Бай Шукри от с. Груево гледа 120 животни от автохтонната порода родопско късорого говедо, на паша са по 16-18 часа на ден 0 Стопанин иска да прави ферма за магарета, спира го липсата на субсидии за тях
Над 100 чевермета, 20 казана курбан, гайди, автентично сирене и мезета, стари гозби от Източните Родопи, автохтонни породи животни, коне-тежковози, магарета, овчарски кучета... Това и още много други неща видяха, чуха, опитаха и купиха хиляди жители и гости на Момчилград по време на станалия вече традиционен фармфест „Красотата на Родопите", организиран от Обединени български животновъди (ОБЖ). Навръх 24 май десетки гайди на състав „Войводите" озвучиха поляните на лесопарк „Момчил юнак" и дадоха началото на двудневния празник за всички сетива и хора с различен етнос и вяра, но с общи традиции.
Събитието с подкрепата на община Момчилград и Министерството на земеделието и храните беше открито от кметицата на родопското градче Илкнур Мюмюн, зам.-министърът на земеделието Стефан Бурджев, шефката на фонд „Земеделие" Ива Иванова, председателя на ОБЖ Бойко Синапов, депутати.
„За трета година провеждаме фармфеста. Изградихме една традиция, която успяхме да наложим в Родопите с нещо истинско като продукт и животни", каза Бойко Синапов, председател на ОБЖ. И се закани догодина проявата да е още по-внушителна. Той благодари на министър Тахов, че подкрепя животновъдите и браншът получава разбиране.
„Фармфестът е не просто базар, а мост между поколенията – между тези, които пазят знанието за чистите вкусове, и тези, които тепърва ги преоткриват. Родопите не са само природа – те са дух, труд и красота, родени от ръцете на хората. Община Момчилград ще продължи да подкрепя подобни инициативи, защото вярваме, че бъдещето е в нашите корени", заяви при откриването кметът на общината Илкнур Мюмюн.
„Гордеем се, че подпомагаме финансово такъв тип инициативи и подкрепяме българското. Секторът има нужда от повече финансово подпомагаме, но само тази година над 250 млн. лв. сме платили по директните плащания. По Програмата за развитие на селските райони в сектор „Животновъдство" да одобрени проекти за над 950 млн. лв.", заяви директорката на фонд „Земеделие" Ива Иванова.
Зам.-министърът на земеделието Стефан Бурджев напомни колко важни са подобни фестивали за запазване на местните традиции и породи животни. И похвали Бойко Синапов, че благодарение на Обединени български животновъди е възстановена прекъсната в последните години връзка на страната ни с европейската наука в животновъдството.
Зам.-министърът сподели, че е искрено впечатлен от казаното му от един родопски фермер - Шюкрю Али от село Груево. А то е, че през годините е преживял всичко - имало е и такива, в които е
нямал пари за семейството си, но винаги
на първо място е била грижата за животните му
- да бъдат нахранени, напоени, почистени. Пред „Български фермер" Шюкрю Али, на когото често казват и Бай Шукри, разказа, че първо е започнал с овце - старопланински цигай. После включва в стопанството си и 7-8 броя от автохтонната порода родопско късорого говедо. Постепенно ги увеличава и днес вече са 120 животни. Заради липсата на работна ръка в Източните Родопи обаче му се налага да ги гледа сам със семейството си. Затова и се отказва от овцете.
„Няма работници и два вида животни няма как ги гледаме с жена ми, децата също помагат - син, дъщеря и четирима внуци, но те си имат друг живот", обяснява Бай Шукри. Иначе месото от старопланинския цигай било превъзходно, овцете пасели само билки по поляните. И при тях започнал от няколко бройки - 16 и стигнал до 205, които е продал миналата година.
„Просто не смогвах, а и годините си казват думата и животът вече натежа", откровен е 60-годишният мъж. Преди е продавал млякото на мандра, но вече се е уморил и от непрекъснатите проблеми с ниските изкупни цени.
„Кажете вие, нормално ли е от нас, от фермата, да излиза млякото като суровина по 80 ст./л, родопското късорого говедо дава само по 7-8 л мляко на ден, то не е като млечните породи по индустриалните стопанства", пита Шюкрю Али. Според него сметките не излизат, ако млякото не е поне по 1,50 лв./л. Затова и предпочита сам да си го преработва. И
издава тайната за уникалното му
сирене с ябълков оцет
„Жена ми знае точно колко да му сложи, за да ферментира и стане готово за 1-2 дни, без да е нужно да зрее дълго, но да е също толкова здравословно и вкусно", казва стопанинът. Той е и пастир на животните, които са по 16-18 часа в денонощието на паша.
Бай Шукри няма своя земя, взема под наем около 80 дка пасища от общината. Признава, че проблемите с раздаването им ги има всяка година, без значение коя партия управлява. Доволен е от подкрепата на държавата, получава субсидии от фонд „Земеделие" по обвързаното подпомагане за животни.
Близо до заграждението с неговите животни на фармфеста се е разположил и Сунай Мехмед, който отглежда магарета. Той има планове
да развие стопанството си и
да направи ферма за магарешко мляко,
от което да се произвеждат лечебни продукти. Подобни примери има много в Сърбия, а през последните години и у нас. Проблем обаче е, че за магаретата няма субсидии като за другите селскостопански животни - овце, кози, крави, биволи. Затова и Бойко Синапов му обеща, че до дни ще внесе от името на ОБЖ искане в Министерство на земеделието и храните магаретата да се включат в списъка с животните, които получават обвързано подпомагане.
Децата на събора се радваха най-много на конете, особено на тежковозите, които с внушителния си вид привличаха погледите на малчуганите. Момиченцата се захласваха и по понитата.
Въпреки че 24 и 25 май преминаха с проливни дъждове на повечето места у нас, в Момчилград грееше ярко слънце, особено през първия ден. Особено тежко
жегата мореше изложените
овчарски каракачански кучета,
които се криеха на сянка под изградената тента. За съжаление, тази година съборът премина без овце и кози заради тежката епизоотична обстановка в цяла Европа и болестите по дребните преживни животни. Ветеринарните власти у нас са направили изключение само за Събора на овцевъдите край Петропавловския манастир от 30 май до 1 юни. За там е взето компромисно решение да има ограничен брой овце, които обаче после ще бъдат насочени към кланица, а няма да се връщат в стадата си, за да не се разпространи евентуална зараза.
Освен животновъди от Източните Родопи на фармфеста в Момчилград бяха дошли и производители и земеделци от други краища на страната. Например Теодора Йорданова предлагаше мед и пчелни продукти от Старозагорско.
На изградената сцена гайдарите от „Войводите", народният певец Николай Славеев и още много други изпълнители се грижеха за доброто настроение. Дъждът все пак заваля в края на втория ден, което попречи на планирания концерт на попфолк певицата Нелина, но въпреки това разочаровани нямаше.















Коментари