В зависимост от коя част на растението са взети, се различават листни, коренови и стъблени резници. При цветята се използват и трите вида резници.

Вегетативното размножаване чрез резници (щеклинги) има много преимущества в сравнение е размножаването със семена.

От една страна, не се чака много, а от друга, новото растение има същите белези, както и майчиното, нещо, което е много важно при кръстоските.

Чрез листни резници

При царската бегония листната петура се нарязва на трапецовидни отрязъци, като малката основа се прави в основата на два по-дебели разклоняващи се нерва. Отрязъците се набождат под наклон в чист едрозърнест речен пясък, перлит или смес от равни части перлит и пясък. Набодените по този начин отрязъци се поставят при температура 20 - 25°С и постоянно се оросяват. При тези условия те се вкореняват сравнително бързо.

Листата на сенполията се поставят за вкореняване в смес от равни части торф и перлит, торф и пясък или пясък и перлит, като листната петура се оставя с част (до 2 см) от дръжката.

При поддържане на субстрата винаги влажен вкореняването настъпва сравнително бързо. Някои любители вкореняват листата на сенполията, като потапят дръжките им във вода. Описаният по-горе начин обаче е за предпочитане.

Листата на сенсевиерията се нарязват напречно на късове, дълги 5 см, и се поставят в пясък за вкореняване при температура 30 - 35°С.

След вкореняването резниците се засаждат на постоянно място.

Чрез коренови резници

За целта през есента или през пролетта корените на растенията се нарязват с остра ножица на парчета, дълги 4-5 см, след което отрезите, които се правят перпендикулярно на оста, се заглаждат с остро ножче.

Дебелината на резниците зависи от вида, но най-добри са резниците с дебелина от молив до човешки пръст.

Кореновите резници се засаждат прави в сандъчета, напълнени със смес от песъчливо-чимова и торфена пръст.

Сандъчетата се поливат и се поставят на топло, а след покарването на резниците се излагат на светлина.

Младите растения се засаждат поотделно в саксийки, а през есента или през пролетта на следващата година - на постоянно място.

Чрез стъблени резници

За стъблени резници се вземат части от стъблата с 2-3 междувъзлия, най-често връхните части. При повечето от цветните видове, които се размножават по този начин, резници може да се вземат почти през цялата година.

Резниците се засаждат в предварително навлажнен пясък или перлит на дълбочина 1-2 см, колкото едва да се закрепят, защото дълбокото засаждане довежда до загниването им, засаждат се.

За успешното вкореняване на стъблените резници са необходими висока атмосферна и почвена влажност, които се поддържат чрез оросяване с пулверизатор.

При вкореняване, за да се осигурят по-постоянна температура и влажност, резниците се похлупват със стъклени звънци или клетки или се покриват с полиетиленови тунели.

При фикуса и другите растения с млечен сок приготвените резници се потапят изцяло в хладка вода, в която се държат, докато спре отделянето на млечен сок. След това се изваждат от водата, отрезите се потапят в счукани дървени въглища и се поставят за вкореняване.

Резниците от мушкато от различни кактуси и др. се оставят в продължение на няколко часа да завехнат, в резултат на което се получава по-голям процент на вкореняване.

Такива резници не се вкореняват под стъклени звънци или клетки, защото високата влажност довежда до загниване на голяма част от тях. След вкореняването резниците се засаждат в саксия.