След формирането на асмата рязането всяка година вече е сравнително по-лесна работа.

Върху кордоните през 15-20 см се създават малки рамена. На тях всяка година се оставят чепове с по 2 очи от долната пръчка, а горната се премахва през стария чеп.

Има и изключения от общото правило

При сортове грозде с по-ниска родовитост на основните пъпки, като Болгар, Италия и др., на някои от рамената наред с чепа се оставя и плодна пръчка с 10-12 очи, която се извива встрани от кордона и се привързва към скелето.

При следващата резитба на асмите плодната пръчка се премахва, а новата плодна пръчка се оставя на друго рамо. Броят на пръчките зависи от силата на лозата и варира от 2-3 до 5-6 и повече.

Много важни са плодните звена

Те трябва да позволяват равномерно гарниране и запълване на празните места по скелето. Когато лозите са оформени без кордони, а само с 1-2 къси рамена, резитбата се извършва по типа Гюйо.

В много случаи на една асма се пускат прекалено много кордони. Тогава върху скелето се създава гъста мрежа, която започва да пречи.

Това не бива да се допуска, а старите пръчки трябва да се премахват ежегодно, а не да се създават нови плодни звена по тях. Това е много честа грешка при лозарите.

Трябва да се следи и рамената да не се разраснат много, а навреме да се подмладяват.

Във всички случаи е необходимо да се осигури добро прикрепване на стъблата, кордоните и плодните звена. Зелените леторасти на асмите по-често не се привързват, но ако се налага, това се прави.