Преходът към пазарна икономика отпреди 25 г. остави тежко отражение върху броя на едър рогат добитък (ЕРД) в България. От 1,6 млн. животни през 1898 г. към 2013 те са 585 хил., като това представлява близо 2/3 намаление в общия брой животни. За същия период при броя на животните в Холандия и Дания например не се наблюдават подобни негативни промени, а се задържат на стабилни нива - около 4 млн. в Холандия и около 1,5 - 2 млн. в Дания. Страната с най-голям брой животни - Германия, се движи от 20 млн. животни ЕРД през 1990 до към 13 млн. през 2013, което, имайки предвид и присъединяването на много страни-членки към ЕС, за този период е все още впечатляващо.

Не такава е ситуацията при останалите страни от бившия комунистически блок. Броят на животните в Румъния, например, намалява драстично от над 6 млн. през 1989 г. до малко над 2 млн. през 2013 г. Близка до българския сценарий е и ситуацията в Унгария, където от почти 2 млн. животни ЕРД през 1989 те са едва около 800 хиляди през 2013.

По-специфични са тенденции при кравите месно направление

У нас броят им през 1989 година не е голям, след което в периода до 1989 почти липсват крави, от породи, специално отглеждани за месо. След 1989 година броят им бележи известен ръст , като увеличението е по-внушително след 2007. Все още обаче не може да се твърди, че България разполага с развиващо се специализирано месно говедовъдство.

В това отношение Европа като цяло не разполага със значителни конкурентни предимства в сравнение със страните в Южна Америка и САЩ.

Какви са прогнозите за развитието на сектор месно говедовъдство както и за производството и търговията с месо в страната ни. Цените на ЕРД и телешко месо в България следват основните тенденции в развитието на цените в ЕС и въпреки очакваното понижение в цените на фуражите не се очаква да се снижат осезаемо през следващите 5 години.

При настоящото състояние на производство и търговията цените на ЕРД в България ще се задържат на нивата от около 1850 лв./т като е възможно леко понижение. Телешкото месо е сред скъпите меса на пазара в България, като цените през последните години се повишиха значително. Следвайки предвижданията за развитието на европейските цени, както и предвижданията за развитието на родната икономика цените на телешкото месо ще се задържат около 11 000 лв./тон, като според изчисленията през 2019 година ще бъдат 10 950 лв./тон.

Стадата с крави от месното направление са традиционно по-малки в сравнение с млечните крави в България. Като цяло земеделските стопани едва в последните няколко години обръщат по-сериозно внимание на отглеждането на животни от породи, специализирани за месо, като роля тук играе и подпомагането, което се прилага в сектора.

Очакванията са през 2019 борят на кравите за месо да са с 12% повече в сравнение с 2014 година. Тук трябва да се отбележи, че съществуват съмнения, че декларирането на говедата като предназначени за месо се прави с цел възползване от по-ниските прагове на допустимост за подпомагане от изискването за минимум 5 говеда, докато при обвързаната подкрепа за мляко, минималните прагове са 10 животни.

Износът на живи животни надвишава вноса като износът на ЕРД до 2019 г. ще се движи в рамките на 12,7 хиляди.

При моделирането на производството на месо първата стъпка е да бъдат изведени предвиждания за развитието на броя на закланите животни в страната. Въз основа на разработената методология прогнозите са, че броят на закланите животните ежегодно ще нараства.

Очаква се ръст от около 20% в броя на закланите телета и едва от около 1 процент в ЕРД (228 хил. телета през 2019 спрямо 188 хил. през 2014 и 90,48 хил. животни от вида на ЕРД, спрямо 90,02 хил. през 2014).

Вътрешното потребление на говеждо месо намалява след присъединяването ни към Европейския съюз

Предвижданията при настоящото развитие на отрасъла и доходите на населението е за задържането на консумацията на нива от около 30 хил. т. годишно. Характерно за развитието на сектора е, че голям процент от месото се добива в самите земеделски стопанства и в повечето случаи се консумира директно или се реализира директно, без да попада в търговската мрежа.

Промишлено добиваното в кланици говеждо месо ще се задържи на нивата от последната година, като не се очаква нарастване. Но предвижданията са за цялостно нарастване в общия размер на производството, което още достигне 15,23 хил. т

По принцип и националното, и като цялото европейско производство на говеждо, трудно може да устои на конкурентния натиск, най-вече от Южна Америка заради по-високите производствени разходи. У нас основно говеждото месо идва от млечни породи, а сред причините за тяхното предаване към кланиците е или бракуване, селекция или невъзможност да бъдат отглеждани.

Какво показват цифрите:

добиваното във фермите месо да продължи да нараства и да достигне 9,92 хил. тона. (близо 26% ще е ръстът през 2019 в сравнение с 2014 г.);

но производството на телешко месо ще намалее като цяло до 7,77 хил. т през 2019, което е с 23% по-малко в сравнение с 2014 г.

Вносът на говеждо месо ще продължи да надвишава значително износа с цел задоволяване на нуждите на месопреработвателната промишленост и производството на месни продукти. Предвижданията са за ръст от 10% през 2019 спрямо 2014 г.

(Ползвани са данни на Центъра за агро-политически анализи към Института по аграрна икономика в асоциирано партньорство с Изследователския институт по храни и аграрна политика на Университета Мисури)

Животновъдите да произвеждат месо, а не мляко, призова и Фил Хоган

Евроакцентът върху производството на говеждо месо ще стане приоритет следващите три години, заяви еврокомисарят по земеделие Фил Хоган. На ежегодното събрание на представителите на европейския аграрен сектор Хоган коментира: "През периода 2017-2020 г. ще акцентираме на производството на говеждо месо в развитието на месния отрасъл, за да подчертаем ролята му в устойчивото икономическо развитие."

Фил Хоган изрази поддръжката си за Трансатлантическото споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ и отбеляза дейността на Еврокомисията, насочена към получаване на достъп до месните пазари на трети страни.

Представители на европейския месен сектор неведнъж са заявявали, че експортът на месо от ЕС в трети страни може да окаже съществено положително влияние на бъдещето на европейския месен отрасъл, но при това трябва да има и балансиран внос.