Още във далечни времена, човекът се е опитвал да стрива семената на растенията, за да може да получи брашно. Първоначално се е използвала вдлъбната каменна плоча, върху която се насипвало зърното, и чрез триене със объл камък се превръщало в брашно. По-късно използвали ръчна мелница (хромел / рашница) състояща се от два малки кръгли камъка, като горният камък се въртял на ръка, а долният бил неподвижен.

В началото на 19 век огромна сила набират водениците, които дали възможност за смилане на големи количества зърно за малко време, вместо използването на човешка или животинска сила. В края на 19 век пък водениците били заменени първо от парната машина, а по-късно и от електрическия двигател.

Петко Ангелов, земеделски производител и инициатор на фестивал на хляба в с. Рабово. Снимка: Ива Тончева
Петко Ангелов, земеделски производител и инициатор на фестивал на хляба в с. Рабово. Снимка: Ива Тончева