Цветовете на латинката са прости или гъсти, с приятен аромат, жълти, оранжеви, яркочервени, червенокафяви, розови, с жълта или с оранжева чашка.

Латинката е пренесена от Перу, където е многогодишно растение. У нас обаче и най-слабата слана я засяга и затова се отглежда като едногодишно растение.

Светло- и топлолюбиво растение, предпочита умерено плодородни и влажни почви (но не варовити), но не понася нито прекаленото торене (особено с азотни торове или с оборска тор), нито прекаленото поливане, особено по време на цъфтеж. От тях тя цъфти по-лошо, нараства само на листна маса. Нуждае се от фосфорни торове. Не понася студ и слана.

Семената й са едри. Сее се в направо в градината в края на април - началото на май, но е възможно да се отгледа и разсад. В този случай се сеят по 3 семена в саксия, като при пресаждането им на постоянното място в градината, запазете пръстта около корените. В противен случай, латинките ще боледуват дълго.

Има и катерливи сортове, чието стъбло достига до 4 м. Увивните латинки се засаждат покрай огради, перголи или беседки. Храстовидните - на слънчево място, в съндъчета на балкона или висящи саксии, а ниските сортове - за бордюри и алеи.

Латинката се самозасажда. Семената узряват 40-50 дни след прецъфтяването на цветовете.

Видове:

Tropaeolum majus - най-широко разпространения вид, Tropaeolum cultorum, Tropaeolum peregrinum - пълзящ (каскаден) вид - стъблото достига до 350 см, силно насечени дребни листа, много дребни и ярко жълти цветове с гофрирани листенца и зелени шпори. Започва да цъфти късно.

Компактните сортове като Strawberries and Cream, Peach Melba и Tom Thumb са подходящи за отглеждане в каче.

Alaska е със среднозелени листа с мраморна шарка в кремаво и бяло.