Кирил Кръстев

В началото на вегетацията напролет дърветата се развиват нормално, но изведнъж листата увяхват, сякаш са полети с гореща вода. Изсъхват, а заедно с тях изсъхва и засегнатият клон или цялото дърво.

Това внезапно изсъхване се причинява от гъбна болест. Плодните тела на тази гъба се образуват след пълно изсъхване на дърветата. При обелване на кората върху повредените клони се откриват характерните бели строми на патогена.

Напада измръзналите, застарели или в лошо физиологично състояние насаждения, но измръзването е главният фактор за появата на болестта.

Това е цитоспороза, с причинител Cytospora cincta. Тя напада всички костилкови. При кайсията заболяването е по-известно като апоплексия и е една от икономически най-важните болести по кайсията. Заразените части на дървесината – язви и раковини с елипсовидна форма, около юни, бързо нарастват на дължина и дълбочина, клетките им отделят изобилна смола, която запушва проводящите цеви и клоните започват да увяхват и изсъхват.

В основата на заразените клони се наблюдава оводняване и омекване на тъканите. Инфектираните едногодишни леторасти, основно слаби клончета се изприщват от дребни черни телца и загиват през първата година. Язвите се разрастват ежегодно, докато обхванат изцяло клоните и стъблото. Разпукващите се цветове увяхват и изсъхват скоро след развитието си. Листата остават дребни и имат бледозелен цвят. Те също увяхват и засъхват около началото на юни.

Най–податливи към заболяване са младите дървета, през първите 10 години от засаждането.

Патогенът презимува в язвите на загиналата кора, в която се намират плодните тела на гъбата - дребни черни телца. При влажни условия от плодните тела се отделя голямо количество спори във вид на нишковидни оранжево-червени фитилчета. Те се размиват от дъждовете и покълват по околните дръвчета, през ранички. Дървесината се заразява, когато дървото е в покой.

БОРБА: Необходимо е да се поддържа високо ниво на агротехника с цел поддържане на добро физиологично състояние на дърветата. Всички загинали или засъхнали дръвчета и клони да се отстраняват още през вегетацията. Раните и пукнатините, по кората, се замазват с блажна боя, овощарски восък или паста на Мария – Тюн.

Най-важното мероприятие е предпазването на дръвчетата от измръзване – варосване на дънерите и скелетните клони през есента и пролетта с 20%-ово варно мляко; замазване с паста на Мария-Тюн. Не трябва да се допускат механични повреди на кората и на повреди от насекоми, особено корояди.

Паста на Мария - Тюн (маже се след падане на листата)

В дървен (в краен случай пластмасов) съд слагаме:

• 10 кг. кравешка тор,

• 10 кг. пясъчна глина (каквато се ползва за кирпич),

• 2,5 кг. базалтово брашно (брашно, а не чакъл)

• 2,5, кг. дървесна пепел

• 1 л. суроватка

Всичко това се размесва с лопата 1 час. Ако се съхранява на тъмно и хладно място, може да се ползва седмици наред.

Химични третирания се провеждат два пъти годишно – веднага след окапване на листата и в края на зимата, след като преминат зимните студове. Пръска се с 4 %-ов бордолезов разтвор.

В момента единствената мярка, която може да се извърши, е с цел предпазване на стъблото и клоните от гъбен мицел, механични повреди – рани, язви, пукнатини и ограничаване заразата от тази година. Може да намажете стъблата и скелетните клони с пастата на Мария – Тюн или варно мляко. Преди това стъблото се изглажда и се замазват всички механични повреди.