Нападат се от опасни вредители, така че трябва да се следи за тях
Торене
Плододаващите сливови дръвчета се торят всяка година с 15-20 кг азотен тор на 1 декар. Нормата се разделя на три части. Много важно е торенето след естественото опадване на завръзите, за да се подпомогнат тези, които са останали да нарастват по-оптимално.
Добре е на сливите да се подават и микроелементи, като това става най-лесно с листни торове.
През есента в почвата се внасят 20-30 кг фосфорен тор и 35-40 кг калиева тор, както и оборски тор - 2-3 тона на декар.
Напояване
Сливата е сравнително сухоустойчива. Разбира се, когато дръвчето се полива, то се развива по-добре, съответно дава повече и по-качествени плодове.
Така че съветът е сливовите дървета да се полеят в периода на наедряване на плодовете, ако времето е сухо.
Късните сортове сливи имат по-големи нужди от вода, тъй като през времето, когато се развиват е по-засушливо. При недостатъчна влага в почвата, особено ако е съчетана с продължителни горещини, се получава преждевременно узряване и опадване на плодовете.
Болести и неприятели
Сливата се напада от много важни болести и неприятели.
Икономически най-важните болести са: червени листни петна, ръжда по сливата и шарка. Другите болести, които нападат културата са: кривули, ранно и късно кафяво гниене, сачмянка и др.
От неприятелите най-опасни са: сливова плодова оса, сливов плодов червей, сливова листна въшка. По вида вредят още: щитоносни въшки, листогризещи гъсеници, листоминиращи молци, овощни акари и др.
0 Червени листни петна
Името на болестта подсказва част от симптомите, а именно - листата изглеждат червени. Те окапват преждевременно.
0 Шарка по сливата
Болестта напада и други овощни видове – кайсия, джанка и др.
Вирусът се предава чрез калеми и издънки, взети от заразени растения. През вегетацията болестта се разпространява от листните въшки.
По листата се образуват бледозелени петна във вид на кръгчета, пръстенчета, дъгички. По плодовете се наблюдават единични и повече трапчинки, дъгички, пръстенчета, под които месото е кафяво. Месото на плодовете е блудкаво и не става за консумация.
0 Ранно кафяво гниене
Болестта се проявява като некротични петна по венчелистчетата и постепенно обхващат целите цветове – характерния симптом опожаряване на цветовете, летораслите и листата, които изсъхват.
Завръзите покафеняват, плодовете загниват, мумифицират се, а при висока относителна влажност на въздуха и умерени температури се покриват със сиви туфи на гъбата.
Нападнатите плодове окапват, остават в короната на дърветата до следващата пролет.
По заразените скелетни клони се наблюдават язви и раковини, както и смолотечение.
Сортът Стенлей, който е един от най-разпространените в градините, е чувствителен на ранно кафяво гниене.
0 Листни въшки
Вредят няколко вида, които деформират листата и спират растежа на летораслите.
0 Плодови оси
Срещат се черна и жълта сливови плодови оси. Вредният стадий е ларва, като всяка може да повреди около 5 плодчета. Нападнатите плодове са запълнени с мокри екскременти, имат миризма на дървеници.
0 Сливов плодов червей
Неприятелят развива 2-3 поколения годишно. Гъсениците от първо поколение се вгризват в плодчетата и се хранят с месестата част.
Повредените плодове придобиват виолетово оцветяване и окапват.
Гъсениците от второ поколение вредят през лятото, като се хранят с месестата част на сливите около костилката. Ако се развие трето поколение, то предизвиква късно червясване на плодовете.




Коментари