Репродуктивните проблеми във фермите са предпоставка за сериозни загуби за българските животновъди.  Време е да спрем да си затваряме очите за болестите  при говедата, предавани по полов път, алармира екип от български учени ст.н.с. д-р Ст. Стоянов, двмн, ст.н.с. д-р С. Мартинов, двмн, от Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ) - София

Загубите от безплодие при животните водят до съществени икономически загуби, както у нас, така и в другите страни с развито животновъдство.
Много са причините за намалената плодовитост при животните. Ако допреди години в условията на промишленото говедовъдство преобладаваше стерилитет с незаразна етиология, днес на преден план излизат заразните болести, предавани по полов път, и икономическите загуби, свързани с тях.
Познанията и терминологията за заразните болести, предавани по полов път, се развиват. Докато в началото се е говорело и пишело за "заразен катар на влагалището", като деление е имало главно по отношение на спецификата на клиничната проява, по-късно вече се говори за покривни инфекции и различаването им в зависимост от естеството на изолираните патогенни причинители. Бе активизирана диагностиката на вибриозата, трихомонозата, инфекциозния фоликулярен вестибулит, бруцелозата и други. Паралелно с това бе постигнато много при изучаването на етиопатогенезата на тези заболявания. С развитието на изкуственото осеменяване, особено в говедовъдството, относителният дял на тези заболявания намаля значително. Стигна се дотам, че при анализа на причините за безплодието се пропуска заразното начало. Това е водело и водеше до несъвършенства при диагностиката, а оттам до незадоволителна ефективност на терапията.
В днешно време, когато състоянието на българското животновъдство и особено в говедовъдството и овцевъдството е близко до това преди 50-60 години, явно трябва да се анализира и този период, да се потърси това, което са работили и писали ветераните на акушеро-гинекологичната наука и практика. През годините на начална активна творческа дейност на бащите на българската акушеро-гинекологичната наука и практика - екстензивно дребно говедовъдство и овцевъдство и минимален обхват на изкуственото осеменяване, решаващо е било здравословното състояние на едната страна на репродуктивния процес - биците и кочовете. Оттогава се говори и пише за т.нар. развъдни болести. Паралелно с това се активизира дейността по разработването и внедряването на изкустеното осеменяване.
Допреди години България бе пример за почти пълно покритие в говедовъдството и овцевъдството. Обективно бяха забравени покривните инфекции. Имаше и реални условия кочовете, положителни за инфекциозен епидидимит, да се ликвидират с цел изкореняването на заболяването.
В условията на изкуственото осеменяване ролята на заразяващия бик или коч бе поета от изпълнителите на осеменяването и от стерилността на използвания инвентар и консуматинви. Посредничеството на специалистите прекъсна прекия контакт между животните и по този начин предотврати предаването на инфекциите, като прекъсна веригата "носител - възприемчив организъм". От асептичната работа в етапите получаване на сперма, нейната преценка, съхраняване и аплициране зависеше до голяма степен ограничаването на гениталните проблеми, предавани по полов път. Може да се каже, че през 80-те години на миналото столетие организацията и изпълнението на изкуственото осеменяване в България можеше да се похвали с:

0 много добре организирани станции за изкуственото осеменяване,
     0 чистопородни проверени по потомство бици,
     0 високомлечни чистопородни крави,
     0 добри селекционери и специалисти осеменители.
През последните години обаче след интересно замислените, но много лошо изпълнени реформи в селското стопанство и в частност в животновъдството днес се налага да почваме ако не от нула, то почти от нулата. Повечето от добрите ни бици и крави вече ги няма, специалистите работят другаде или с нежелание, материалната база е в процес на разруха, естествено осеменяване е повсеместно, резултатите са незадоволителни, да не кажем, че ги няма.
Изключително важно днес е да се извади проблемът "болести, предавани по полов път" на преден план. На вниманието на обществеността и заинтересованите фермери трябва да се материализират икономическите загуби, т.е. толкова и толкова лева се губят от всеки безплоден ден. Огромната сума, която ще се получи, както за един ден, така и за месец, и за година, и за години ще даде основание на всички, имащи отношение към животновъдството и в частност и към икономиката на България като цяло, да погледнат сериозно на проблема безплодие при животните и по-специално към болестите, предавани по полов път. Посоченото като задължително действие се отнася за бруцелозата, трихомонозата, генитална кампилобактериоза, епидидимита при кочовете, заразния метрит по конете, инфекциозния фоликулярен вестибулит и много други покривни инфекции.
