В отговор на въпрос на нашата читателка Веселина Георгиева от Копривщица, на първо място й казваме, че при формировка двустранен кордон, която е избрала, лозите ще започнат да дават плод на третата година.
Защо е така?
При двустранния кордон вместо един, на лозата се формират два срещуположни кордона. Те са с дължина, равна на половината разстояние между лозите. Разполагат се хоризонтално от двете страни на стъблото, което е високо 60-80 см, до първия тел. Върху кордоните през интервал от 15-20 см се намират малки рамена с чепове на 2 очи.
По същество, двустранният кордон е близък до известния у нас кордон Роаял. Той има и всички негови предимства - висока родовитост на пъпките в основата на пръчките, равномерно разположение на летораслите и гроздовете по теловете. Превъзхожда го с това, че лозите са балансирани по-добре двустранно.
Разстоянията на засаждане не бива да бъдат под 1,70/1,30 м.
Телената конструкция е с три реда тел, от които първият е на височината на стъблото. Върху него се полагат кордоните или се привързват плодните пръчки. Останалите два реда се поставят на разстояние 35-40 см. Летораслите се промушват между тях.
Как се формира?
Тук лозарят има избор - двустранният кордон може да се формира по два начина - на зелено, и на зряло.
При формиране на зелено през първата и през втората година от засаждането лозичката се реже на чеп с 2 очи. При филизенето на втората година се запазват два леторасъла. Когато достигнат до първия тел, те се прищипват на 8-10 см под него.
Развиват се колтуци, от които се запазват само по два под мястото на прищипването, а останалите своевременно се премахват. Добре е запазените колтуци да се положат хоризонтално по носещия тел.
На третата година по-слабата пръчка се премахва. Двата колтука на по-силната пръчка се изрязват на по 6-7 очи и с тях започва формирането на бъдещите кордони. Извършва се неколкократно филизене на летораслите в основата на главината и по вертикалната част на стъблото.
На четвъртата година при необходимост кордоните се удължават, като за продължители се използват двете крайни пръчки. С останалите започва формирането на бъдещите плодни звена с чепове.
При формиране на зряло през първата и през втората година лозичката се реже на чеп с 2 очи.
През втората година се запазват само два леторасъла, но те не се прищипват, а се оставят свободно да растат.
На третата година двете пръчки се извиват срещуположно върху първия тел и се изрязват на дължина 6-7 очи след извивките.
С филизенето летораслите по хоризонталната част на пръчката се прореждат през един, а на вертикалната част се премахват всички развили се пъпки. На всяка пръчка обезателно се запазва първият леторасъл под извивката от външната й страна.
На четвъртата година по-слабото стъбло се премахва от основата. Пръчките на другото се режат на чепове с по 2 очи. Леторасълът под извивката се полага хоризонтално в обратната посока за формиране на втория кордон и се изрязва на 6-7 очи. По-нататък дооформянето и резитбата на лозите се извършва по познатите начини.
За предпочитане е първият начин, защото се получават еднакво развити кордони. Поддържането на резитбата става, като ежегодно на рамената по кордоните се оставят чепове на 2 очи.
В места, където има опасност от измръзване на лозите, през първите години в основата на стъблото се поддържа един чеп на 1-2 очи, който се загрибва.
Плододаването на лозите, формирани по двата начина, започва на третата година.
Двустранният кордон може да се използва у нас. Това важи за районите, в които лозята не се загрибват. Там, където опасността от измръзване не е голяма, той също може да се прилага при по-студоустойчивите сортове.
Той има сериозни предимства пред останалите резитби. Родовитостта на основните пъпки се повишава чувствително. Вегетативната маса е отдалечена от почвата, проветряването на лозите е много добро и опасността от слана, мана и сиво гниене е по-малка.
Правилното разположение на летораслите по телената конструкция осигурява високо качество на гроздето.
Може да е на два етажа
За формировката двуетажен кордон лозите в реда се формират на две различни височини. Първият етаж е на височина 60-70 см от почвата, а вторият - на 1,20-1,30 м.
Всяка лоза представлява двустранен кордон, който достига до стъблата на съседните лози. Обикновено лозите в реда се засаждат по-нагъсто - около 1 м. Първата лоза се формира на височина 0,60 м, втората - на 1,20 м, третата - отново на 0,60 м и т.н. през една.
Телената конструкция е с по-високи колове - около 2 м над повърхността на земята - и поне с 5-6 реда телове.
Формирането на лозите и поддържането стават като при двустранния кордон.
Двуетажният кордон е подходящ за лози в отделни редове край стени на огради, постройки или край пътеки, оформяне на алеи в двора.
Постига се по-голямо уплътняване на лозите във вертикално отношение. Резитбата се извършва на чепове с 1-2 очи.
Томри е кордон с френски патент
Има кордони Томри, които носят името си от френско село в околностите на Париж. Лозите при тази формировка се засаждат от южната страна на стени, високи 3 м. На стената са опънати през 25 см редове тел. Разстоянието между лозите е 50 см.
При Томри се формират 4 до 5-етажни кордони през 50 см, като всяка лоза представлява един двустранен кордон. Резитбата е къса на чепове с по 2 очи.
Ако кордоните се издигнат вертикално, тогава формировката се нарича вертикален кордон.
Плодните звена се разполагат алтернативно през 25 см едно от друго. Формирането и поддържането на лозите е както при двустранния кордон.
За сведение на лозарите, високостъбленото лозарство се предпочита все по-често от икономически съображения. Създават се възможности за въвеждане и на машинни обработки.
Загрибването и отгрибването, връзването и кършенето на зелените леторасли отпадат напълно. Става възможно да се механизира и обработката на почвата в реда.
Коментари