5° C, предимно ясно
А със субсидиите млекопроизводителите покриват загуби и/или кредити,
твърди животновъд, отглеждащ 80 крави и 230 овце
Жени Владинова
Истината за фермерския труд е една-единствена: той е тежък и неблагодарен, категоричен е Стефан Найденов от с. Мрамор, Софийско. То така е било винаги у нас. Или ако перифразираме - има ли животни, има проблеми, смее се Стефан, разказвайки за своя горчив опит като животновъд. Защо горчив, ами ето ги цифрите за остойностените разходи, и то на най-ниска цена, за хранене на една крава дневно:
10 кг силаж = 2 лв ;
6 кг концентриран фураж по 50 ст. = 3 лв;
10 кг сено = 2 лв.;
цвекло 5 кг по 0,20 лв. = 1лв.
Дотук 8 лева. Но трябват още сол, ток за доенето, агрегат, препарати за миене, труд за ринене и т.н. Те не влизат в тази сметка.
Какви са приходите: За 20 кг мляко дневно, получено от една крава, по 50 ст./л = 10 лв. (който иска може да умножава дори и по 70 ст./л = 14 лв., няма съществена разлика).
Чиста печалба - 2 лв. при цена 50 ст. или 6 лв. при цена 70 ст.
За какво по-напред да ги дадеш - за тока ли, за лекарства ли, за този, дето ще рине ли да ги дадеш, за печалба ли да отделиш. И като забавят плащането на млякото, какво става? Ти ли да живееш или животните да храниш, пита фермерът.
Стефан Найденов има опит и като земеделец, и като животновъд. Затова мнението му по отношение на държавното подпомагане и субсидиите е, че нещата винаги са в полза предимно за земеделците. 96% от парите отиват в ръцете на 100 души, занимаващи се със земеделие, а останалите 4 на сто от парите ги взимат 500 хил. животновъди.
Такъв тип подпомагане не ми го хвали отсича фермерът с дългогодишен опит. И животните, и те като хората, трябва да ядат, и то редовно. Дневният порцион за кравите на Стефан е следният: на една крава й трябват по 6 кг концентриран фураж, сено - колкото може да изяде - ливадно или сенно сено.
За да разполага с люцерна, фермерът е засадил 200 дка
Мели сеното малко по-едро, като слага във ярмомелката по една бала люцерна и една бала сено и така излиза мешано. Стефан знае, че много от колегите му си хранят животните със слама, защото нямат фураж, но по-лошото е, че нямат и пари. Според него, щом гледаш животни, трябва да си произвеждаш храната за животните, иначе си загубен. Съветът към колегите му е да започнат да мислят за следващата зима още щом започне жътвата. Тогава е най-ниската цена на зърното и неслучайно фирмите чакат в блоковете до комбайните по време на жътва.
Щом зърното се прибере в склада, цената тръгва нагоре
Добре гледаните и хранени животни ти се отплащат. Стефан дои с агрегати гюмчево, няма централен млекопровод. Има две хладилни вани за охлаждане на млякото, чието средно количество е 4-5 тона. Един път дневно предава млякото, от което редовно се взимат проби. Млякото му е с много високо качество и поне досега не е имал проблеми. Още повече, че млекопреработвателят работи само с неговото мляко, и ако стане "издънка", няма как някой друг да е виновен за лошото качество. Както вече споменах, от неговото мляко правят само "Моцарела", чиято трайност е 5-6 дни.
Ето сега например, преработвателят има на склад все още голямо количество от нея, и не са идвали да взимат млякото. Но Стефан не е притеснен, защото е предвидил и този вариант. В такива случаи предава млякото си за производство на кашкавал - отново на "Екобалкан", която е дъщерна фирма на "Тетевен" - производител на известната марка кашкавал.
А на въпроса как поддържа поголовието в стадото, той обяснява, че залага винаги на породисти млади бичета
Това е единственият начин да се поддържат генетичните качества за висока млечност, категоричен е фермерът. И въпреки, че прави естествено покриване, той е доволен от резултатите. Когато са на паша, бикът е сред кравите. Има три бика, разделя кравите на 3 групи и така всяка група си има бик. И трите бика са Черношарени. Всяка година купува млади породисти бичета, отглежда ги до годинка и ги ползва една година. След това отново купува и така предпазва стадото от болести и да не покриват биците дъщерите си.
