Млечният карбамиден азот представлява малка молекула, но е много важна съставна част на млякото. Тя отразява баланса между въглехидрати и протеини. Високата концентрация на урея в млякото причинява сериозни проблеми като загуба на мляко и безплодие.

Всъщност уреята представлява органична течност, намираща се в кръвта и телесните течности. Също така е обичаен компонент на млякото.

Количеството урея в млякото се нарича „уреен азот в млякото". Анализът на урейния азот в млякото може да даде представа за фактори като: консумацията на смилаем протеин, на неразградим протеин и на вода; какво е количеството неструктурни въглехидрати; каква е консумацията на сухо вещество; времето на хранене и резултатите от метода на хранене (като обща смесена дажба, отделен фураж/концентриран фураж); функцията на черния дроб и бъбреците.

Производство на амоняк

Уреята в млякото показва съдържанието на суровия протеин (CП) в менюто на кравата. Образува се от преработването на аминокиселините и телесния протеин, поради което може да се нарече страничен продукт на протеините в храната. При смилането на протеина се произвежда амоняк и ако има изобилие от това вещество, то се абсорбира през търбуха и попада в кръвния поток, след което черният дроб го превръща в урея.

По-голямата част от уреята на кравата се екскретира чрез урината, като малко количество от нея преминава през млякото. Въпреки това, ако в диетата на кравата липсва азот (N), уреята няма да се отдели, тъй като кравата ще преработи уреята обратно в търбуха и ще я превърне обратно в амоняк. Нивата на урея в млякото се различават в ранна, средна и късна лактация и варират в зависимост от редица фактори, включително менюто на кравата, приема на вода, състоянието на кравата, както и други допълнителни фактори.

Оптимални нива на урея

Проучване от новозеландския образователен орган за млечни продукти, DairyNZ, публикува данните от анализ на препоръчителните нива на урея в млякото през различните етапи от кърменето. Таблицата по-долу показва изискванията и нивата на урея, измерени в милиграми на децилитър (мг/дл), през различните етапи на кърменето: 

Според DairyNZ, когато пасищното изхранване представлява над 60% от диетата на говедата, нивата на урея в млякото често могат да бъдат по-високи от 30 мг/дл. Когато пасищното изхранване е под 60%, нивата на урея в млякото могат да се използват като инструмент за регулиране на промените в дажбите, независимо дали да се дават протеинови добавки или не.

Последствия от високи/ниски

нива на урея в млякото

Първото нещо, което фермерът трябва да провери, е дали излишъкът от протеин води до икономически разходи за фермата и дали ще струва ненужни пари. Излишният протеин обаче няма да ви струва разходи, когато се дължи на тревата от пашата, тъй като е компонент на този фураж.

Излишъкът от протеини може да повлияе на енергията, която приемат животните. Проучване на Teagasc, Агенцията за развитие на земеделието и храните в Ирландия, разглежда системата за изхранване на животните в ирландска ферма. В проучването се приема, че пасищният суров протеин е 22-23%, а енергийният разход на кравата за отделяне на излишната урея са 0,3-0,4 UFL, което представлява 3-5% от дневните нужди и е еквивалент на приблизително 0,8 л от млякото.

Влияние върху плодовитостта

Може да се каже, че енергийният прием и фуражът са много по-важни от икономическата стойност на излишния протеин в диетата на кравата. Винаги трябва да се следи нивото на урея в млякото и как то влияе на плодовитостта на кравата и дали влияе на нейната плодовитост, или не.

Проучванията на Teagasc при осеменяване чрез in vitro и чрез бик за разплод показват, че излишъкът от амоняк в диетата на кравата променя pH на матката и може да промени качеството на яйцеклетките или скоростта на образуване на бластоцисти. Доказателствата за тези ефекти от проучванията на ниво стадо обаче са неясни, тъй като взаимовръзката между млечната урея и плодовитостта е много малка корелация.