Много са и болестите по животните, предаващи се чрез спермата, използвана за изкуствено осеменяване и при трансплантацията на ембриони - говежда чума (пестис бовина), контагиозна плеуропнеумония по говедата, шап, /ИБР/ИПВ/ инфекциозен ринотрахеит и инфекциозен пустулозен вулвовагинит, лептоспиороза, BVD - мукозна болест (вирусна диария), говежда параинфлуенца (parainfluenca bovum), левкоза и др.
Към вируса на заразния ринотрахеит са възпреимчиви всички категории и възрасти говеда. Особено чувствителни са младите подрастващи телета. При биците вирусът се предава чрез контаминирани изкуствени вагини или при манипулациите на ветеринарния лекар. При внасяне на вируса в дадено стадо всички подрастващи телета, които нямат майчин имунитет, боледуват тежко, докато тези с достатъчно ниво на майчини антитела не показват тежки симптоми на заболяването.
За своевременната диагностика, терапия и профилактика на болестите, предавани по полов път, всеки фермер с повече животни, а и всеки стопанин дори с едно животно трябва да са активната страна. Преди години това правеха ветеринарните лекари, защото бяха на щат във фермите. Те и по-често контактуваха със стопаните на едно или няколко животни в района, който обслужваха. Днес те са частнопрактикуващи и обслужват по-големи райони. Вече преобладава т.нар. терапевтично ветеринарномедицинско направление за сметка на дългосрочната профилактика, която бе водеща преди години и благодарение на която много от посочените по-горе заболявания бяха непознати за страната.
Как трябва да реагира фермерът
0 При аборт (ранен или в по-късна фаза на бременността), който най-често е сигнал за наличие на инфекция (с изключение на травматичните аборти), фермерът трябва да реагира спешно. Ако си каже, че положението не е страшно, след като кравата (кобилата, овцата, козата, свинята и т.н.) е жива и се храни, той ще изпусне най-важния момент при профилактиката на болестите, предавани по полов път - ранното диагностициране на проблема. Пропусне ли се този момент, след време (може и след година) всичко започва отначало. Пропуска се моментът, когато диагнозата може да е и по-точна и да се постави своевременно, а лечението да е по-резултатно. Необходимо е максимално бързо да се вземат и занесат в съответната микробиологична или вирусологична лаборатория абортираният фетус (от свинете майки не по-малко от 3 броя) или съответни органи след аутопсия (стомах със съдържание, черен дроб, далак, бъбрек). Фермерът не трябва да чака, а да проявява интерес за резултата от изследването и да спази указанията на лабораторията, т.е. да потърси местния ветеринарен лекар за адекватни ветеринарномедицински третирания и манипулации - терапия и профилактика. Подобна следва да бъде и реакцията при наличие на изтечения от половите органи на небременните животни (признак на различни форми на ендометрит, вагинит или вестибуловагинит). Ветеринарна помощ се търси и при белезникави или гноеподобни изтечения от препуциума на биците, използвани за естествено осеменяване.
Много конкретна следва да бъде и реакцията на държавните ветеринарни органи в района чрез извършване на енергични комплексни действия за бързото локализиране и ликвидиране на заразата в засегнатите селища и стопанствата. Най-напред се извършва (ако не е извършена!) регистрация и идентификация на всички селскостопански животни (крави, бици, мъжки и женски телета над 6-месечна възраст, коне, овце, кози, свине и др.) и поголовен преглед, особено на включените в разплод. При прегледа се обръща особено внимание на състоянието на репродуктивните им органи с оглед навреме да се открият възпалителните процеси във влагалището и матката. Установените бременни при поголовния преглед трябва да се наблюдават внимателно по-нататък. Съмнителните за заболяване небременни се подлагат на профилактично третиране. В здравите селища и стопанства се вземат съответни предпазни мерки за предотвратяване на внасянето на болести, предаване по полов път.