17° C, разкъсана облачност
Черупковите са устойчиви на природни катаклизми, но пречи липсата на агрономи в сектора
Радослав Танев с любов разказва пред в. „Български фермер" за земеделските си корени и знания в областта, благодарение на които се справя със спецификите при отглеждането на орехи в градини на над 200 дка край Чирпан. Те са и обожаван продукт на трапезата от цялото му семейство. Въпреки вносната продукция на пазара и недостига на държавно подпомагане за черупковите плодове, младият земеделец е щастлив, че има възможността да произвежда в страната орехи с такива вкусови качества, характеристики и размери. Той членува в Националната асоциация на производителите и преработватели на черупкови плодове (НАППЧП) и е ангажиран с каузата да информира и черпи опит от колегите в бранша, затова създава група във фейсбук, която служи като платформа. Оттам научаваме, например, че тези дни някъде, малко по-рано от обичайното, ще започне да бере плодовете на сортовете, които иначе зреят към края на август.
Радослав е син на зърнопроизводителя Васил Танев, собственик на фирма „Нева Агро" ЕООД, в която освен двамата му сина, си изкарват прехраната още 10-ина служители, според данните в търговския регистър. Учредена е в Чирпан през 2007 г., но фамилията се занимава със земеделие от над 30 години. Отглеждат мека и твърда пшеница, слънчоглед, рапица, грах, няколко години са имали дори 1000 дка памук. Почти цялото семейство помага в агробизнеса, има техническа база, назначени оператори на машините и други работници. За съжаление обаче, тази година както на повечето места
сушата компрометира добива
от зърнено-житни култури
Предвид също така, че градушка е ударила реколтата им от пшеница по време на цъфтеж и слънчогледа във фаза покълване, Таневи очакват по-ниски добиви – около 300-400 т, вместо обичайните 600-700.
„Земеделието е фирма без покрив, който не е свикнал да губи пари, не е за тази работа", казва Радослав с надеждата да се отпуснат помощи на пострадалите от пожарите. За съжаление, техните зърнено-житни култури не са били застраховани по време на пролетните градушки, но следващата година, най-вероятно чрез Държавен фонд „Земеделие" това ще се промени за реколтата на Таневи. „От тази продукция все пак зависят съдбата на семействата ни и на хората, които работят във фирмата, явно няма да можем да се разминем без застраховане предвид градушките и горещините, така че трябва да имаме такъв вид сигурност", коментира наследственият зърнопроизводител.
С ореховите градини се занимават от 2018 г. насам, първата била 120 дка, след това със закупуването на нови и нови ниви към момента Радослав дори е изгубил бройката, но със сигурност с бавни темпове са се разраснали до над 200 дка насаждения с дръвчета. Стреми се да постига баланс между задълженията в зърнопроизводството и овощарството, като втората дейност не би могла да съществува, ако я нямаше първата. Орехопроизводителят препоръчва МЗХ да обърне повече внимание на сектора, защото
за да се създадат млади градини
се изискват много средства,
които трудно се отделят, и в неговия случай например, ако нямаше развито зърнопроизводство трудно би могъл да създаде такава инвестиция. „Изкупуването на земи например става все по-трудно, защото напоследък не се предлагат както обичайно в района на Чирпан, вероятно заради по-високите ренти спрямо предходни години. Откъм техника сме обезпечени с всякакви комбайни, тази година даже
закупихме комбайн за орехите
на италианската марка Sicma, тип чадър", споделя хубава новина орехопроизводителят, който знае за повече от 10 такива „екзотични" машини у нас към момента. По предоставени от МЗХ данни на в. „Български фермер", за 2023 г. има регистрирани 6 броя прикачни комбайни за орехи, а през 2022 г. 3 броя самоходни.
