След оформянето на т. нар. гръбнак на градината трябва да подредим още няколко елемента. Днес ще ви разкажем за храстите. Те осигуряват структурата, могат да се използват за огради и бордюри, за акценти, а също и за наслада на сетивата. Градината може да се проектира с храсти така, че да има поне един цъфтящ вид във всеки сезон, дори и през зимните месеци. Ето защо ще ги разделим именно по този признак.

Пролет

Някои от най-красивите, ароматни и най-дълго чакани храсти, които цъфтят през пролетния период вече са в апогея си. Засаждайте ги смело. Освен цветове, те предлагат и още нещо – храна за пчелите сега, а по-късно и за голяма част от животните и птиците.

Може би ви е направило впечатление, че повечето пролетно цъфтящи храсти са обагрени в жълто? Такива са форзицията и махонията например. и двете растения понасят засенчване, което не се среща често. Предпочитат влажна и плодородна почва. Резитба се извършва след прецъфтяване с цел оформяне и санитарни мерки.

Още един рано цъфтящ храст е хеномелеса. Наричан още японска дюля, предлага багри в топлата гама, а бялото е сравнително рядко срещано. Храстът може да зацъфти още през януари, ако времето се затопли. Плодовете, които се образуват и берат наесен са изключително богати на витамин С.

След тях, към края на пролетта и началото на лятото, цветчета ще отворят ароматните люляци, вейгелата и други.

Лято

Лятото е блажен период, в който, ако осигурите достатъчно вода на растенията си, ще се радвате на разкошна градина с изумителни видове. Сетете се за огромното разнообразие от рози например. Не забравяйте обаче, че колкото и обичани да са от нас, болестите и неприятелите, също ги харесват повече от необходимото. Пазете ги, като извеждате превантивна растителна защита.

В ниското, около розите и по-едрогабаритните дървета и храсти се нарежда една от най-нежните и цъфтеливи красавици – потентилата. Всичко в това растение е крехко на пръв поглед, но в същото време в него се крие сила и издръжливост. Храстът е сухоустойчив, лесен за обгрижване, не изисква специални резитби и цъфти доста продължително време.

Още една любимка на градинарите е тук – спиреята. Някои сортове предлагат освен цветове, орнаментна стойност и чрез листата си. Всички спиреи обичат слънцето, студо- и сухоустойчиви са, а и не изискват много грижи. Цъфтят дълго и привличат полезни насекоми, опрашители и пеперуди.

Към средата на лятото, та чак до есента зацъфтява летния люляк будлея. Най-характерно при него е, че ако се грижите за редовното отстраняване на прецъфтелите цветове, ще се оформят още, и още, докато времето позволява.

Есен

Противно на традиционните схващания, че есента е преходен сезон към покоя на растенията, няколко храста правят точно обратното – цъфтят си. Типичен пример е абелията. Тя предпочита слънчево до частично засенчено изложение. По-възрастните екземпляри могат да цъфтят до късна есен. Цветчетата са най-често розови или бели, а от тях се носи аромат на сладък жасмин и още нещо.

В края на лятото и началото на есента започва да цъфти и синият разкош кариоптерис. Той представлява нисък храст, който добре понася резитби, но няма голяма нужда от тях. Държи се добре, както в градината, така и в контейнер. Обича слънце. Сините му цветове не са често срещани в природата, затова бързо се превръща в любимец не само на собствениците си.

За финал ще изредим още няколко любими растения, за които сме писали, с надеждата, че само споменаването на имената ще обрисува красиви и ароматни картини в съзнанието ви – хортензия, хибискус, дойция, камелия, лагерстермия, азалия и рододендрон, декоративен дрян, вибурним, дафне, пиерис...