15° C, ясно небе
Какво можем да постигнем с превантивни пръскания срещу най-опасните зарази и неприятели
За съжаление по лозите, които цъфтят и зреят сега през вегетацията, има немалко болести и вредители, и дори най-устойчивите сортове често са изложени на тях.
Да припомним кои са най-опасните, тръгващи като заплаха от пролетта, които чак до късно лято могат сериозно да развалят настроението ни като посегнат на реколтата.
Сивото гниене е гъбно заболяване, което не засяга само многогодишната дървесина. То може бързо да унищожи голяма част от гроздето.
Болестта особено често атакува лозите и асмите, които не са получили добра резитба и са прекалено зашумени.
Маната е болестта, която е стара познайница, и която може би е най-опасната от лозовите болести, и най-агресивна през дъждовните сезони.
Първо, по листата се образуват мазни петна, след това целият храст почти се покрива с бял цвят от белия налеп. В резултат на това всички засегнати части на растението могат да некротират и изсъхнат.
Най-проблемните сортове изискват няколко превантивни пръскания на сезон.
----
Оидиумът (брашнеста мана) прилича на пепелен налеп върху листата, летораслите и плодовете. Най-често се появява по силно сгъстени лози. За щастие превантивното пръскане помага срещу появата на този бич.
Антракнозата се появява във вид на светлокафяви петна по всички части на лозницата, с изключение на старите леторасли.
Мерките за контрол са подобни на тези, които се взимат в случаи на мана.
Най-опасните вредители по гроздето
Филоксерата е много малко насекомо, което на външен вид наподобява листни въшки. Живее в повърхностните слоеве на почвата, изсмуква соковете от корените. Също така причинява появата на гъби и бактерии в засегнатите области, които могат бързо да унищожат храста. Филоксерата е пример за вредител, който е изключително труден за контрол.
Мраморният бръмбар е доста голям кафяв бръмбар (дълъг до 30 мм). Ларвите му увреждат корените на дълбочина до 3 метра и умират по време на механично и химическо обработване на почвата.
Гроздовият молец е малка синьо-зелена пеперуда, чиито гъсеници увреждат пъпките, а след това и листата. Както пеперудата, така и гъсениците, чието размножаване се ускорява във влажен сезон, се унищожават със специални препарати. Гъсениците му увреждат както пъпките, така и плодовете; мерки за борба с него се взимат чрез пръскане.
По този начин става ясно, че основното нещо в борбата срещу болестите и отчасти с вредителите е поддържането на лозите и асмите в добро здравословно състояние – чисти, с привързани леторасли, проветрени и добе изрязани.
Също и с навреме извършени летни зелени операции.
Избягването на излишна влага също допринася за устойчивост на лозето.
За повечето съвременни сортове са достатъчни 1-2 превантивни пръскания в началото на пролетта. И само в случай на развитие на болести е необходимо да се използват мощни химически препарати – фунгициди, а срещу неприятелите – инсектициди, срещу акарите пък – акарициди.
Във влажни периоди, като сегашния, е доста трудно на лозарите да се справят без химия.
Но все пак за тези, читатели, които желаят в дворното си лозарство и на вилното място да не я използват, в следващия брой ще обясним какви най-различни стари рецепти могат да приложат.
Коментари