи стени, за да се събере снимката.

Ричардсън обяснява: "Фотографът трябва да прави "открития"... Проведете изследвания, които да открият нещо, което съществува на неочаквани места. Всъщност значимостта на фотографията зависи от вътрешният й смисъл..."

По материали от columbian.com. Фото: National Geographic

 

Агроекологът доктор Джери Гловър показва кореновата система от три вида треви: Sorghastrum nutans, Silphium laciniatum (компасна трева) и Andropogon Gerardi (брадата трева)
Агроекологът доктор Джери Гловър показва кореновата система от три вида треви: Sorghastrum nutans, Silphium laciniatum (компасна трева) и Andropogon Gerardi (брадата трева)