Овцете - другата фермерска грижана Стефан
Той се стреми да поддържа млечна кръстоска на породите Черноглава, Фризийска и Аваси. Доенето при овцете е ръчно, много трудоемка работа, признава домакинът ми.
Заплождането при тях започва от август, а агненето стартира в началото на година. Пуска кочовете из стадото - има 6-7 коча, а два са от породата Аваси. При овцете Стефан печели от млякото и приплодите - от февруари е почнал да дои.
За овчетомляко няма специализиран пазар - дава го по 1,50 лв. за 1 л, обяснява Стефан. Има дълга верига, и то само от прекупвачи - млякото преминава през две-три ръце. Агнетата продава свободно - за производителите и тази година цената е ниска, няма да им донесе почелба. А виж, за потребителите в магазините - цената е висока, няма да има горна граница, шегува се фермерът, особено непосредствено преди Великден.
Вълната - и за нея няма пазар
Продава я за 20-30 до 50 ст. на ромите. Те пък я препродават за по 60-70 ст. до 1 лв.
Няма преработване и производство и от овчите кожи. Дето се вика, по цялата верига в животновъдството - от обора до готовата продукция, само ядове, грижи, много тежък труд и никаква печалба, обобщава хала на българския животновъд Стефан Найденов от с. Мрамор. Има ли животни, има проблеми, напомня фермерът, разказвайки за своя горчив опит като животновъд. И как няма да е горчив, след като само за изхранването на една крава разходите са 8 лв., а приходите от млякото й - 10 лв. - максимум 14 лв. Остават 2 лв. или 6 лв.
Други фермери за цената на млякото и себестойността на една крава
l Господин Иванов, собственик на кравеферма със 188 животни и млечност 5,7 тона: По отношение на цената на българските млечни продукти позицията на фермера е, че ако фуражът е 30 ст., млякото трябва да се плаща по 75 ст./л или формулата е следната: цената за 2,5 кг фураж е цената за 1 л краве мляко
Което означава, че ако фуражът е 50 ст., то млякото трябва да се изкупува на 1,20 лв./л. Това показва простата аритметиката. А това означава, че от всеки литър мляко фермерът може да заделя средства, за да инвестира в производството си. Защото във всяко стопанство трябва да се надгражда. Дали става дума за нови животни за подобряване на селекцията, за оборудване с нови машини или нещо друго, няма значение.
l l l
l Цветан Симеонов, управител на ферма край Алеко Константиново: Сама ферма не може да се издържа от добива на мляко. Защото, за да са кравите нахранени, добре гледани от работниците и ветеринарно обслужени, трябват пари.
А пари от платеното мляко никога няма да стигнат какъвто и да е броят на кравите, колкото и да е висока тяхната млечност.
Практиката показва, че когато една млечна ферма се определя като успяла, то винаги фермерът има друг съпътстващ бизнес, който осигурява нужните финансови средства за обслужване на фермата. Причината за всичко това е, че при цена под 1 лв./л мляко кравите се самоизяждат!
l l l
l Христо Друмев, отглеждащ крави в с. Гостилица, Дряновска община: Няма отрасъл в земеделския сектор, в който някой друг да ти определя продажната цена. Това е най-големият проблем на животновъдството.
Показателите на стадото му са много добри - 28-30 л млечност и над 4,1% масленост. Но във всекидневието на животновъда възникват различни ситуации. И фермерът пояснява с пример от своята практика: поради проблеми в стадото в началото на пролетта миналата година няма мляко от кравите и май месец, когато започват отелванията, себестойността на млякото му е 62 ст., а го продава на 50 ст./л
Без да си математик, ти става ясно, че се работи на абсолютна загуба. Какво се случва по-нататък: като дойде субсидията, с нея фермерът покрива загубата, за да не е задлъжнял. И пак нищо, пак е на нула. Затова най-правилното е фермерът да съчетае обработка на земя и зърнопроизводство с отглеждане на животни. Опитът на много от българските фермери показва, че само с отглеждането на животни не става не излиза сметката. И ако нямаш собствена земя или под аренда, наистина животните се "самоизяждат".
Коментари