Ваня Велинска

Изминалата година бе трудна за много растениевъдни производства, особено за някои интензивни отрасли, каквото е и картофопроизводството. Върху насажденията се изляха много валежи, които в периода април - август на места достигнаха до 800-900 литра на кв. метър. Голяма част от площите бяха залети от дъжда и това доведе до намаляване на добивите. Вследствие на прекалената влага кореновата система бе затормозена, растенията не нарастваха правилно и масово се образуваха по-дребни клубени. Картофопроизводители съобщават, че и към този момент има площи с картофи, които все още не са извадени заради есенните дъждове, а после и снегове.

Разговаряме с Павел Бумов, агроконсултант и специалист по картофите, който от години се занимава с отглеждане и изпитване на културата в района на Ловеч, за предстоящия сезон и на какво фермерите да обърнат внимание, за да са по-успешни.

На първо място винаги поставям избора на правилен сорт, споделя младият агроном.

Не всяка година е подходяща по отношение на климатичните условия, затова качеството на посевния материал е от решаващо значение за успешно производство. Така например миналата година позволяваше да се гледат и по-късни сортове картофи, и то в райони, които не са характерни за такова производство, но не може да се очаква така да е всяка година.

От основно значение е да се прави почвен анализ. Желателно е това да става всяка година, тъй като картофите са интензивна култура и изнасят много хранителни вещества от почвата. Фермерите не трябва да пренебрегват фосфора и калия, с които обикновено не се тори редовно, за разлика от азота. Така например прави впечатление, че когато почвеният анализ показва висока запасеност с фосфор фермерите не внасят фосфорен тор. В повечето случаи обаче той е във форма неусвоима за растенията, тъй като е блокиран от почвения комплекс, разясняват специалистите по торене.

И затова се прави грешка като се смята, че има фосфор и той ще се използва за храна от растенията, но на практика не е така. Това че анализът показва наличие на фосфор, не означава, че задоволяваме потребностите на картофите с този елемент. Получава се, че го има, но растенията не могат да го усвоят. Затова към торенето трябва да се пристъпва много отговорно. Задължително е да се тори основно с макроелементите, но също и по време на вегетация трябва да се използват подходящи листни торове. Те от една страна способстват за по-правилното хранене на растенията, а от друга отблокират хранителните елементи и те стават в усвоима форма.

Почвеният анализ позволява всяка година да се проследява движението на елементите и да се определи точната торова норма за следващия сезон, а това може да спести много средства, категоричен е Павел Бумов.

Най-добре е основното торене да се направи през есента, но ако е пропуснат този срок, става и пролетта, като внасянето на торовете е между двете култивирания. В този случай трябва да се използват продукти, които са бързо разградими и усвоими, за да може да бъдат достъпни за растенията в периода на вегетацията. Например стандартното NPK в съотношение 15:15:15, може да се използва на есен, но за пролетта е неподходящо, тъй като фосфорът и калият се разтварят за период от 5-6 месеца. Особено при ранното производство, при което картофите нарастват много интензивно и формират продукция за много кратък период, този тор не върши работа.

Задължително по време на вегетация трябва да се направят поне две листни подхранвания с торове, които имат високо съдържание на калий, показва практиката на агронома през годините.

Той работи основно с българските листни торове лактофол калий, а също и калций, тъй като при първия съдържанието на елемента е по-високо, а знаем, че картофите са калиеволюбива култура.

От основно значение за успешно земеделие е фермерите да преценят с какви обеми производство могат да се справят. Често начинаещи производители се изхвърлят на големи площи, което не препоръчително, съветва специалистът. Не бива да се започва с повече от 20 декара, тъй като при картофите организационната работа е много, освен това се изисква и ръчен труд, а за да се съчетаят всички дейности, трябва да се придобие опит.

Подготовката за новия сезон вече започна. При ранното производство например трябва да се направи рътене, съветва специалистът. Така се форсира посевът, получава се по-ранна продукцията, която се продава на по-висока цена. Рътенето обаче трябва да се извършва само когато има подходящи условия за това. Процесът протича между 30-40 дни. Първоначално клубените се поставят за 20 дни в единични щайги с очите нагоре, като температурата е 17 градуса, а помещението е затъмнено. Така се държат докато кълновете нараснат 0.5-1 см дължина. След това посевният материал се мести в помещение с температура 10-12 градуса, което е естествено осветено. Това е светлинната фаза на рътенето, когато кълновете трябва да натрупат достатъчно количество соланин и по този начин да станат здрави. Така се гарантира, че дори при машинно засаждане няма да се счупят. Накрая имаме с 10-15 дни по-ранна продукция, а тогава цената на картофите е по-висока и това е от значение за фермера.

За производителите е важно вече да са се ориентирали какви сортове ще отглеждат, за да могат да поръчат посевния материал от търговците, с които работят. Не е препоръчително да се засажда един сорт, а поне 2-3. Важното обаче е да се отгледат здрави и качествени картофи, каквито се търсят на пазара. А за да се получи такава продукция, нужно е да се спазят добрите практики по отглеждането на културата.

След засаждането много важно е производителите да организират напояването. След толкова валежи това звучи абсурдно, но в повечето години сушата е сериозен проблем. Дали ще е капково или дъждовално, няма значение, картофите понасят и двата типа, показва практиката. Всичко зависи от организацията, водоизточника, система за напояването, с които разполага фермерът.

Растителната защита също не трябва да се подценява. Защото при навременно прилагане на мерки срещу основните вредители - мана, алтернария, колорадски бръмбар, картофен молец, листата се опазват, а растенията са с по-дълга вегетация, което позволява да се изхранват всички клубени и да се получат добри добиви и качествена продукцията.