17° C, разкъсана облачност
Инес ЗЛАТАНОВА
Проблемите с поведението на кучетата често се разбират погрешно или се третират неправилно от собствениците. Обстойното им разбиране е първата стъпка към решаването и предотвратяването им. Солидната основа на обучението по послушание ще ви помогне по-добре да контролирате много от тези проблеми.
1. Лай
Повечето кучета се изразяват по един или друг начин. Те могат да лаят, вият, хленчат, ръмжат и др. Прекомерният лай се счита за поведенчески проблем. Преди да можете да коригирате прекомерния лай, първо определете защо кучето вокализира. Най-често срещаните подбуди на лай са предупреждение, игривост, възбуда, търсене на внимание, безпокойство, скука, реакция към други кучета и т.н. Научете се да контролирате прекомерния лай, обмисляйки възможността да ги научите на команди за тишина. Бъдете последователни и търпеливи и отстранете всички основни причини за лая. Вниманието към детайлите могат да допринесат много за спиране на лая на кучето.
2. Дъвчене
Дъвкането е естествено действие за всички кучета. Всъщност е важно занимание за повечето, то е просто част от начина, по който са устроени. Прекомерното дъвчене обаче може бързо да се превърне в поведенчески проблем, особено ако кучето ви причинява разрушения на ценни вещи у дома. Най-честите причини, поради които кучетата дъвчат, са никнене на зъбки, скука или излишна енергия, безпокойство, любознателност (особено при кутрета). Насърчавайте кучето си да дъвче правилните неща, като му осигурите много подходящи играчки за целта и държите личните си вещи далеч от обсега му. Когато не сте вкъщи, дръжте кучето в пределите на място, където може да причини по-малко разрушения, например отделна стая с по-малко и по-прежалими вещи. Ако хванете кучето си да гризе нещо, което не трябва, бързо отвлечете вниманието му с остър звук. След това заменете предмета с играчка за дъвчене. Едно от най-важните неща, които можете да направите, е да се уверите, че кучето ви получава достатъчно упражнения, за да може да изразходва енергията си и да се стимулира по този начин, вместо да разрушава личните ви вещи.
3. Копаене
Ако им се отдаде възможност, повечето кучета копаят - това е въпрос на инстинкт. Някои породи, като териерите, са по-склонни към копаене поради ловната си история. Като цяло повечето кучета копаят поради скука или натрупана излишна енергия, тревожност, страх, от ловен инстинкт, в търсене на комфорт, например охлаждане или в желанието за скриване на плячка (кокал, най-често). Ако кучето ви обича да разкопава двора ви, това може да бъде доста неприятно. Опитайте се да определите причината за копаенето, след което се постарайте да я отстраните. Давайте на кучето си повече упражнения, прекарвайте повече време заедно и работете върху допълнително обучение. Ако копаенето изглежда неизбежно, обособете зона, където кучето ви може свободно да копае, например пясъчник и го научете, че е допустимо да копае само в тази зона.
4. Тревога при сбогуване
Тревожността от раздяла е един от най-често обсъжданите поведенчески проблеми при кучетата. Проявите включват вокализация, дъвчене, неподходящо уриниране, дефекация, както и други форми на непреднамерени „бели", които се появяват, когато кучето е отделено от собственика си. Не всички тези действия са резултат от тревожност при раздяла, автентичният страх от сбогуване включва признаци на стрес при разпознаване на навиците на стопаните в подготовка за тръгване. Неправилното поведение се появява през първите 15 до 45 минути след напускането на собственика. За преодоляване на проблема от стрес при раздяла се изисква специално обучение, модификация на поведението и упражнения. В екстремни случаи може да се препоръчат медикаменти.
5. Неподходящо отделяне
Уринирането и дефекацията на неподходящи места са сред най-неприятните поведенчески отклонение при кучетата. Те могат да повредят части от дома и да направят кучето ви нежелано на обществени места или в домовете на други хора. Най-важно е първо да обсъдите това поведение с ветеринарния си лекар, за да изключите здравословни проблеми. Ако не се открие медицинска причина, опитайте се да определите причината за поведението, която може да се сведе до възбуда или страх, териториално маркиране, безпокойство или липса на достатъчно грижи (ежедневни разходки). Неподходящото отделяне е неизбежно при кученцата, особено преди 12-седмична възраст. При по-възрастните кучета нещата стоят по друг начин. Много от тях се нуждаят от сериозна модификация на поведението, за да се отърват от навика, когато той се е вкоренил. В крайна сметка повечето пораснали, обучени кучета могат да се научат да звънят на така наречените „кучешки звънци", за да съобщават на стопаните си кога да ги пуснат до тоалетна на обособеното място.
