Струпясването е икономически най-важната болест при ябълките и крушите. Ако не се предприемат ефективни растителнозащитни действия, плодовете стават негодни за консумация. Ето защо през цялата вегетация на дръвчетата трябва да се правят редовни пръскания.

В овощните градини вече има

Напада ябълки и круши

Заразяването може да стане още рано през пролетта - при набъбването на пъпките.

Първоначално симптомите се забелязват по младите листа, които се нападат първи, тъй като те са разположени така, че по долната им повърхност влагата се задържа лесно. Болестта проличава много по-ясно, когато петната са видими и по горната страна на листата.

Нападнатите листа пожълтяват, изсъхват и окапват, а пораженията по цветните и плодните дръжки предизвикват опадВане на цветовете и плодчетата.

За да е ефективна борбата със струпясването, се налагат редица агротехнически и химически мерки.

От значение са правилната резитба, чрез която се осигурява по-добро проветряване и по-качествено покритие с фунгициди.

Почвообработките през есента намаляват в голяма степен източника на първичната зараза.

Пръсканията с фунгициди се извършват почти през цялата вегетация.

Тъй като в началото на развитието си дърветата са най-чувствителни - имат най-голям прираст, а патогенът образува най-масово спори, от съществено значение са първите пръскания.

Схемата, която се препоръчва, са 2 предцъфтежни, 1 цъфтежно и 2-3 следцъфтежни.

Цъфтежните и следцъфтежните пръскания се провеждат в интервал от 10 дни до 2 седмици, докато има условия за развитие на болестта.

Подходящи фунгициди са: бордо микс 20 ВП - 0.375-0.5 кг/дка, индар 5 ЕВ - 100 мл/дка, каптан 80 ВГ - 150-180 г/дка, карамат 2.5 ЕВ - 200 мл/дка, косайд 2000 ВГ - 0.155-0.68 кг/дка, пасуърд 25 вг - 50 г/дка, серкадис - 25-30 мл/дка, силит 40 СК - 160 мл/дка и др. 

След топлата зима - брашнеста мана

Брашнестата мана напада младите растителни части на ябълковите дръвчета. Заразата се развива по цветовете, листата, младия завръз и летораслите. Всички нападнати части са покрити с бял налеп.

При зараза през вегетацията от долната старана на листата и върху листните дръжки се появяват брашнести петна с различна форма и големина. Те водят до деформации на петурата и завиване около централната жилка.

Благоприятни условия за развитие на болестта са меката зима, както и влагата. Честите и интензивни валежи по време на вегетацията задържат развитието на патогена.

През вегетацията се извършват редовни третирания, които най-често се комбинират с тези срещу струпясването. Подходящи фунгициди за третиране са: козавет ДФ - 750 г/дка, кумулус ДФ - 600-900 г/дка, серкадис - 15 мл/дка, систан 20 ЕВ - 28-42 мл/дка и др.

Листозавивачките са много опасни

Повреждат пъпки, листа, завръзи, плодове

Неприятелите от т. нар. група на листозавивачките развиват 1-2 поколения годишно. Зимуват като яйца, ларви или какавиди, в обособени пашкулчета, осукани от копринени нишки, екскременти и растителни части.

Обикновено укритията се намират в разклоненията на клоните и клонките, под напуканата кора, под външните люспи на пъпките, под сухите растителни остатъци и т.н.

Те излизат в градините рано през пролетта и вредят в ранните фази от развитието на дръвчетата. Повреждат пъпки, листа, завръзи, плодове.

Първоначално нападат набъбващите пъпки, като ги изгризват, поради което те потъмняват, изсъхват и се оронват. По-късно гъсениците нагризват младите листа, като ги завиват и омотават с паяжина, откъдето идва тяхното име.

При висока плътност могат да доведат до обезлистване на нападнатите дървета, което се отразява негативно върху техния растеж и развитие.

Вредителят отделя паяжина, завива и слепва нападнатите листа и плодчета. Ако ги разтворим, вътре се виждат малките гъсеници.

Повредените листа не се развиват нормално, деформират се и по-късно изсъхват.

Борбата с листозавивачките се извършва основно с химични средства. Заради скрития начин на живот на възрастните гъсеници, трябва да се пръска преди те да се укрият в листата.

Подходящи инсектициди са: дека ЕК - 30-50 мл/дка, децис 100 ЕК - 8.75-12.55 мл/дка, суми алфа 5 ЕК - 0.02%, димилин 480 СК, рапакс - 100-200 мл/дка и др.

МНОГО ВИДОВЕ НЕПРИЯТЕЛИ

Сред листозавивачките, които вредят по овощните дървета са: розена листозавивачка, ягодоплодна листозавивачка, глогова листозавивачка, кафявопетниста листозавивачка, червена пъпкозавивачка, сива пъпкозавивачка, лозова листозавивачка.

Червеният овощен акар развива 8-9 поколения

Вредят неговите ларви, нимфи и възрастните, които се разполагат върху двете страни на листата.

Вследствие на това, че смучат растителен сок, се появяват светложълти петна около нерватурата, които постепенно се сливат и листата стават светлозелени до сребристо сиви.

Това води до нарушаване на транспирацията, фотосинтезата, нарастването на плодовете и леторастите. Залагат се по-малко пъпки, дърветата стават податливи на измръзване.

Червеният овощен акар при ябълката развива 8-9 поколения.

Налагат се редовни третирания. Подходящи продукти са: белпройл-А - 0.375-1.5 л/дка, масай ВП - 25 г/дка, овипрон топ ЕК - 2500-3500 мл/дка, ортус 5 СК - 0.05%, санмайт 20 ВП - 0.05% и др.

