Подхранете дръвчето, полейте при нужда

Прасковата е сред любимите овощни видове на овощарите, тъй като плодовете ѝ са изключително вкусни и ароматни. Начинаещите градинари трябва да знаят, че овощният вид е от по-взискателните по отношение на климатичните фактори и затова не е подходящ да се отглежда в някои райони на страната.

Младото прасковено дърво има буен растеж и много бързо се разклонява. Характерно за вида е, че образува най-силни клони в основата на короната, така че те не трябва да се съкращават при формирането му.

Прасковата образува много завръзи и затова дървото често се претоварва с плодове, което влошава качеството им. Ето защо това трябва да се коригира чрез правилна резитба, а при необходимост и чрез прореждане на плодовете.

Видът плододава на смесени клончета, майски букетчета и цветни клончета. Цветни пъпки могат да се формират и върху дървесни клончета и лакомци. Най-качествени плодове се получават от смесените клончета.

Прасковените сортове са самофертилни (самооплождащи се), само някои сортове изискват чуждо опрашване.

Актуални грижи

0 Подхранване и обработка

През пролетта основните грижи за дръвчето са торене и обработка на почвата. Нормите, които се дават ориентировъчно, са:

  • 6-10 грама азот на 1 кв. м в околостъблените чаши на младите дървета;
  • 15-20 кг азот на декар при повече бройки.

След разхвърлянето на азотния тор се извършва окопаване на почвата. Пролетната обработка е на дълбочина 6-8 см. С нея се цели освен заравяне на тора и премахване на плевелите, а също и подобряване на водно-въздушния режим на почвата.

Препоръката е младото прасковено дърво да се тори два пъти - през март и в края на май. При по-възрастните - три пъти: през пролетта, след юнското опадване на завръзите и след беритбата на плодовете.

През активната вегетация на дръвчето е добре да се третира с листни торове, които съдържат и микроелементи, които също имат важна роля за правилния му растеж и развитие.

0 Поливане при нужда

Прасковата изисква редовно напояване, за да образува качествени плодове. Най-високи потребности дръвчето има по време на образуване и втвърдяване на костилката, както и през периода на наедряване на плодовете.

Важни болести и неприятели

Къдравост 

Заразата се запазва по клонките и пъпките. При подходящи условия заразяването става още рано през пролетта - при набъбване на пъпките.
Видимите симптоми на болестта са силно надебеляване, набръчкване и чупливост на нападнатите части. Първоначално се образуват бледозелени пъпки, които по-късно стават бледожълти и накрая почервеняват.

Нападнатите цветове остават недоразвити, некротират и окапват.

Брашнеста мана 

Болестта причинява деформиране на нарастващите листа и изкривяване на клонките. По зелените плодове се образуват дребни до едри, закръглени, бели до бледокафяви плесенови налепи. Нападнатите плодове не нарастват нормално, напукват се, окапват или загниват. Върху нападнатите части се образува бял налеп.

Сачмянка

Болестта презимува в нападнатите леторасли и по пъпките. За възобновяването на заразата през пролетта е необходима вода.

Болестта заразява всички растителни части - листа, плодове и леторасли.

Листни въшки

Прасковата се напада от прасковена листна въшка, тъмна прасковена листна въшка, голяма прасковена листна въшка и някои други. Те започват вредната си дейност още през пролетта, като смучат сок от набъбващите пъпки. По-късно нападат и листата. Някои от въшките се срещат и по клонките и ствола на дръвчетата.

Повредите от различните листни въшки са сходни, има известни различия при завиването на листата.При силно нападение част от листата може да пожълтеят и да окапят.

Листните въшки причиняват и вторична вреда, тъй като пренасят някои вирусни болести по зеленчуковите култури, върху които мигрират в по-късен етап от развитието си.

Източен плодов червей

Неприятелят зимува като гъсеница. През пролетта какавидира, а пеперудите летят по време на цъфтежа на дръвчетата. Снасят яйца по кората на младите леторасли и по пъпките.

Излюпените гъсеници се вгризват в летораслите, като правят тунели от върха към основата им. Нападнатите върхове изсъхват. Една гъсеница може да повреди от 1 до 3 леторасъла.

Източен плодов червей развива 4-5 поколения за година, като гъсениците от следващите поколения повреждат плодовете на различни овощни видове - праскова, кайсия, дюля, круша, слива, ябълка, мушмула и др.