6. Преследване
Желанието на кучето да преследва движещи се неща е просто проява на хищнически инстинкт. Много кучета преследват други животни, хора и автомобили. Всички те могат да доведат до опасни и опустошителни резултати. Въпреки че може да не сте в състояние да спрете кучето си да се опитва да гони, можете да предприемете стъпки за предотвратяване на бедствието. Дръжте кучето си затворено или на каишка през цялото време (освен ако не е под пряк надзор в помещението). Обучете кучето си да идва при повикване. Имайте под ръка свирка или шумозаглушител, за да привлечете вниманието на кучето. Бъдете наясно и следете за потенциални провокатори, като например тичащи или колоездачи. Най-добрият ви шанс за успех е да не позволите на преследването да излезе извън контрол.
Целенасоченото обучение през целия живот на кучето ви ще го научи да насочва вниманието си първо към вас, преди да подгони някой или нещо.
7. Скачане
Скачането е често срещано и естествено поведение при кучетата. Кученцата скачат, за да достигнат и поздравят майките си. По-късно те могат да подскачат, когато поздравяват хора. Кучетата могат да подскочат и когато са развълнувани или търсят предмет в ръцете на човека. Скачащото куче обаче може да бъде досадно и дори опасно. Съществуват много методи за спиране на скачането, но не всички могат да бъдат успешни. Вдигането на коляното, хващането на лапите или избутването на кучето може да подейства в някои случаи, но за повечето това е погрешно послание. Скачането често е поведение, при което се търси внимание, така че всяко потвърждение на действията на кучето ви осигурява незабавна награда, която засилва скачането. Най-добрият метод е просто да се обърнете и да го игнорирате. Ако е необходимо, отдалечете се пеша. Не осъществявайте контакт с очите, не говорете и не докосвайте кучето. Занимавайте се с работата си. Когато кучето се отпусне и остане неподвижно, спокойно го наградете. Не след дълго то ще разбере посланието.
8. Агресия
Агресията на кучетата се изразява в ръмжене, показване на зъби, нападане и хапане. Важно е да се знае, че всяко куче има потенциал да прояви агресия, независимо от породата или историята си. Въпреки това кучетата с история на насилие или малтретиране, както и тези, отгледани от кучкари с агресивни наклонности, е много по-вероятно да проявят агресивно поведение към хора или други кучета. За съжаление някои породи са обявени за „опасни" и са забранени в определени райони. Обикновено обаче става въпрос не толкова за породата, колкото за историята на вида. Средата, в която живее едно куче, оказва голямо влияние върху поведението му. Освен това, независимо от породата, кучето може да наследи някои агресивни черти. Причините за агресията са в общи линии същите като причините, поради които едно куче хапе, но кучешката агресия като поведение е много по-сериозен проблем. Ако кучето ви има такива наклонности, първо се консултирайте с ветеринарен лекар, тъй като те може да произтичат от здравословен проблем. След това потърсете помощта на опитен треньор на кучета или специалист по поведение.
Защо хапе?
Кучетата хапят по няколко причини, повечето от които са инстинктивни. Малките по този начин изследват околната среда. Кучетата майки учат кученцата си да не хапят прекалено силно и ги дисциплинират, когато е необходимо. Това помага да развият забрана за ухапване. Собствениците често трябва да показват на любимците си, че мляскането и хапането са неприемливи, като продължават да ги учат на потискане на захапката. Извън поведението на растеж, кучетата могат да хапят по няколко причини. Мотивацията за хапане или скимтене не е непременно свързана с агресия. Кучето може да хапе по различни причини, например като защитна реакция за територия или от страх, болка, хищнически инстинкт или обстоятелства, които въздействат по този начин на съзнанието му. Собствениците и развъдчиците са тези, които могат да помогнат за намаляване на склонността на всеки вид куче да хапе чрез правилно обучение, социализация и развъдни практики. Ако бъдете ухапани от бездомно куче, с неизвестно медицинско досие най-добре се изследвайте за пренасяните зоонози и се ваксинирайте против бяс и тетанус.
Известно е, че кучетата са склонни към такова поведение предимно към деца, вероятно подбудени от държанието им. Според статистиката, повече от ¾ от кучетата ухапали деца са били уплашени, в ситуация на отдалечаване от собственика и тревога, която е придружена с липсата на социализация от ранна възраст. Не се знае кое куче как реагира на опитите на децата за игра и социализиране, защото всяко има различна история, може би и травми. Ето някои причини, поради които куче може да захапе дете:
- Било е наказвано в миналото.
