Как се развиват растенията в градината и на балкона, градинари? Доволни ли сте от началото на летния сезон? Днес сме решили да насочим вниманието към светлината и по-конкретно, как да определим колко е директното слънчево греене, какво е естеството на светлината, както и на сянката и съответно какви растения биха се чувствали добре на такова място.

Нека започнем с това как да определим сянката.

• Плътна сянка - тя е такава под вечнозелените дървета или около сградите, както и от северната им страна. В такива зони са най-подходящи за отглеждане сенкоиздръжливи растения. Например папрати, хости, дафне, момина сълза и други.

• Шарена сянка - образува се под широколистни и листопадни дървета. Този тип е най-търсен през летните жеги. Характерно е, че през пролетта и през есента растенията в ниската, приземна част получават повече слънце, защото листата на дърветата ги няма. В такива зони спокойно могат да се засаждат пролетно цъфтящи луковици, горски растения, анемонии, примули и много други.

• Частична сянка - площи огрявани само в определени часове от деня се характеризират като частично засенчени. В зависимост от това кога са в сянка могат да се подберат и най-правилните растения. Най-добрият вариант е сутрин да има много слънце, а в следобедните часове - сянка. Тогава възможностите са много големи - петунии, калибрахое, мушката и т.н. В обратния случай се залага на много издръжливи на слънце цветя. Например калдъръмче, газания, делосперма и др.

Според физиологията няма сенколюбиви,

а сенкоиздръжливи растения. Няма такива, които да са способни да оцелеят без никаква светлина! Знаейки това е важно да отбележим, че:

• Цветя, които изискват пълно слънчево греене трябва да получават не по-малко от 6 часа пряко огряване.

• Ако на паспорта е посочен частично слънце, тогава часовете са между 4 и 6.

• Частично засенчване също се движи в този диапазон.

• Сенкоиздръжливите растения се справят отлично с по-малко от 2-3 часа директна слънчева светлина.
Това са само ориентировъчни насоки и могат да варират! Не забравяйте, че растенията могат да се адаптират, а благоденствието им зависи от целия комплекс фактори на средата.

Градини и балкони с изцяло южно изложение

по презумпция получават много слънчева светлина. Препоръчително е на такива места да се осигури поне малко сянка (особено за балконите). Това може да стане чрез бързорастящи увивни растения като декоративната лоза. Цветята подходящи за това изложение са изцяло слънцелюбиви. Поливките трябва да са повече от редовни, най-вече през лятото. Да се извършват в хладните часове на денонощието. Вече споменахме газания, калдъръмче, делосперма, а към тях добавяме лантана, потентила, голяма част от билките и подправките.

За градини, които се определят като по-тъмни и мрачни, подходящи цветя са лизимахия, дихондра, импатиенси, брунера. Подходящи са сенкоиздръжливи растения или такива, които се развиват и цъфтят рано напролет. За избора им е важно и каква е почвата. Дали има достатъчно влага. Сухата сянка е най-неприветливото място за цветя. Ако се затруднявате при избора, помислете какви растения се развиват добре под склопа на гората – папрати, бръшлян, рядко нещо цъфтящо.

Западното изложение е добро

за много устойчиви

на слънце растения. В сутрешните часове ще са в сянка, докато в следобедните - не. Растенията трябва да са устойчиви на жега и на жарки слънчеви лъчи. Може да заложите на вербени, летни гербери, пентас, лантана, седуми и сукуленти, както и много други.

Източните изложения се смятат за идеални. Перфектната ситуация за повечето цветя е сутрин да получават много светлина, а когато стане много горещо да са спасени от слънцето. Каквото и цвете да се отглежда в такива условия, то ще се чувства добре. Клематисът и никотианата например ще ви изумят в такива условия.