Конкретният модел има няколко направления на прибиране на ореховата реколта, като стандартното е с обрулване/одрусване (според различните населени места) с разтърсващо стеблото устройство наречено лапа, след което падат в чадъра и бункер, който задържа 300-400 кг зелен орех. След това този добив се изсипва в ремарке и се кара за премахване на зелената обвивка и се насочва към сушилни, като всеки сорт има различно време за сушене, в зависимост от дебелината на черупката – средно между 32 до 48 часа. Обелването и изсушаването на черупковия плод е част от беритбата, защото не се ли направи – мухлясва. Машината за белене на орехи е
доста производителна –
бели около тон за 10 минути
и нейният собственик е много доволен от нея, в сравнение и с предходната, с която са работили. Замяната ѝ с по-голяма, и закупуването на комбайн дава страхотни предимства при беритбата – бързина, ефективност, намаляване на риска от природни катаклизми, спестяване от разходи за така или иначе оскъдната работна ръка, чрез механизация на работата на около 30-40 души. Друг вариант за бране на орехи е с машина, която ги събира от земята, докато ги друса да падат, издухва листата, има бункерче и ускорява процеса, но и е на доста по-висока цена. Хубавото на орехите е, че дори да паднат на земята не се повреждат, както овощните видове без черупка.
Тази устойчивост е ключов фактор семейното производство да реши да започне да отглежда орехи, след като са изпробвали различни опции на интересен принцип: „От всички овощни видове за мен орехът е най-добър. В базата преди 9-10 години засадихме от всички овощни видове – праскови, кайсии, сливокайсии, вишни, череши, круши, дюли, почти всички сортове ябълки и т.н. Общо взето наблюдавахме всичко овощно кое как ще се развива, примерно крушите още на втората година ги хвана черния огнен пригор, автоматично отпаднаха, постепенно така ябълките и дюлите, и орехите ни влязоха в съзнанието, че много бързо се развиваха като дървета и доста
от рано започнаха да плододават.
Както казват хората – „орехите 10 години ги гледаш, а после те те гледат". При нас сортовете са селекционирани български, френски и американски, избрали сме най-добрите, например от българския - „Извор 10", много добър, вкусен и търсен сорт, с незаменим вкус. Самите дръвчета са от български разсадник, който за дълбоко мое съжаление вече не съществува – този на Аргир Живондов, който е и създателят на материала. Френските сортове са Фернор, Фернет, Франкет и Чандлър ги купуваме от дистрибутори, които ги внасят от турска фирма у нас, също са много добри сортове, и едните имат предимства и недостатъци и другите", казва производителят.
Относно спецификата по отглеждането на този овощен вид коментира, че до него е достигнала притеснителната информация, че юли е по-топъл от обикновено с цели 5 градуса, което не е хубаво за орехите.
В България браншът черпи знания от турските и американски производители, където практикуват пръскане с каолин заради глобалното затопляне от над 10 години. Съдържа 40-45% силиций, който отблъсква слънчевите лъчи, така че да не прегрява растението, защото орехът при над 35 градуса по Целзий спира вегетацията и не храни ядката. Орехопроизводителите се мъчат да пазят дръвчетата от горещините -
напояването е от първостепенна важност
„Който е решил да се занимава с какъвто и да е вид овощарство, първо трябва да тръгне от водата, защото без нея вече нищо не става, не можеш да разчиташ на валежите, които вече почти ги няма, или ако ги има ще са пагубни за реколтата". Това е съветът, който младият земеделец дава на новостартиращите в производството на орехи колеги. Доста млади момчета му звънят с интерес към черупковите и амбиции да насадят орехи в земите, които дядовците и бабите им са оставили, а той им казва първо да си намерят водоснабдяване, от там с почвен анализ да се установи доколко е подходяща земята, после намиране на подходящ материал за насаждане и т.н. „Всичко трябва да е от-до, като по учебник, торене, напояване, пръскане..., за да не се мъчат и растенията, и собствениците им, че инвестират средства напразно", съветва Танев.