- Събудено е рязко.
- Стреснато е.
- Били са агресивно настроени. Ако докоснете кучето, докато лае друго куче през прозореца, което подбужда яростта му, много е вероятно да бъдете нападнати, като най-близката жертва в този момент.
- Били са заети. Кучетата пазачи, спасители и стадните породи няма да бъдат очаровани, ако някой ги занимава, докато си изпълняват задълженията. Например ако бордър коли, австралийска овчарка или корги командва стадо, предпочита да бъде оставено на мира по време на пашата.
- Играло си е. По езика на тялото се разпознава кога кучето хапе от неприязън и кога го прави закачливо. Не винаги обаче кучетата си знаят силата и дори добронамерените захапки може да се окажат болезнени.
- Подразнено е от закачки. Ако човек се изправи срещу кучето в желание за внимание, без да отстъпи, поведението на животното вероятно ще ескалира, вероятно до момента на ухапване.
- Не се е чувствало добре здравословно. Медицинските проблеми понижават прага на търпение на кучетата, особено тези които изпитват болка. Проучвания доказват, че любимците с хронични мускулно-скелетни проблеми не обичат да бъдат закачани, докато си лежат, предпочитат да не се движат и да не бъдат докосвани и подканвани за игра в това време. Други форми на болка, като тази в ухото от инфекция или в зъбите, могат да накарат кучето да не желае да бъде докосвано в областта на лицето. Освен болката, има медицински състояния, за които е известно, че причиняват промени в поведението на кучетата, например занижените нива на щитовидната жлеза. Освен това някои лекарства, например стероидите могат да повишат нивата на кортизол в кръвния поток, което в крайна сметка може да промени мозъчната им функция и настроение.
Молене за храна – стратегии за преодоляване
Просенето на храна е лош навик, но много собственици на кучета всъщност несъзнателно го насърчават с добрите си намерения. Това може да доведе до проблеми с храносмилането и затлъстяване. Кучетата гледат жално, докато хапвате, защото обичат храната, а не защото са гладни. Обаче не винаги остатъците от масата са лакомства, а храната е любов. Да, трудно е да се устои на този жаден поглед, но отстъпването „само този път" създава проблем в дългосрочен план. Когато учите кучето си, че просията е позволена, вие изпращате погрешно послание в съзнанието му.
Ако го научите на командата „изчакай" и то я спазва, може спокойно да го възнаградите за кротко поведение. Командата е чудесен метод за трениране на импулсите. Започнете бавно, като награждавате косматия си другар всеки път, когато се възпре да реагира на даден стимул и „изчака". Обикновено в началото това са няколко секунди, но постепенно можете да увеличавате времето, през което четириногото трябва да остане на място, преди да получи очакваната си награда.
Разсейването е друг чудесен и работещ начин да спрете кучето си от просене от масата. Снабдете се с играчки, топчета за зареждане с лакомства в сърцевината, пъзели и други, които да задържат вниманието на четириногото, докато се храните. Играчките с храни в тях са най-ефективни за занимание по време на хранене в къщата.
Ако разсейването не работи, то преместването на кучето ви в другата стая е сред възможностите, които трябва да опитате. Преди да седнете да се храните, кажете на кучето си да отиде на място, където няма да може да ви гледа. Ако то се държи добре, дайте му специално лакомство, едва след като вие и семейството ви сте приключили с храненето. Ако е необходимо, ограничете го в друго помещение. Предварително поставете там любимата играчка за дъвчене на животното, пуснете му успокояваща музика или включете телевизията. Не забравяйте за леглото и някоя дреха, която мирише на вас – всичко това ще допълни картината на уют.
Има една техника на обучение, която може да бъде много полезна и приложима що се отнася до просенето на храна от масата. И тя се състои в това да игнорирате кучето си всеки път, когато умолително ви гледа, преглъщайки гладно и жално побутвайки ви с лапа. Подгответе се обаче, че това отнема време, здрави нерви и търпение, също силна воля от ваша страна. Често в отговор, кучето ще засили поведението на просия, за да предизвика отговор у вас, може би ще включи вокализация към обичайните си способи. Важно е да останете непоколебими и да не реагирате, докато с течение на времето любимецът не възприеме сигналите и се откаже.
Създайте си навик да храните кучето си на място, различно от това, където самите вие ядете. Така ще скъсате асоциацията и вашето куче няма да свързва своята храна с времето ви за вечеря. Дръжте храната, лакомствата и купичките на вашето куче в отделна зона. Поднасяйте му храната в банята, перилно помещение, коридор, двор, тераса или друго място, далеч от кухнята.
Коментари