Вероятно в далечно бъдеще традиционното земеделие ще изчерпи възможностите си и ще получаваме храна от вертикални ферми, арктически оранжерии и космически станции

Алма Давидова

Все още има хора, които асоциират земеделието с нещо изоставащо, тежко и непривлекателно. Но в същото време науката е много напреднала, особено по въпросите за производството на храна. Съвременните технологии позволяват да се отглеждат продукти даже и на такива места, които не се свързват с традиционно земеделие, като Космоса, Арктика и океана...

Промените на климата налагат, още отсега да се разработят варианти за други методи и алтернативни места на земеделие. Възможно е, в бъдеще това да реши проблемите с изхранването на цялото човечество.

За да има всеки достъп до храна, ферми вече се появяват там, където никой не е и помислял да ги изгражда преди. Интересно е да знаете най-необичайните места, където е възможно да се отглежда храна.

Подводна ферма: американците се опитват да направят градина на подводница

Свежи зеленчуци могат да се запазят на подводница от 7 до 10 дни. Но тъй като средният срок на пътуването е до 3 месеца, то моряците са принудени да се хранят само със замразени плодове и зеленчуци.

За да решат този проблем, американските военни се опитват да направят градина на подводница с помощта на хидропоника.Експериментът се провежда в стационарни условия в 12-метров контейнер, в който има централен компютър. Той може да регулира светлината, температурата, влажността и концентрацията на въглерод във въздуха. Хидропониката позволява да се контролира количеството хранителни вещества, предназначени за растенията, както и нивото на pH във водата.

Благодарение на тази система растенията черпят необходимите хранителни вещества от водния разтвор. Светодиоди осигуряват необходимата светлина, така че растенията да могат да фотосинтезират. Контейнер с експериментални зеленчуци се намира на територията на центъра за инженерни разработки при Natick Soldier Research в Бостън.

Първият етап на тестовете показва, че 51 от 83 видове зеленчуци могат да растат в такива условия и да дават реколта. Сред тях са - салатки, зеле и разни видове кореноплоди. В същото време доматите и краставичките не могат да се развиват нормално.

Но главният проблем за инженерите ще е разполагането на такава ферма на борда - във вътрешността на подводницата и без това има доста малко свободно пространство. Затова надали ще се произвежда реколта , достатъчна за всекидневна консумация.

Все още тече тестуването на ефективността от тези ферми.

Като арктически ферми често се използват парници и контейнери

Главната причина да се строят ферми в Арктика са труднодостъпните продукти и твърде скъпата им доставка. Така например Гренландия, Аляска, Исландия и някои региони на Канада могат да се лишат от храна, заради лошото време. А ако продуктите пристигнат все пак до магазините, те струват твърде скъпо. Например в Северна Канада зелето струва $28. Затова в северните региони започват активно да се опитват да отглеждат собствените си продукти.

Например в северните региони на Канада става популярно да се строят собствени парници за отглеждане на зеле, грах, картофи, домати, краставици и други зеленчуци.

Благодарение на това, свежите продукти стават по-достъпни и зеле може да се купи за $2 от местните производители. Най-големият разход в тези оранжерии е за почвата, която се докарва от южните региони.

Например фермерът Стен Петерсен от Гренландия използва рибни остатъци и морски водорасли, за торене на почвата. Благодарение на тази технология той отглежда в своята градина картофи, лук, спанак, зеле, моркови и даже ягоди.

Малки ферми започнаха да създават даже и в Антарктида! Там, подобно на подводното стопанство, продуктите се отглеждат вътре в контейнера с помощта на хидропоника, тъй като е нерентабилно да се доставя почва. Торят зеленчуците с остатъци от риба. Технологията е много сходна на тази на Стен Петерсен.

Космическа ферма: НАСА отглежда салати и зеле в отсъствието на гравитация

Пратката на килограм храна в космоса струва около $22 000. За решението на този проблем НАСА работи върху проект Veggies, който трябва да провери качеството на отглежданите на космическа станция растения.

Шест кълна салата се отглеждаха на борда, а реколтата от тях става готова след 28 дни.

Те растат в условията на микрогравитация под ярко-розови светодиодни лампи.

Експериментът се оказа успешен. Салатките се развиха, и в тях не са открити вредни за човека вещества.

Сега от НАСА искат да проверят как в космоса ще расте зеле. Трябва да се установи какви торове ще са нужни и колко вода трябва за поливане. След тези изследвания ще стане ясно какво оборудване ще е необходимо за създаване на пълноценна космическа ферма.

Ферма на Марс може да се появи към 2035 година

Сюжетът от филма "Марсианец" може да стане напълно реален след 15-20 години. На червената планета ще се появи възможност за отглеждане в оранжерии на картофи и други зеленчуци.

В средата на 2030-а година НАСА се кани да проведе първата експедиция на Марс. Друг ентусиаст, който иска да основе колония на Марс е Илон Маск, директор на компанията SpaceX. На презентацията в Мексико в края на септември 2016 година, компанията SpaceX представи план, според който колонизиранета на Марс може да стане реалност след 40 години. Билетът за съседната планета ще струва $200 000. Но преди това трябва да се реши проблемът с храната.

Един от основните проблеми това е неразбирането как земните култури ще се развиват в среда на понижено налягане и марсианска почва. Затова група учени начело с холандския еколог Вигер Вамелинк са купили от НАСА образци на изкуствена почва, химически идентични с марсианската и лунната. На тях и на земна почва, взета от дълбочина десет метра те са посяли семена от значително количество растения, в това число и домати, крез-салата и др.

Поливат ги с деминерализирана вода, съответстваща на това, което може да се получи от лунния и марсиански воден лед. Резултатите са се оказали крайно неочаквани: много растения не само са пораснали, но и са дали семена.

Освен въпроса с почвата, трябва да се реши и проблема с осветлението, доколкото Марс получава два пъти по-малко слънчеви лъчи , отколкото Земята. Оранжериите ще се нуждаят от допълнителен източник на осветление , и ще има нужда от много енергия. Трябва защита и от радиацията.

Независимо от тези проблеми, учените от НАСА са убедени, че появата на марсианските ферми е неизбежна и този проект е напълно осъществим.

Макар и отглеждането на земеделски култури да изглежда далечно и малко вероятно, подходът към земеделието вече се променя. Хората стават повече, а мястото по-малко.