Лошата черешова реколта тази година е следствие от измръзване на овошките поради сериозния спад в температурите по време на буйния им цъфтеж, предизвикан по-рано от необичайно топлото време за сезона, коментира за БНР бившият директор на Института по земеделие – Кюстендил и настоящ производител на плодове професор Димитър Домозетов.

От къде са в момента черешите, които може да си купим?

"От Петричко има малко череши, които се доставят по пазарите, от Турция и от Гърция. Други няма! Български череши по пазарите - не, не са. Съвсем мъничко, които са от запазени места. Такива при Кюстендил, например, село Жиленци, където има нещо мъничко, но мъничко. Чух за района на Радованските тераси, може би нагоре над Драговищица, нещо от Коньово - основният черешопроизводителен район, където са открили един пункт за череши. Това е подигравка", каза професор Домозетов, който към днешна дата прилага агрознанията си на практика в свое собствено стопанство в Кюстендилско, където овошките са сред най-засегнатите от пролетните студове.

"Самият аз имам 100 декара череши, 120 декара ябълки, 100 декара сливи, 100 декара круши и всичко е така. Крушите броих плодовете и от 100 декара имам 9 плода - безумно малко!", разказа още той:

"Природата е такава, каквато е и ние трябва да се съобразяваме с нея, да се пригаждаме. Сега виждате, че самоплодните черешови сортове Жълта Дроганова и Стела съвсем мъничко завързаха, но това е по 20-30 или 50 плода на дърво. Това няма стопанско значение - няма кой да го бере и птиците ще си свършат работата. Косовете сега имат малки пиленца, които скоро ще станат и по-големички, някои ще излетят, а всичко е гладно по полето и ще изядат цялата остатъчна продукция".

Къде все пак е възможно да са оцелели череши?

"В някои долинки ще има по нещо. В градовете и в селата вътрешно, където се затопля по една или друга причина пак ще има нещо, където са закътани зад къщите дървета, но това не е стокова продукция. Вижте, светът вече се ориентира към оранжерийно отглеждане специално на черешите - около щата Мичиган; французите и те правят, холандците и те, а и ние ще се принудим да правим оранжерии. Там вече може да се използва слабо растящата подложка Гизела 5, но за съжаление ние тук създадохме насаждение на Гизела 5 на полеви условия и те дадоха своите отрицателни резултати".

Попадали ли сме и в предишни години в подобна ситуация?

"8 и 9 април бяха фаталните температури. Не знам дали е нова тенденция. 1985 година имахме така големи студове до -29 градуса и тогава измръзнаха и части от дърветата. Сега не се получи да измръзнат части с изключение при ябълката", добави професор Димитър Домозетов:

"Някога съм чувал, че 1953 година бобът е свален от коловете от слана на 24 май, но такава случка като тази да измръзнат всички овощни видове... Защото от -1,1 градуса до -2,2 градуса започват да измръзват плодните органи. След това вече настъпва суматоха и понеже беше мраз (от 5 градуса до -8 или -9 градуса) се нанесоха сериозни щети по плодните органи на овощните дървета. Те спонтанно започнаха да цъфтят всички най-много заради това, че предишните дни (около две седмици) бяха много топли и всички овощни видове - и ранни, и късни, цъфнаха едновременно и в този момент ги хвана този студ неподготвени и компрометира реколтата от овощни видове в България почти изцяло".

"Грижите за овощните дървета не спадат - сега покрай преваляванията особено при ябълката струпясването тръгна повсеместно борбата при него е малко трудна и продължителна", обясни проф. Домозетов.