На въпроса дали е постижимо биологичното отглеждане на орехи, мнението на Радослав е отрицателно, а аргументът, че на една овощна градина ѝ трябват около 18-20 кг азот, 4-5 кг фосфор, 20-21 кг калий на годишна база, и други микроелементи, за да плододава. „Как да бъдат набавени по биологичен начин? Аз виждам и друго – тази година има голям бум на азиатски орехов молец, как да се спасим биологично от него, като той може да унищожи реколтата на 100%? Докато примерно една дървесница прави на 2 години и половина по едно поколение, азиатският орехов молец прави 3 поколения само за сезона и за съжаление не виждам как биологичните градини ще се справят с това нещо. Стараем се да не пръскаме без да има нужда, ползваме само хубави регистрирани препарати, например един от скъпите препарати е Кораген, но е ефективен и като се спазват необходимите дози и карантини не виждам проблем, даже по-добре да имаш един плод, който изглежда добре, чист е от болести, бяла е ядката, вкусен е, отколкото един биологичен, но черен орех", твърди Радослав Танев от своя личен опит. Той е на мнение, че когато се гледат правилно дърветата те се отблагодаряват, основно от това идват и размерите на орехите му, подчертава да не се прекалява с храненето, а да е правилно, за да се развиват добре растенията и да раждат хубава продукция.
Градината му е все още млада, шеста вегетация, засега дърветата му изглеждат добре отрупани и очаква удвоен добив спрямо миналогодишния. Относно беритбата – тя обикновено е от края на август, до най-късните сортове, френските, в края на октомври, но тази година, както при почти всички култури се очаква да подрани с минимум 15-20 дена. Тези наблюдения се потвърждават и от степента на сладост на гроздето, от семейното 50-декарово лозе с Мускат, към момента.
Себестойността на орехите не е малка
и вероятно около 100 кг от добивите на Радослав ще отидат за покриването ѝ. Изкупната цена от производителя и преработвателя на орехите е различна, защото от това зависи дали е все още в черупка или не. За черупка е около 4 лв./кг, а за ядка – към 15 лв./кг. Радослав засега се е ориентирал към продажбата на черупка, макар че познава много хора, които правят ядка и добавят стойност. За съжаление точната изкупна цена зависи от вносната продукция от Украйна, Америка, Чили и т.н. Според производителя не трябва да се внася продукция от Украйна, заради недотам доброто ѝ качество, но е изкупувана заради ниската цена. Той подчертава, че е пробвал всякакви сортове орехи и по-вкусен от българския не е открил. Често си прави експерименти и дава на хората различни орехи, питайки ги кой е най-вкусен, без да знаят кой е неговият. Всички, дори децата, които са най-неподправени, посочват негов орех от български сорт. Вкусът идва с правилното гледане, качествената стока все още се продава лесно, въпреки наличието на внос, конкуренция и т.н.
По подпомагането de minimis Радослав няма да получи финансиране, защото се изискват фактури, каквито ореховата му градина още е твърде млада да има. Цялата техника на земеделското семейство досега е набавена от собствени инвестиции, но сега са кандидатствали по проект за техника и очакват да разберат дали ще бъдат одобрени.
Друг проблем, който Танев наблюдава специално при орехите е липсата на кадри, по-специално агрономи. Масово се сеят градини без да има кой да ги консултира, защото това е една не чак толкова популярна за България култура, която тепърва набира скорост. Това е една от причините Радослав да създаде фейсбук групата „Орехи и Орехови градини/Walnuts and Walnut Orchards", в която членуват над 4,2 хил. потребителя – за да обменя опит с тях, да предава знанията, които е натрупал в последните 6 години и орехопроизводителите да споделят проблемите и методите си за разрешаване на такива в името на общото благо.
