Подсещаме всички наши читатели, че есента и пролетта са идеалното време за много операции в градината, особено що се отнася до размножаване на рози.

Розите са любимки на мнозина и не е чудно, че са толкова разнообразни като форма на растеж, структура и багра на цветовете, устойчивости на някои патогени или неблагоприятни фактори на средата.

Ако ви е писнало да давате пари за вкоренени и отгледани растения, опитайте да си вкорените сами. Сега е моментът, а и шансовете за успех са много, много големи. Още повече, че има няколко метода за размножаване, а тънкостите вече са разнищени до последната.

Важно е първо да отбележим, че майчиният храст трябва да бъде здрав, добре оформен и облистен, без наличие на неприятели и в разцвета на силите си. Всяко петънце по листата е сигнал за заболяване и аларма, че растението не става за източник на посадъчен материал.

Все пак, ако наистина много искате конкретен цвят или сорт, а той е заразен, макар и минимално, използвайте препарати за растителна защита преди, по време и след вкореняването, за да лекувате и да държите под контрол патогена.

Първо ги подготвяме за зимата 

Много пъти сме писали как се зазимяват рози правилно, но и много пъти сме изтъквали, че за нашите климатични ширини не е чак толкова наложително да се прави стриктно и по учебник.

Все пак, една санитарна резитба не е за подценяване през есенния период. Тя ще ви даде близък поглед над здравното състояние на храста, ще регулирате сгъстяването, а и ще имате възможност да си съберете резници за размножаване.

Не забравяйте, че не зимата е опасна с нейните ниски температури, а пролетта с колебанията си, защото покоят на розите е нестабилен. Резитбата сега е висока – съкращават се всички клонки на 1/3 от върха. Отстраняват се болните, повредените и тези от вътрешността.

Резниците – най-добрият метод 

Резниците винаги са били и ще си останат един от най-успешните методи за получаване на повечко посадъчен материал. И не само при розите, а и при мушкатата, хризантемите и куп други любими китки.

При розите обаче има някои тънкости. Винаги взимайте силни и здрави резниици от външната страна на храста. Използвайте остри инструменти, подготвяйте предварително почвата и осигурете прозрачен похлупак за поддържане на висока влажност и температура.

Методът може да се прилага пролет и есен, като в края на годината ще отнеме повече време, но младите растения ще развият по-силна коренова система.

Деленето е за експерти 

Разделянето на розовия храст се разглежда от специалистите като висш пилотаж. И нищо чудно. Процедурата изисква изваждане на наличен храст от почвата, почистване на кореновата система и толкова прецизни отрези с нанасяне на възможно най-малко рани, че не всеки може да се справи.

Идеята е да се вземат приосновни стъбла с вече готови корени и то така, че стресът за старото и новото растение да е минимален. Моментът е изключително важен. Храстът трябва да е преминал в покой, за да понесе лесно интервенцията. С други думи, краят на есента е най-подходящият период за такъв тип размножаване.

Предимствата са видими още през следващата пролет, защото получавате голямо и жизнено растение с огромен потенциал за цъфтеж.

Обгрижването – ключов фактор за успех 

Розите образуват корени сравнително лесно при подходящи условия. Трудното е да ги създадем.

Влагата в почвата е от решаващо значение не само докато се образуват коренчета, но и след това – докато растението се прихване и приспособи. Поддържането на почвата умерено влажна е решаващо. Уловката е, че не честите, а обилните поливки са по-правилни.

Мястото също е важно. Розите обичат слънцето и се нуждаят от поне 6-8 часа пряка слънчева светлина. Затова избирайте мъдро.
И последно, но не по важност, колкото по-малко се мокрят листата, толкова по-малък е шансът гъбни патогени да нападнат новата (а и старите) красавици.