Годишната печалба от едва 50 майки е 7500 лв., казва фермерът Асен Върбанов

Жени Владинова

От производство в задния двор зайцевъдството стана печеливш бизнес в държавите от ЕС. Но не и у нас, поне засега.

Към днешна дата бг зайцевъдството като сектор е на ръба на оцеляването, а в ЕС 340 млн. зайци годишно се отглеждат за месо. Според статистиката на ФАО повече от 1,2 млрд. зайци се колят за месо в световен мащаб всяка година.

Китай е най-големият производител на зайци - повече от 462 млн. или 40% от световното производство. За една година азиатската страна изнася приблизително 9000 т заешко месо. А за последните 10 години китайското зайцевъдство отчита ръст от 26%.

Анализаторите напомнят, че има големи несъответствия в статистическите данни за броя на зайците, отглеждани в европейските държави, според данните от ФАО, Евростат и националната статистика на всяка отделна държава. Но дори и с тази забележка е ясно, че броят на отглежданите зайци за месо расте. И това не е случайно. Ръстът се дължи на повишеното търсене от потребителите, защото

предпочитат диетичното бяло заешко месо

То притежава високи хранителни и диетични качества, има ниско съдържание на холестерол (2,5 мг в 100 г месо). Това го прави много подходящо за деца, възрастни и болни от сърдечносъдови заболявания.
Оскъдна е информацията за консумацията на заешко месо в различните страни. Годишните оценки варират от 0,93 кг/човек във Франция и 1,35 кг в Испания до 4,4 кг в Италия.

Каква е ситуацията у нас? Независимо от проблемите

зайцевъдството е най-добрият избор за семеен бизнес

Големият плюс на това въдство е, че освен месото може да се изкарат добри пари и от заешките кожи. За съжаление, у нас не е развита добре продажбата им, която в другите евродържави дава шансове за стабилен допълнителен доход.

А сега да видим какви са разчетите на специалистите за рентабилността на семейна зайцеферма. Те са категорични: При отглеждането на 50 майки

годишната печалба може да достигне до 7500 лв.

И то при работа от 60 часа на месец. А при успешен пазарен маркетинг сумата може да бъде дори увеличена. Но добри продуктивни показатели при зайците се постигат само с правилно хранене при интензивно отглеждане.

Зайците се характеризират с висока плодовитост и скорозрелост. От отглежданите у нас породи Бял Новозеландски, Калифорнийски, Бял Бисер и хибрида ЦИКА от една майка годишно се получават от 48 до 56 зайчета.

Но, за да разберем какво е да си зайцевъд у нас, търсим коментара на Асен Върбанов, който отглежда 50 майки, които до есента предвижда да увеличи на 70-80.

Асен е свидетел на фалстарта на сектора през 2000 г. Защото точно преди 19 г. той започва своя бизнес с отглеждането на зайци. Става дума за пропускането на сектора от програма САПАРД. Разбира се, по-късно този пропуск се коригира под натиска на Националната асоциация на зайцевъдите. И фонд "Земеделие" предвижда кредитиране, и за промишлено отглеждане на зайци. Но сякаш нещата пак не са маркирани правилно, защото зайцевъдите, макар и да могат вече да разчитат на регламентирана помощ от страна на държавата, срокът за връщане на кредита за купуване на племенни животни е 1 година, който според фермерите е крайно недостатъчен. В същото време се дават 36 месеца за кредит за ремонт и обзавеждане на помещения, което е много по-удачен вариант.

И въпреки объркването от административни пропуски, неособено подходящите форми на подпомагане и всички пречки

зайцевъдите започват да изграждат зайцеферми

и то професионални. Не минава много време и браншовото сдружение – Националната асоциацията на зайцевъдите в Плевен развива активна дейност. И сега Асен е зам.председател на браншовата асоциация. В онези години желанието им е да могат да отстояват както интересите си, така и да разчитат на регламентирана помощ в подходяща форма от страна на държавата. Пак тогава, зайцевъдите започват да участват в провеждането на търгове и специализирани изложби в Сливен, където е и Селекционният център по зайцевъдство с директор Михаил Михайлов. Интересът към тези търгове на породисти зайци расте. И българските зайцевъди вече са убедени, че нещата все пак ще вървят напред. Но още тогава всичко, което се прави в зайцевъдството, се реализира

без субсидии от държавата, а с много амбиция и лични средства

- според джоба на фермера. Зайцевъдите започват да проучват пазара и повечето от тях успяват да открият свободната си пазарна ниша. Така се полага началото на промишленото отглеждане на зайци за разплод и месо в новите пазарни условия.

Към днешна дата обаче всичко вече е само спомен. Защо се случва така? Отговорът е, че въпреки добрите природно-климатични условия и наличието на традиции в отглеждането, развитието на зайцевъдството е слабо застъпено в страната, поради наличието на редица трудности, като:

* недобра професионална подготовка на зайцевъдите;

* остаряло оборудване;

* високи производствени разходи, които често надвишават изкупните цени;

* липса на стабилни стратегически експортни пазари и партньори;

* силна зависимост на износа на заешко месо от конюнктурата на външните пазари;

* липса на директни субсидии за фермерите-зайцевъди;

* недостатъчно развит научен потенциал за осигуряване на сектора;

* слабо развит маркетинг и мениджмънт на българския пазар.

Така че и към днешна дата парадоксите в сектора са факт, категоричен е фермерът. Например, как може животновъдството в страната да е приоритет, но това не важи за зайците. Секторът не се субсидира от ЕС, не се подкрепя и от държавата. В същото време се оказва, че е достатъчно работещо и печеливше. Особено в селските райони, където вариантите за доходи не са кой знае колко.