Политики в сектора на черупковите
Председателят на НАППЧП, Илиас Сарнук също призовава прохождащите в бранша на черупковите да търсят професионална помощ и подготовка в лицето на браншовата асоциация, така че да не съжаляват после за грешно взети решения, когато осъзнаят трудностите в бранша. Обикновено според него това се случва около 4-5-6-а година от създаването на орехова градина. В асоциацията на черупковите плодове членуват около 80 физически лица и дружества – както големи стопани с по 1500 дка, така и малки с около 10-20, също и специализирани агрономи в трите направления - лешници, бадеми и орехи. Затова при нужда от съдействие производителите от съответното направление могат
да се обръщат към асоциацията
преди да правят инвестиции,
защото колкото повече средства са вложени, толкова по-късно е за спасение и в един момент културата се е оказала неподходящ избор. Професионалист на място може до помогне много с развитието на насажденията, опрашването, съвместимостта на сортовете, количествата добив и други специфики на създаване на даденото насаждение. Според Илиас Сарнук хората трябва да се вслушват в авторитетните в една или друга област лица, каквито има в НАППЧП, и за какъвто пример е и Радослав Танев, като определя неговите градини като „много грамотно създадени". Съветването е важно за производството и продажба, което трябва да е в големи партиди, за конкурентност. Липсата на работна ръка, на напояване и на адекватно подпомагане в сектора са проблеми, които имат крещяща нужда от задоволително подпомагане.
Браншовата организация отправя към МЗХ конкретно таргетирани към сектора предложения за механизми за подпомагане, без да намесва за мотив сравнение с помощите в другите сектори, с надеждата да постигне подкрепа за производството. Начело с председателя, активно се води борба за изсветляване на сектора. Според Сарнук, производителите на черупкови плодове не се чувстват равнопоставени с другите земеделци и овощари, защото не са адекватно подпомагани по обвързаната подкрепа, ставката за газьол и подпомагането за зимни пръскания са ниски, и единствените механизми за държавна подкрепа на черупковите са основните такива – подпомагане за площ, допълнително преразпределително подпомагане за първите 30 хектара, компенсаторни мерки и финансиране за млади фермери. „Реално ние нямаме обвързана подкрепа, правили сме предложение към МЗХ за адекватна такава, не във вида в който е за другите плодове и зеленчуци, а в процентно съотношение", казва председателят на асациацията.
Заради фактът, че тази година не бяха включени в украинската помощ, на производителите на черупкови плодове се отпусна подпомагане по de minimis, за което НАППЧП отправя специални благодарности на министър Тахов. До 5 000 000 лв от бюджета се отпускат за покриване на част от тазгодишните производствени разходи, като подаването на заявленията приключи на 26 юли, ставките още не са определени, а срокът за изплащане е до 20 август. Въпреки това, браншовата организация държи на исканията за включване в схеми и мерки за подпомагане, за преодоляване на проблемите в сектора, които са посочени в писмо до агроминистъра от 15 май. Там се предлага черупковите плодове да бъдат включени в обвързаната подкрепа (със ставка 20% от фактурната стойност за реализация на реколтата), в помощта по програмата за контрол на вредителите в трайни насаждения през зимата и в приоритетните сектори за възможност за кандидатстване по мерките на ОСП. Другите предложения са, да се увеличи ставката по помощта за отстъпка от акциза на газьол, да се обмисли въвеждането на екотакса от 10% за вноса на ядки от трети страни, с недоказано производство в съотвествие с евростандартите, и да се създаде специфична помощ за черупковите плодове.
Пазарът на ядки у нас
По-рано тази година държавната власт изключи сектора от финансиране по украинската помощ, защото не е приоритетен. Илиас Сарнук твърди, че черупковите плодове са ощетени от вноса на украинска продукция още от преди войната, като през 2016 г. страната ни губи експортни пазари и клиенти в Европа. За справка, статистиката на НАППЧП за последните 10 години сочи
все по-слаб износ на
черупкови за външните пазари
Конкретно за орехите, износът на черупка и ядка общо от 5 572 т през 2013 г. постепенно намалява до 350,20 т през 2022 г., което в стойност е 3 003 497 лв. Вносът на орехи от други страни у нас за сметка на това е с положителна тенденция в статистиката, като през 2013 бил 298,90 т, а през 2022 г. достига 1241,20 т или 8 874 422 лв.
Коментари