15° C, облачно
Една от основните теми на лозарите през пролетта и в началото на лятото и тази година е да се опазят лозите от мана. Тази борба е от най-трудните и се оказва, че никога не са застраховани стопроцентово, защото влияние оказват както климатичните фактори, така и липсата на подходяща профилактика.
При настъпване на заразата в едно лозе, първите признаци, които издават заразяванията са мазните хлоротични петна, които се появяват и започват да се разрастват. От долната страна на листата успоредно с тях се появява характерен бял налеп, който е доста по-бърз с разрастването си, когато са налице влажни условия. Там именно се крият летните спори на гъбата.
По листата, които са завършили растежа си, започват да се наблюдават дребни ъгловати петна, които са ограничени от нерватурата. По-късно тези петна потъмняват и стават кафяво-червени.
Маната може да напада и други части, като ресите например, както и гроздовете. Те също се покриват с хлоротични петна с бял налеп, а на по-късен етап стават кафяви и могат да загинат.
Каква трябва да бъде логиката
на разпознаване на болестта
и на борбата с нея. И с какви други заболявания би могла да се обърка, което зависи от поведението на причинителя и времето на проявление.
Когато петна се появят в основата на чепките, тогава може да изсъхне и целият грозд. Тази форма на болестта може да се обърка и със сиво гниене, но тя пак е мана, която може да се развива, докато зърната стигнат големина на грахово зърно – по-късно спира, когато устицата на зърната се затварят.
Но пък наедряващите зърна и тогава не са напълно защитени и могат да се заразят от друго място - откъм дръжчицата си. Това пак е мана, но в другата си форма, която пък често може да се обърка с кафяво гниене. При нея се появява единично повреждане на зърна или части от грозда.
Причинителят на маната е коварна гъба с разклонен мицел, който е с минимални размери от порядъка на 8-12 микрона и е абсолютно невидим с просто око. Може да се види само под микроскоп, и може да се победи само с комплекс от агротехнически и растителнозащитни действия. Затова се смята за много опасен и са необходими познания за начина на заразяване и развитие спрямо фазата на лозата през вегетацията.
Какво се случва напролет
Тогава гъбата, която е зимувала в окапалите листа в почвата, започва да изхвърля спорите си, което стартира още при температура 11 ⁰С и влажност на почвата 70%.
Ако има формирани леторасли на лозата с дължина около 10-15 см и задържане на водни капки по листата дори и за 2-3 часа,
първите заразявания вече са възможни
По тази причина не може да се каже конкретна определена дата за първото пръскане. За него не бива да се чакат първите заразявания, а да се следи появата на въпросните условия.
В това е смисълът на превантивната защита на лозата.
Кои са най-критичните фази
Най-критични са фенофазите, при които може да има директно попадение върху чепката. Това са етапите от появата на ресата, през цъфтежа, до големина на зърната колкото грахово зърно.
В този период лозата се развива много бързо и употребата на контактни или локално системни фунгициди не е най-удачният избор, защото много бързо израства нова непокрита с препарата повърхност. По-добре е да се пръска с напълно системни препарати, които следва да се редуват.
Ако се използват контактни препарати, интервалът на пръскане трябва да бъде много кратък, през 3-5 дни и да се третира след всеки дъжд.
Ако се пръска с локално системни продукти за защита в периода на силен растеж и цъфтеж, интервалът между пръсканията да е най-много 8-10 дни.
След фаза „грахово зърно"
След преминаването на най-критичните моменти по залагането на гроздето отпада възможността за директна атака на заразата по зърната и маната се развива само по листата.
Тогава задачата ни е да се опази листната маса, с което ще гарантираме изхранването на плода.
В този етап изборът е между контактни и системни продукти и се определя от условията, площите и възможността за реакция.
На малки площи може да се използват контактни и локално-системни препарати, а периодът на пръскане се определя от падането на дъжд или задържането на роса.
Фатална може да е фазата, при която се затварят чепките. И тогава е възможно да има заразяване, което вече се осъществява през дръжката на чепката. Поради това често се препоръчва гроздовете да се опръскват много добре със ситна мъгла от препарата.
Когато заразяването е факт ...
чрез навлизане на зооспорите на гъбата през устицата по долната повърхност на листата, по младите леторасли, по ресата, по зелената чепка или по зърната до фаза „грахово зърно", след него ще последва инкубационен период.
Този период е без видими признаци и чак на финала му се появяват първите симптоми – мазните петна, които приключват инкубационния период на гъбата, който е кратък и при температури 20-26⁰ С е едва 4 дни.
Лечебен ефект се постига при
пръскане преди поява на петната
Това е така, защото след това гъбата вече е започнала да паразитира и става недосегаема за фунгициди. Затова най-често се говори, че най-важна и необходима е превантивната защита.
По време на вегетацията на лозата всеки дъжд може да даде начало на заразяване или инкубационен период. А ако след период на засушаване и разтеглени пръскания завали, вероятността от зараза е още по-голяма.
Характерът на препаратите е важен
С контактни препарати не може да се проникне в листата и да се спре болестта.
Ефект имат локално системните и пълно системните препарати при положение, че се използват до 48-72 часа след дъжд.
Ако това не може да стане по различни причини, трябва по-късно да се пръска с препарати, които имат и антиспорулантно действие, тоест могат да ликвидират спороношението, но не и гъбата, която остава жива.
Затова при допускане на развитие на спороношение от мана са необходими две последователни пръскания през 3 дни, за да се ограничи разпространението на гъбата вътре в листата и да не се допуснат нови заразявания.
Коментари