10° C, предимно ясно
Растенията са най-чувствителни към заразяване от фаза набъбване на пъпките до 3-и - 4-и лист на летораслите
След 2000-а година съобщения за регистриране на болестта екскориоза по лозата се появяват във всички лозарски страни по света. В Европа резонно най-засегнати са страните с големи лозови масиви – Франция, Италия, Португалия, Испания, но съща така Австрия, Германия, Словакия, Гърция, Егейската и Средиземноморска област на Турция и др.
У нас болестта е установена в периода 2000-2003 г., когато учени изследват заболяването в Северен Централен лозарски район. По-късно болестта е установена и в Югоизточният лозарски район и по Черноморието.
Болестта са развива много силно в
неподдържаните и изоставени лозя,
които се срещат в почти всички части на България.
Според учени заболяването се причинява от някои фитопатогенни гъби, актиномицети и други, сред тях и Phomopsis vticola, които се развиват по дървесината на лозите, но признаци се проявяват и по зелените части на растенията.
Основно появата на инфекциите са раните по стъблото, кордони и рамена в резултат на резитба на двегодишна дървесина, петна от мраз, както и механични повреди при работа на отклоняващата секция на тракторите.
В началото се е предполагало, че ескориозата се наблюдава само по стари лозя, но впоследствие става ясно, че се заразяват и млади растения.
През вегетационния период могат
да се наблюдават две форми на болестта
- Най-често срещана е така наречената бавна форма, която се характеризира с промяна в цвета на листата (пожълтяване при белите и почервеняване при червените сортове) от периферията навътре между нервите; с некротизиране (покафеняване) на засегнатите тъкани и преждевременен листопад. Обикновено тези симптоми се наблюдават първо при базалните листа на отделните леторасли. Възможно е болните лози да не показват признаци по листата всяка година, като съществуват латентни (скрити) инфекции.
- Внезапната или остра форма на това заболяване,
известна като апоплексия, се проявява
през по-продължителни периоди на засушаване,
обикновено след проливни дъждове. Лози с нормална вегетация изсъхват внезапно, частично или изцяло. Засегнатите части имат характерен кафяво-сивкав цвят. Листата опадват за няколко дни. Стъблата най-често се напукват надлъжно и едностранно. В повечето случаи вегетацията не се подновява до края на периода. Растенията, засегнати от апоплексия не винаги имат листните симптоми на бавната форма. При високостъблените лози е възможно едното или двете рамена да показват апоплексия, а лакомниците в основата на стъблото да останат нормално развити.
При напречен пререз на засегнатата дървесина се наблюдава дифузна некроза, включваща отвън навътре тъмнокафяви (понякога бледорозови) тъкани с твърда и сбита консистенция, тънка линия с черен цвят и жълти шуплести тъкани с ронлива консистенция като прахан.
Причинителят на болестта зимува като плодни тела
в кората на узрелите леторасли и
като мицел в пъпките и дървесината
Най-благоприятните условия за развитие на екскориозата е умерено топлото и влажно време, при 98-100% относителна влажност и наличието на свободни водни капки по растенията. Лозите са най-чувствителни към заразяване от фаза набъбване на пъпките до фаза 3-и - 4-и лист на летораслите.
Контрол на болестта:
Важен момент в борбата срещу болестта е резитбата на заразените вдървесинени части, които са източник на инфекцията, както и поддържането на висока агротехника, редовно окопаване и балансирано торене.
Растителнозащитните пръскания се провеждат в критичните за развитието на патогена периоди.
- Първо пръскане - около 40% от пъпките, разположени в основата на летораслите, са във фаза пеперуда;
- Второ пръскане - 40% от пъпките са във фаза 2- и-3-и лист.
След започване на третиранията за борба срещу маната не се налагат самостоятелни пръскания срещу екскориозата.
Посадъчен материал за размножаване трябва да се взема само от здрави лози. Нападнатите от екскориоза части на лозата задължително трябва да се изрязват и изгарят, а инструментите, с които е извършено изрязването, е необходимо да се дезинфекцират. Резитбата на лозите е препоръчително да се извършва рано, преди сокодвижението.
Профилактичните мерки са основни
в борбата срещу болестта
В Италия например се препоръчват следните агромерки:
- Резитба се извършва най-напред на визуално здравите лози.
- Отстраняване и изгаряне на стъблата на нападнатите лози и когато е възможно формиране на ново стъбло за възстановяване.
- Остатъците от резитбата не се нарязват и заравят в почвата.
- Задължителна дезинфекция на инструментите за резитба при преминаване от едно растение към друго.
- Избягване на големи рани, ако е невъзможно покриване на раните със замазка, съдържаща фунгицид.
- Третиране с медни препарати при повреди от измръзване.
- Засаждане само на качествен и здрав посадъчен материал.
Коментари