Но Асен Върбанов е категоричен в оценката си

печалба от зайцевъдство се реализира

дори да си купуваш всичко необходимо (фуражи, оборудване и т.н.). Той е съгласен с изчисленията на експертите - при отглеждането на 50 майки и техните приплоди спокойно се изкарва един приличен доход от около 600-700 лв. на месец, при това за около 2 часа работа на ден. Естествено, не е лесно. За да има успех, фермерът трябва да е "мултифункционален" - да храни зайчетата, да чисти клетките, да помага при заплождането, да разпределя малките, да овладее и усъвършенства тънкостите и т.н.

Но да се върнем на дохода. Колкото повече се занижават разходите, толкова повече печалба се реализира, нали така?. Затова

затвореният цикъл и тук е от съществено значение

Асен Върбанов обработва 50-60 дка земя. Засява предимно зърнено-житни култури като ръж, ечемик, овес, пшеница, царевица, слънчоглед. Към собственото зърно купува и добавя люцерна, шротове, креда, витамини и др. Той си прави гранулираната смеска за изхранването на зайците. По този начин спестява една голяма част от вложенията за фуражи.

Оборудването също е негово дело. Ако една клетка струва между 60 и 100 лв. (като цената не определя качеството), той плаща само материалите и сам си я изработва. Ето още един съкратен разход. Така вместо 600-700 лв, той реализира повече от двойна печалба. В стопанството няма работници, а грижата за животните е изцяло в ръцете на семейството. Какво показва практиката му: за отглеждането на 50 майки са необходими 150 клетки. Ако вземем най-ниската цена за клетка, излиза, че вложението за оборудване на помещението е на стойност минимум 9000 лв. В тази сума не влиза цената за животните, системата за отопление и охлаждане, водоснабдителната система и др. Но с инвестиция от около 10-15 хиляди лв. спокойно може да се стартира икономически ефективно стопанство за дребен фермер. На фона на останалите видове въдства и първоначалните инвестиции за тях, тази цена е повече от приемлива.

А ето и още една сметка: една зайкиня ражда средно 8 малки. В рамките на една година, при добри грижи, може да се заплоди 6-7 пъти.

В зависимост от предназначението продажната цена е приблизително следната:

* едномесечно зайче - 10 лв,

* двумесечно - 20 лв,

* тримесечно - 25 лв.

На 3 месеца теглото на зайчето варира между 3 и 3,500 кг живо тегло, в зависимост от породата. Разходът за отглеждане на едно зайче до 3-месечна възраст, с тегло около 3 кг, възлиза на около 11 кг гранулиран фураж. Цената на килограм гранули е 65-70 стотинки. Минимумът да "задържиш главата над водата" е продажбата на поне 4 зайчета от всяка една майка, при всяко едно заплождане.

Най-важното е да си подсигурил и пазара

Асен основно реализира продукцията си на 3 борси за месо в София. Неговата продукция се изкупува за един ден от търговските вериги. А в началото на пролетния сезон продава и заплодени женски, малки зайчета и мъжкари за разплод. Хората ги купуват, доотглеждат ги според вижданията си, а през есента "дамазлъкът" отива във фризера. Фермерът твърди, че търсенето е доста по-голямо от предлагането. Самият той е принуден да отказва заявки, затова предвижда в близко бъдеще фермата му да се разрасне.

Според европейските стандарти ние сме по-малки и от хоби зайцевъди, твърди Асен. В другите евродържави отглеждането на по-малко от 200 майки не е никакво промишлено производство. За икономическа ефективност пък може да се говори при 800-1000 женски, като повечето големи производители разполагат с капацитет от 7000-8000. През кланиците минават хиляди зайци на ден.

А у нас има едва няколко регистрирани кланици. Българските зайцевъди са принудени сами да си колят стоката. Тарифата за тази "услуга" е висока, а и колачите хитреят на дребно и "изхвърлят" повече от необходимото или обявяват, че животното е болно и черният му дроб не става за ядене. Познайте защо? По този начин загубите ни са големи и ние не можем да си го позволим. Можем ли да стъпим на световния пазар по тази логика, пита Асен Върбанов.

Следващият голям проблем за зайцевъдите у нас: законодателството, приравнено към европейското, и контролният орган "спъват" желаещите да се занимават със зайцевъдство още в първите стъпки за създаване на стопанство. Изискванията в наредба 44 за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти и самото регистриране на животновъдно стопанство са меко казано неоправдани. Ако си млад фермер, първоначалната инвестиция от 15 000 лв. ще скочи двойно, като се изпълнят всички вписани изисквания, категоричен е фермерът. Затова има и все по-голям отлив, особено на млади хора, да създават семейни зайцеферми. А именно те са печеливши в останалите европейски държави.

Има дефицит на големи за разфасовки

В големите търговски вериги се предлагат вносни цели зайци (т.нар. цигулки) с тегло около 1,2-1,3 кг. В същото време търсенето е ориентирано към по-едри животни, които са подходящи за разфасоване. Тази тенденция не е само у нас. В световен мащаб има свръхпроизводство на дребни зайци за месо и свръхдефицит на такива за разфасоване. Причината е, че промишленото производство на зайци за месо е до голяма степен механизирано. Икономически неефективно е за големите производители да отглеждат животните повече от 70 дни. Практически невъзможно е 85-90-дневен, голям заек да се обработи механизирано, така че да се подготви за продажба.