Нападат се от опасни вредители, така че трябва да се следи за тях

Торене

Плододаващите сливови дръвчета се торят всяка година с 15-20 кг азотен тор на 1 декар. Нормата се разделя на три части. Много важно е торенето след естественото опадване на завръзите, за да се подпомогнат тези, които са останали да нарастват по-оптимално.

Добре е на сливите да се подават и микроелементи, като това става най-лесно с листни торове.

През есента в почвата се внасят 20-30 кг фосфорен тор и 35-40 кг калиева тор, както и оборски тор - 2-3 тона на декар.

Напояване

Сливата е сравнително сухоустойчива. Разбира се, когато дръвчето се полива, то се развива по-добре, съответно дава повече и по-качествени плодове.

Така че съветът е сливовите дървета да се полеят в периода на наедряване на плодовете, ако времето е сухо.

Късните сортове сливи имат по-големи нужди от вода, тъй като през времето, когато се развиват е по-засушливо. При недостатъчна влага в почвата, особено ако е съчетана с продължителни горещини, се получава преждевременно узряване и опадване на плодовете.

Болести и неприятели

Сливата се напада от много важни болести и неприятели.

Икономически най-важните болести са: червени листни петна, ръжда по сливата и шарка. Другите болести, които нападат културата са: кривули, ранно и късно кафяво гниене, сачмянка и др.

От неприятелите най-опасни са: сливова плодова оса, сливов плодов червей, сливова листна въшка. По вида вредят още: щитоносни въшки, листогризещи гъсеници, листоминиращи молци, овощни акари и др.

0 Червени листни петна

Името на болестта подсказва част от симптомите, а именно - листата изглеждат червени. Те окапват преждевременно.

0 Шарка по сливата

Болестта напада и други овощни видове – кайсия, джанка и др.

Вирусът се предава чрез калеми и издънки, взети от заразени растения. През вегетацията болестта се разпространява от листните въшки.

По листата се образуват бледозелени петна във вид на кръгчета, пръстенчета, дъгички. По плодовете се наблюдават единични и повече трапчинки, дъгички, пръстенчета, под които месото е кафяво. Месото на плодовете е блудкаво и не става за консумация.

0 Ранно кафяво гниене

Болестта се проявява като некротични петна по венчелистчетата и постепенно обхващат целите цветове – характерния симптом опожаряване на цветовете, летораслите и листата, които изсъхват.

Завръзите покафеняват, плодовете загниват, мумифицират се, а при висока относителна влажност на въздуха и умерени температури се покриват със сиви туфи на гъбата.

Нападнатите плодове окапват, остават в короната на дърветата до следващата пролет.

По заразените скелетни клони се наблюдават язви и раковини, както и смолотечение.

Сортът Стенлей, който е един от най-разпространените в градините, е чувствителен на ранно кафяво гниене.

0 Листни въшки

Вредят няколко вида, които деформират листата и спират растежа на летораслите.

0 Плодови оси

Срещат се черна и жълта сливови плодови оси. Вредният стадий е ларва, като всяка може да повреди около 5 плодчета. Нападнатите плодове са запълнени с мокри екскременти, имат миризма на дървеници.

0 Сливов плодов червей

Неприятелят развива 2-3 поколения годишно. Гъсениците от първо поколение се вгризват в плодчетата и се хранят с месестата част.

Повредените плодове придобиват виолетово оцветяване и окапват.

Гъсениците от второ поколение вредят през лятото, като се хранят с месестата част на сливите около костилката. Ако се развие трето поколение, то предизвиква късно червясване на плодовете.

Нападение от плодови оси
Нападение от плодови оси
Симптоми на шарка
Симптоми на шарка
Нападение от плодов червей
Нападение от плодов червей
Мумифицирани плодове, в следствие на гниене
Мумифицирани плодове, в следствие на гниене