Не бива да се допуска претоварване на дръвчето

Прасковата е сред предпочитаните овощни дръвчета за отглеждане от любителите. За съжаление, овощният вид е сред по-взискателните по отношение на климатичните фактори и затова не е подходящ да се отглежда в някои райони на страната.

Прасковените плодове са не само красиви на външен вид, но са с приятно на вкус плодово месо, което съчетава захари, киселини и ароматни вещества.

Младото прасковено дърво има буен растеж и много бързо се разклонява. Характерно за вида е, че образува най-силни клони в основата на короната, тача че те не трябва да се съкращават при формирането ѝ.

Прасковата образува много зъвръзи и затова дървото често се претоварва с плодове, което влошава качеството им. Ето защо това трябва да се коригира чрез правилна резитба, а при необходимост и чрез прореждане на плодовете.

Прасковата плододава на смесени клончета, майски букетчета и цветни клончета. Цветни пъпки могат да се формират и върху дървесни клончета и лакомци. Най-качествени плодове се получават от смесените кончета.

Прасковените сортове са самофертилни (самооплождащи се), само някои сортове изискват чуждо опрашване.

Пролетни грижи за овощния вид

Подхранва се с азотен тор

През пролетта основните грижи за дръвчето са торене и обработка на почвата. В този период се подава азотен тор. Нормите, които се дават ориентировъчно са:

6-10 грама азот на 1 кв. м в околостъблените чаши на младите дървета

15-20 кг азот на декар при по-голяма овощна градина

След разхвърлянето на азотния тор се извършва окопаване на почвата. Пролетната обработка е на дълбочина 6-8 см. С нея се цели освен заравяне на тора и премахване на плевелите, а също и подобряване на водно-въздушния режим на почвата.

Препоръката е младото прасковено дърво да се тори два пъти - през март и в края на май. При по-възрастните - три пъти: през пролетта, след юнското опадване на завръзите и след беритбата на плодовете.

През активната вегетация на дръвчето е добре да се третира с листни торове, които съдържат и микроелементи, които също имат важна роля за правилния му растеж и развитие.

ОБИЧА ВОДА

Прасковата изисква редовно напояване, за да образува качествени плодове. Най-високи потребности дръвчето има по време на образуване и втвърдяване на костилката, както и през периода на наедряване на плодовете.

Основни болести и неприятели

Къдравост

Заразата се запазва по клонките и пъпките. При подходящи условия заразяването става още рано през пролетта - при набъбване на пъпките.

Видимите симптоми на болестта са силно надебеляване, набръчкване и чупливост на нападнатите части. Първоначално се образуват бледозелени пъпки, които по-късно стават бледожълти и накрая почервеняват.

Нападнатите цветове остават недоразвити, некротират и окапват.

Брашнеста мана

Болестта причинява деформиране на нарастващите листа и изкривяване на клонките. По зелените плодове се образуват дребни до едри, закръглени, бели до бледокафяви плесенови налепи. Нападнатите плодове не нарастват нормално, напукват се, окапват или загниват. Върху нападнатите части се образува бял налеп.

Сачмянка

Болестта презимува в нападнатите леторасли и по пъпките. За възобновяването на заразата през пролетта е необходима вода.

Болестта заразява всички растителни части - листа, плодове и леторасли.

Листни въшки

Прасковата се напада от прасковена листна въшка, тъмна прасковена листна въшка, голяма прасковена листна въшка и някои други.

Те започват вредната си дейност още през пролетта, като смучат сок от набъбващите пъпки. По-късно нападат и листата. Някои от въшките се срещат и по клонките и ствола на дръвчетата.

Повредите от различните листни въшки са сходни, има известни различия при завиването на листата.

При силно нападение част от листата може да пожълтеят и да окапят.

Листните въшки причиняват и вторична вреда, тъй като пренасят някои вирусни болести по зеленчуковите култури, върху които мигрират в по-късен етап от развитието си.

Източен плодов червей

Неприятелят зимува като гъсеница. През пролетта какавидира, а пеперудите летят по време на цъфтежа на дръвчетата. Снасят яйца по кората на младите леторасли и по пъпките.

Излюпените гъсеници се вгризват в летораслите, като правят тунели от върха към основата им. Повредените върхове изсъхват. Една гъсеница може да повреди от 1 до 3 леторасъла.

Източен плодов червей развива 4-5 поколения за година, като гъсениците от следващите поколения повреждат плодовете на различни овощни видове - праскова, кайсия, дюля, круша, слива, ябълка, мушмула и др.

Анарзия

Вредителят зимува като гъсеница от втора възраст. През пролетта гъсениците се хранят с пъпките като повреждат по 2-3. След като летораслите се развият, те се вгризват в тях и правят тунели. Една гъсеница поврежда 5-6 леторасъла. Повредените клонки увяхват, връхната им част увисва надолу, изсъхва и в мястото на повредата изтича смола.

Пеперудите летят през май, снасят яйца по плодовете, в които се развиват гъсениците. Гъсениците от летните поколения вредят по плодовете, като причиняват червясването им.