Кои са характерните прояви на болестта по частите на лозата

Вече настъпва времето да поговорим и за заразите, които могат да покосят лозите през настоящата година и как и кога да ги разпознаем.

Несъмнено антракнозата е една от тях, а също и една от първите болести, които се появяват по растенията след отминаването на зимния период.

В днешно време тя вече е трайно установена в немалко лозарски райони на страната и всеки лозар и любител трябва да се съобразяват с това още когато се приготвя за ранната пролетна резитба.

Антракнозата, разбира се, си има причинител, който е една гъба, която още с напъпването на пролетта се събужда и започва да заразява.

Ако стопаните не забележат това и не реагират, патогенът има свойството да се развива бързо и е в състояние да се разпространи и да зарази и увреди нападнатите лози. Затова още в ранна пролет лозарите е редно да знаят как да разпознаят признаците.

Симптомите са различими

По летораслите на лозите започват да се появяват малки кафяви петна, чийто размери са между 3 и 5 милиметра. Те са преобладаващо закръглени или овални, но на по-късен етап често се сливат, стават неправилни и така пораствайки е възможно да засегнат и междувъзлията.

Развивайки се и напредвайки въпросните напетнявания продъжават да се разпространяват и да потъмняват, като стигат до черни. Те се появяват и по листата още в началото на пролетта.

Имат характерен белег, по който стопаните биха могли по-лесно да ги разпознаят – почти винаги петната са оградени по края от мръсно бял венец. Естествено, когато станат повече на брой те могат и да надупчат листата, подобно на решетка.

При бездействие от наша страна може да се стигне и до следващите фази на болестта, когато тя става по-опасна, защото заразата се пренася и по зърната на гроздето. Тогава те спират да зреят и започват да изсъхват.

Нападнатите лозови растения започват да страдат, те отслабват в развитието си, частите им стават по-слаби, много крехки и доста чупливи. Когато дойде следващата зима такива лози ще измръзват много по-често от другите.

Риск има от ранна пролет

Болестта антракноза обикновено се появява още в ранните пролетни дни, особено ако те са по-прохладни.

Влажното време е по-благоприятно за спорите на гъбата, те се развиват по-активно във влажни години, когато температурата е в диапазона 24-25 градуса.

В такова време е препоръчително стопаните най-редовно да проверяват летораслите и листата на растенията, и ако се наложи да контролират болестта, като се подготвят да правят пръскания. Това е задължително след като е преминал дъжд.

Патогенът на антракнозата е един от опасните, макар че много лозари го подминават и не му отдават заслуженото внимание. От науката и практиката е установено, че той има способността да се настани и да остане в засегнатите органи на лозата за много дълъг период - до 5-6 години, във вид на мицел в неактивна форма.

Има ли сортове, които са по-устойчиви

Да, намират се такива. Малко по-устойчиви на заболяването антракноза са сортовете Траминер, Ризлинг, Ркацители.

Но за всички останали трябва да се има предвид, че без химическа борба заразата няма как сама да се размине.

Първото пръскане е редно да се направи още през пролетта, най-добре е това да стане, когато лозовите леторасли имат дължина около 10-12 сантиметра или при оформянето на трети лист.

Относително казано, в зависимост от честотата и продължителността на валежите по време на вегетацията, може да се направят 2-3 пръскания, че и повече.

Започва се с прочистване

Ако се открият болни и заразени части, които имат споменатите признаци, още напролет преди сокодвижението трябва да се изрежат, отстранят и изгорят.

За ранно ограничаване на заразата се препоръчват т. нар. зимни пръскания с бордолезов разтвор - 2%.

 При сортовете, които не се пръскат срещу болестта мана, трябва да се правят третирания през вегетацията специално срещу това заболяване.

Не бива да се вземат резници за калеми от такива лози!

Какво още трябва да знаем

Антракнозата е заболяване, което се развива предимно на хармани в лозето. Причинителят на болестта е способен да напада всички зелени части на растенията.

През периода на покой на лозите също трябва да се правят обследвания за наличие на началните признаци – както по узрели леторасли, така и по изсъхнали и други части.

Трябва да се проследи и за такива симптоми:

  • Кората в основата на първото и второто междувъзлие побелява и се покрива с малки черни точки.
  • При засегнатите от патогена леторасли тя започва да се лющи на ивици.

Гъбата зимува под формата на пикнидии именно в кората на летораслите, както и под формата на мицел в пъпките. Голяма част от заразените пъпки загиват, а от оцелелите се развиват слаби леторасли със скъсени междувъзлия и деформирани листа. Нападнатите от екскориоза лози имат кратък живот.

За редуциране на болестта от особено значение е прилагането на добра агротехника - своевременно изрязване и унищожаване на нападнатите от патогена леторасли, качествено провеждане на почвообработките, балансирано торене, навременна растителна защита в началото на пролетния вегетационен период, непременна дезинфекция на инструментите след използване!

Внимание!

Периодът от разпукване на пъпките до появата на първите листа (1-3) е критичен за първичните зарази.

Първото пръскане трябва да се проведе в начало на разпукване на пъпките, а следващото - при появата на 1-3 лист.

През по-късните фази от вегетацията на лозата фунгицидите, които се използват за борба срещу маната са ефикасни и срещу екскориозата.