15° C, разкъсана облачност
4 от породите с този белег
Повечето кучета имат розови езици, но някои породи имат естествени сини езици, които понякога се наричат още лилави или черни езици. Според стандарта на породата, който представлява писмено описание на основните характеристики, се посочват представителите от кои породи имат такива.
Синьо-черното оцветяване се дължи на допълнителна пигментация в езиците на някои кучета. При някои породи излишната пигментация е черта, която се предава от поколение на поколение. Няколко други вида животни имат сини езици, включително жирафи, полярни мечки, окапи, импали и синеоки скунксове, затова съществуват теории, че в древността породите кучета със сини езици призлизат от кръстосване с мечки.
Така се е смятало за кучетата Чау чау, които всъщност не са смесица между куче и полярна мечка, а са придобили синкавия нюанс в резултат на адаптиране на тялото към климатичните северни условия, където насищането на въздуха с кислород е доста по-малко. Шар-пей е другата порода, която по рождение е с плътен, син език. Евроазиецът и Тайландски риджбек могат да имат плътни синьо-черни езици, или сини с черни петна. Някои други породи, например немска овчарка, или миксове също понякога се раждат със сини езици или с розови на сини петна. Тези по-тъмни петна вероятно са в резултат на микроскопични меланинови гранули, които са аналог на човешките лунички или бенки. Над 30 породи са склонни да имат представители с такива езици, включително лабрадори и голдън ретривъри. Ето малко повече за външните и вътрешните черти на синьоезичните породи:
1. Чау чау
Езикът на чау-чау трябва винаги да е с плътен синьо-черен цвят - колкото по-тъмен, толкова по-добре, това е знак за чистокръвност. Петнистият език е дисквалифициращ недостатък според стандарта за породата. Тъй като синьо-черният цвят на езика е наследствена черта, вероятно Чау чау и Шар пей са в далечно родство. Кученцата от породата се раждат с розови езици, като бавно се оцветяват в синьо-черен цвят с израстването на кутрето, като това започва около момента, в който то отваря очи. Процесът приключва на 6-месечна възраст.
Подобно на Шар пея, Чау чау също произхожда от Китай и Монголия и е също толкова стар или дори повече. Смята се, че породата Шпиц произлиза от Чау чау. Тази порода изисква много солидно обучение и социализация от човек с опит в отглеждането на кучета, тъй като някои Чау чау могат да бъдат териториални, независими и упорити. Чау-чау е дистанцирано, независимо куче, което може да бъде и упорито. Могат да се привържат към един човек и да са агресивни, ако почувстват, че те или собственикът им са застрашени. Може да изглеждат като пухкаво плюшено мече, но не са - чудесно влизат в ролята на пазачи. Развъдчиците са подобрили темперамента им през последните години и се смята, че много лошият характер на чау се дължат на липсата на подходящо обучение и социализация, когато са били млади. Ако се запознават с деца, котки и други домашни любимци, когато са малки, проблемите могат да бъдат предотвратени. Те не се нуждаят от много физически занимания, средно активни са и един час навън на ден им е достатъчно, достигат височина на холката до 40 см и тегло между 20 и 40 кг.
2. Шар пей
Тази порода има интересна история – с китайски произход, първоначално се смятали за деликатес и забраната им като домашни любимци на континента довежда почти до изчезването им, докато развъдчици не ги популяризирали в Европа. Китайското шар-пей се разпознава веднага благодарение на правоъгълното си телосложение със здрави кости и къс косъм, сбръчкана кожа и голямата си муцуна, наподобяваща хипопотам. Шар пей трябва по стандарт да има синьо-черен език, за предпочитане плътен, въпреки че някои имат само петнист. Тази порода може да бъде предразположена към различни здравословни състояния, включително кожни проблеми, с ушите, с очите, луксираща патела и дисплазия на тазобедрената става. Шар-пей по природа е предпазлив към непознати и се нуждае от интензивна социализация като кутре. Те са изключително предани на семейството си, но също така и независими, така че могат да бъдат трудни за обучение. Тихи са, но ако се почустват застрашени предупреждават с лай, защото са добри пазачи. Средно активна порода, която може да изисква допълнително обучение при съжителство с деца.
3. Евразиер
Или още наричан Евразиец, е по-млада порода кучета, създадена в Германия през 70-те години на ХХ век, чрез смесването на няколко породи, сред които Вълчи шпиц, Самоед и Чау-чау, от някои от които Евразиерът наследяват син езици, независимо дали е плътен или петнисти. Евразиецът е създаден специално, за да бъде любящ и предан семеен домашен любимец. Породата е активна навън, но спокойна в къщи, с лежерен темперамент. Те могат да бъдат резервирани към непознати, но обичат семействата си. Породата е изключително интелигентна и лесна за обучение, като лесно реагира на методите за положително подсилване. Нуждаят се от умерено количество упражнения и обичат да тренират кучешки спортове като аджилити или флайбол.
4. Тайландси риджбек
Тайландският риджбек е рядка и древна порода, която произхожда от Тайланд преди повече от 300 години, където е използвана като ловно куче и куче пазач. Преобладават представителите му с черни маркировки по езика, под формата на петна. Тайландският риджбек е средно голямо куче с къс косъм и гребен - линия от косми по гърба, растяща в посока, обратна на останалата част от козината. Породата е активна и атлетична и се нуждае от много ежедневни упражнения. Въпреки че Тайландският риджбек е изключително интелигентен, той е независима порода, така че обучението може да бъде предизвикателство. Породата е естествено защитна, така че се нуждае от интензивна социализация като кутре, а и след това. Тайландският риджбек е изключително лоялен към семейството си, но може да бъде подозрителен към непознати.
Когато синият език не е вроден при кучетата, а се прояви в последствие най-вероятно зад това стои здравословен проблем. Ниското съдържание на кислород в кръвта води до цианоза на езика, на която се дължи синьото оцветяване. Може да има много причини за това като промяна в обема на кръвта в съдовете, липса на кислород в тъканите, дифузия на газ в белите дробове и други, често признаци на белодробни или сърдечни заболявания.
Коментари