Сачмянката напада костилковите видове

Има и гъбна, и бактерална

Сачмянката е болест, която вреди почти по всички овощните култури, но е особено опасна за костилковите. Най-често напада праскова, кайсия, череша, и по-рядко - слива, вишна и бадем.

Симптомите, които се се забелязват по растенията са сравнително еднакви, независимо от вида на патогена и нападнатата култура.

Болестта се разпространява върху всички растителни органи - листа, листни дръжки, понякога и по леторасли и плодове.

По листата се развиват дребни пурпурно-червени точки. В центъра им тъканта некротира и опада. При силно нападение напетняванията се сливат.

Петната са по-едри при заразяване на млади и бързо нарастващи листа. При по-късно заразяване на листата петната са по-дребни и рядко се перфорират.

Върху плодовете сачмянката се проявява във вид на дребни, червено-кафяви струпеи или струпейчета и тъмни петна, които по време на узряването хлътват и предизвикват деформации.

Върху летораслите петната са дребни, червеникави точки, леко хлътнали, от които се отделя смола.

Причинители на сачмянка по костилковите овощни видове са голям брой патогени - и гъби, и бактерии.

Независимо от вида на причинителя заразяването се извършва през рани, през пъпки и листни отпечатъци, през устицата или директно през кутикулата на неповредените растителни тъкани.

Разпространението на спорите или бактериите става чрез дъжд, вятър или насекоми.

Болестта е в състояние да се развива не само при хладни периоди през пролетта и лятото, но и през есента, а при по-топло време - дори и през зимата.

ЧУВСТВИТЕЛНОСТ НА ВИДОВЕТЕ

Висока чувствителност към сачмянка при кайсията има сорт Костюженска. Добра устойчивост имат сортовете Еревани, Землянична, Филипопол.

При черешите висока чувствителност имат сортовете Румънка и Дроганова жълта. Устойчив е сортът Раждавишка белвица.

От вишните чувствителни към сачмянка са сортовете Ботевградска вишна и Хейманов рубин.

Борбата е комбинирана

Борбата срещу сачмянката е еднаква за всички видове, които се нападат. Освен редовната химическа защита е важно да се извършва и правилна зимна резитба. При нея се премахват и унищожават всички нападнати клони, клонки и леторасли.

Пръсканията започват още преди набъбването на пъпките и продължават и след това. Подходящи фунгициди срещу болестта са: бордо микс 20 ВП - 0.375-0.5 кг/дка, косайд 2000 ВГ - 0.185-0.34 кг/дка, косайд 2000 ВГ - 0.185-0.28 кг/дка и др.

Срещу повредите по плодовете трябва отново да се третира. Могат да се използват същите препарати.

Какви са симптомите при отделните дървета

По праскова

Характерно за симптомите по прасковата е, че петната по листата се запазват продължително време. Те некротират, а по-късно се наблюдава перфорация.

По младите леторасли се образуват дребни, червеникави точки, които се разрастват в тъмни елипсовидни, леко хлътнали петна. При силна повреда връхната част напълно некротира.

Около повредените участъци по младите клонки, често се наблюдава смолотечение. Ако заразата се развие по по-дебелите клони и клонки, се наблюдава интензивно смолотечение.

Върху плодовете на прасковата, най-често около дръжчената ямичка, се образуват струпеи, чиято коричка се олющва, а на мястото й се отделят капчици смола.

По кайсия

По листата й петната бързо се перфорират и затова рядко се виждат некротични напетнявания. При силно нападение върху листата се образуват големи дупки, които приличат на изгризвания от насекоми.

По плодовете на кайсията рядко се наблюдават симптоми. Обикновено симптомите се забелязват около дръжчената ямичка - дребни, червено-кафяви струпейчета. Много често те се намират в по-висока плътност откъм откритата страна на плода, могат да предизвикат некроза на кожицата.

По череша и вишна

Некротичните напетнявания по листата на черешата и вишната са сравнително едри и се запазват продължително време, без да се перфорират. Ако заразата се развие късно, могат въобще да не опадат обаче.

Повреди по летораслите се наблюдават сравнително рядко.

Симптомите по плодовете са много характерни. Виждат се тъмни, почти черни петна, които по време на нарастването и узряването на плодовете хлътват и могат да залепнат за костилката.

Бялата ръжда вреди по череша и вишна

Болестта е известна и като червени листи петна.

Най-типичните симптоми на заразата се наблюдават по листата - петна, които са дребни, виолетово-червени на цвят.По листата се явяват към края на май. Когато условят са благоприятни за развитие на болестта, а именно хладно и влажно време, напетняванията покриват изцяло листата и причиняват масовото им окапване.

При сортовете, които са чувствителни на болестта, петна се появяват и по дръжките на листата и плодовете и дори по младите леторасли. Те са удължени и черни. По плодовете петната трудно се различават от петната на сачмянката.

Борба с бялата ръжда по череша и вишна включва най-малко 3 предпазни пръскания. Те трябва да се проведат ориентировъчно: в края на април (след прецъфтяването), около 11-12 май и в края на май. Могат да се използват фунгицидите: бордо микс 20 ВП - 0.375-0.5 кг/дка, сигнум - 60-75 г/дка, силит 40 СК - 150 мл/дка и др.

СОРТОВИ РАЗЛИЧИЯ

Различните сортове череши и вишни проявяват различна чувствителност към бялата ръжда.

Най-силно чувствителни от вишните са сортовете Сенчеста морела, Унгарска и др., а от черешите - Наполеон, Бинг, Ламберт, Козерска, Техловицка и др.

Сравнително най-високоустойчиви от вишните са Кохова, Сладковишна ранна, Монтморенси и др. Известна толерантност към тази болест има сортовете череши Ранна черна едра, Хеделфингенска, Бигаро Бюрла и др.