Д-р инж-техн. Николай Бакалов консултант

Всяка есен всеки домашен производител си произвежда вино за семейна консумация - до 500 литра. Но често количеството е по-голямо и една част от виното се продава, което по Закона за акцизите и данъчните складове не е разрешено.

Какво позволява законът

Съгласно член 4 ал.9 от Закона за акцизите и данъчните складове е въведено понятието "Обект за винопроизводство на малък винопроизводител".

Това обаче е обект, в който се произвеждат не повече от 1000 хектолитра вино на година или 100 000 литра годишно!

Извън тази категория остават много винопроизводители чиито обем на производство е много по-малък - до 10 000 литра годишно или 100 хектолитра.

На тези дребни винопроизводители им е трудно да се регистрират като "Обект за винопроизводство на малък винопроизводител", защото всъщност само измервателният прибор по Наредба H-1 от 22.01.2014 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване и контрол на акцизни стоки, струва около 4 000 лв.

Това е, колкото струва и оборудването на един такъв малък обект за производство на вино.

Тези винопроизводители винифицират малко над 1000 кг грозде колкото е допустимо за семейна консумация и за повечето от тях това е единствения или жизнено важен допълнителен доход.

Срещаме ги по пазари и по улиците на малките селища, застанали зад своята продукция. В година като тази, с богата реколта, ще ги виждаме все по-често.

Трябва да се даде възможност за легализиране на дейноста им.

Решаването на този проблем може да стане лесно с въвеждането на ново понятие за "Малък семеен обект за винопроизводство" което да се отнася за обект, в който се произвеждат не повече от 100 хектолитра вино наагодина или 10 000 л годишно.

За регистрирането на тези обекти трябва да се предвиди облекчен режим, като се въведат и изисквания за контрол на качеството на тяхното производство, примерно в следния вид:

Регистрирането да става в регионалната изпълнителна агенция по лозата и виното или в съответното кметство.

Те да могат да се регистрират основно като физически лица чрез заявление за регистрация и декларация. В декларацията да се впише съществуващото минимално необходимо оборудване, примерно: гроздомелачка -рокачка 2000 кг/час, ръчна пълначка с 1 или 2 пълнещи игли, ръчна затапвачка, пластмасови и дървени съдове и др.

В декларацията може да се посочи и ЕГН на технолог-консултанта, който ще ги консултира, за да произведат качествени вина.

Производството да се провежда в обекта на регистрирания като съответното място да е чисто и дезинфекцирано с варов разтвор и да отговаря на хигиенните изисквания за това производство - без да е необходимо сложното и скъпо проектиране и свързаното с това пускане в редовна експлоатация.

Може да се води само производствен дневник за продажбите.

В края на всяка година през ноември да се изпращат проби от всяко вино за анализ на новата реколта в акредитирана лаборатория. По този начин ще получат сертификат за качество, който ще им дава право да продават виното с или без наименованието на сорта, а то може да бъде и със защитено и географско наименование.

Ако виното е опорочено и има явни дефекти или има много летливи киселини и е започнало да вкисва, тогава няма да бъде дадено разрешение за продажба на това вино и ще се набележат пътища за неговото реализиране в друго направление.

Примерно може да се задължи производителят да го предаде на оцетна фабрика за преработване и да представи документ за това.

Не е нужно Агенция "Митници" да изисква измервателни прибори на дребните стопани, а само годишни декларации за произведеното и продаденото. Продажбите да бъдат с касови апарати без връзка с НАП.

След въвеждането на такава нова категория винопроизводители, които ще бъдат включени в съответен регистър, ще се санкционират само нерегистрираните продавачи по пътищата, за да ги принуди това да се регистрират или откажат.