Дръвчетата могат да се отглеждат в цялата страна

Крушата е овощен вид, който е широко застъпен в любителските градини. И ако ябълката е за всички, то крушата е плод за истински ценители. Неслучайно и цените на по-интересните сортове са високи.

Крушите са овощна култура, която може да се отглежда в цялата страна, и то без особени проблеми. Разбира се, като всяко растение и тя си има изисквания, които е препоръчително да се знаят и градинарите да се съобразят с тях при засаждането на дръвчета.

По-сухоустойчив вид е

Крушовото дръвче е сравнително сухоуойчиво. По-взискателни към почвената и въздушната влажност са сортовете, селекционирани в Западна Европа. Най-добра устойчивост на суша има Попската круша.

Подходящи за отглеждане на овошката са дълбоките, пропускливи и богати на хранителни вещества почви. И тук има значение подложката. Круша, присадена върху дюлева подложка, изисква по-богати, умерено влажни, с по-дълбок хоризонт карбонатни почви.

Плододава според подложката

Продължителността на живота на крушовите дървета е в зависимост от сорта, подложката, външните условия и грижите, които се полагат за дръвчето.
Колкото даден сорт встъпва по-рано в плододаване, толкова продължителността на живота му е по-малка и обратно.

Средната продължителност на живота на крушовите дървета, присадени на подложка от дива круша, е 40-50 години. Те встъпват в плододаване на 5-6-тата година след засаждането. Присадени върху дюлева подложка живеят по-кратко - до 30 години, встъпват по-рано в плододаване и дават по-висококачествени плодове.

Сортове

Правилният избор на подходящ сорт е важно условие за отлична реколта от круши. Крушовите сортове са самооплождащи се, но някои са добри, а други лоши опрашители.

В зависимост от времето на узряване те се делят на летни, есенни и зимни.

  • Летните сортове узряват през юли-август. Консумативната зрелост придобиват още на самото дърво или наскоро след беритбата. Съхраняват се само около 10 дни.
  • При есенните сортове беритбената зрелост настъпва през втората половина на август - началото на септември, а потребителската 15-30 дни по-късно.
  • Зимните сортове узряват най-късно. Беритбената зрелост настъпва през септември - октомври, а консумативната 2-3 месеца по-късно.

И още:

  • Най-подходящата посока за разположение на редовете е север-юг. При тази ориентация най-добре се използва слънчевата светлина.
  • Разстоянието на засаждане при крушовите сортове на дюлева подложка е 3,5-4 м между редовете и 1,5-2 м вътре в реда; на семкова подложка - 4,5-4 м между редовете и 2,5-3 м в реда.
  • Опрашването на крушовите дървета основно се извършва от пчелите, затова е добре в близост до градината да има кошер.

Подготовка и засаждане

  • Внасяне на минерални и органични торове преди засаждането. Нормата за 1 декар е 90 кг, 60 кг калиев сулфат и по възможност 3-4 тона разложен оборски тор. Торовете се заорават на около 20 см дълбочина.

Ако не е направено предварително торене, то може да стане и заедно със засаждането. Обикновено това е практика, когато се засаждат единични дръвчета. Използва се една кофа разложен оборски тор и 100-150 грама двоен суперфосфат, които се разместват с почва и се насипват около корените на дръвчето.

  • След засаждането дръвчетата се поливат с около 20 литра вода. Прави се се околостъблен кръг. Стъблото на фиданките се защитава от гризачи, като се поставя протектор.

Възможност

Ако сте засадили 2-3 реда с круши, през първите години може в междуредията да отглеждате някои култури. Подходящи са бобови видове, лук, чесън, картофи и др. Това се прави само през първите 3-4 години, тъй като след това крушите започват да плододават и растенията да се конкурират помежду си.