Невинаги всичко зависи от това кога пчеларят е изчистил снега от прелките и кога е постлал слама пред кошерите си, твърди Павлина Кесерджиева, собственик на 151 пчелни семейства

Жени Владинва

- Павлина, тази зима е много тежка и за хората, и за всички видове домашни животни. Как се справят пчелите при тези ниски температури?

- Грижите на пчеларя е само един от основните фактори, оказващи влияние въху способността на пчелите да презимуват успешно. Другите са: на първо място здравният статус на пчелните семейства, след това е количеството и качеството на хранителните запаси и, разбира се, доколко всичко това е допринесло да се създадат благоприятни условя на живот на пчелите през зимата.

- Би ли обяснила всеки един от тези фактори по-подробно, защото много пчелари звънят в редакцията и споделят, че имат проблеми поради студовете. Може би грешат някъде?

- Всеки греши, но затова всички се учим. А здравният статус на пчелите, с който ще "изкарат" зимата, се "гради" още при подготовката за зазимяването. А той започва непосредствено след последната паша с третиране на пчелните семейства срещу вароатоза. Паралелно с третирането против акара, след последния медосбор, докато семействата са все още активни, с витамини и хранителни добавки е желателно да се стимулира яйцеснасянето на майката. Със стимулирането на пчелната майка се цели увеличаване числеността на зимните пчели

Паралелно с третирането срещу Varroa e необходимо извършване на профилактика на пчелните семейства срещу Nosema Caranae и Nosema Apis. Често по-неопитните пчелари, пропуснали есенната профилактика, споделят, че кошерите им са пълни с храна, а в края на зимата и през ранната пролет семействата им изчезват (умират).

- Всичко изредено достатъчно ли е пчелните семейства да презимуват тежка зима като сегашната?

- За преживяване на тежите и дълги зими освен третирането на пчелите е важно да се обърне внимание на количеството и качеството на хранителните запаси. Проверката на запасите рядко се прави посредством лабораторен анализ, в повечето случаи се прибягва до обикновен разрез на вече запечатани пити

При наличието на кристализирал мед той следва да бъде изнесен от кошерите преди зазимяването им. След средата на август е възможно допълване на зимните запаси с инвертиран захарен сироп.

Отначало по-рядък, а с настъпване на есента и с цел избягване на високите стойности на влага в кошера семействата се подхранват с по-гъст сироп. Подхранването следва да започне след последната паша, когато силата на пчелните семейства още не е намаляла и пчелите заемат цялото гнездо. След 5-10 септември силите на пчелните семейства обикновено са намалени наполовина.

Есенно време подхранването с чист захарен сироп не е желателно тъй като при ниски положителни температури (8-10 градуса С) пчелите "губят" способността да синтезират ензима инвертаза, чрез който "разцепват" захарта на прости захари (глюкоза и фруктоза). "Прибраният" в килийките непреработен сироп започва да кристализира, което води до негативни последици през зимата. При по-късните подхранвания гнездото силно се овлажнява и не успява да изсъхне, а пчелите значително се изтощават.

- Какво трябва да знаят още пчеларите - особено по-младите, които нямат много опит?

- През зимата температурата на гнездото извън кълбото е близка до температурата на външния въздух. Във връзка с това външните рамки, незаети от пчели, се охлаждат до ниски температури и по тях кондензира влага отделяна от по-топлото кълбо, вследствие на което може да се появи и мухъл.

Във влажни условия се засилва топлопроводимостта и пчелите, за да съхранят топлината, консумират все повече храна, отделяйки все повече водни пари. В резултат на това влагата "улавя" все повече междурамия и пчелите от външната страна накълбото загиват

Семейството значително отслабва. Ако при зазимяването гнездото бъде стеснено така, че всички рамки да са заселени с пчели, то хладни зони в гнездото няма.

- Как може да се избегне този проблем?

- Правилото, от което се водят повечето пчелари, е стесняване с 20-30%. Например стандартен 10-рамков кошер със заети всички междурамия при зазимяване се оставя със 7-8 рамки. Пчеларите прилагат различни способи за преграждане на пчелното кълбо.

В момента популярно е преграждането с плоскости от 20 мм фибран. Преградите в повечето случаи могат да се ползват не повече от 1-2 сезона, тъй като материалът е мек и пчелите успяват да го "прегризат". Нетолкова популярно е преграждането с плоскости с фибран, облечени с алуминиево фолио (фолиото се слага с цел предпазване от прегризване и с цел отразяване на UV лъчите). Наличието на фолио прави метода по-ефикасен, но значително по- трудоемък и нерентабилен.

- Влагата ли е най-опасна за пчелите през зимата?

- В продължение на хиляди години еволюция пчелите са се адаптирали към зимните условия и колебанията в концентрацията на въглероден диоксид и влага във вътрешността на кухините, в които живеят. Но не дотолкова, че да се лишат изобщо от кислород. Когато пчелите в кълбото са притиснати една към друга, власинките, с които са покрити телата им, образуват изолация която обхваща всички страни на зимуващото кълбо.

Когато навън става все по-студено - пчелите се приближават по-близко една към друга, а при по-топло време - кълбото се разширява и разпуска.

Кълбото се разпуска именно за да постъпи повече въздух в дихателната система на насекомите. Докато при гръбначните, кислородът постъпва чрез кръвоносната система, при пчелите кислородът постъпва директно към клетките на тялото посредством гъста мрежа от въздухопреносни тръбици - трахеи.

По този начин клетките се снабдяват с кислород непосредствено от въздуха.

Дишането се извършва чрез свиване и разширяване на коремчето

Аналогично на движението в меден проводник се осъществява движението в трахеята на пчелите: незаредените частици кислород се движат към клетките. А от тях през същите тръбици, но в обратна посока се насочва въглеродният диоксид, който издишват пчелите. Въздухът в трахеолите се насища с водни пари, които отначало попадат в трахеите и въздушните торбички, а при издишване водните пари излизат от тялото на насекомото. Зимата, когато времето е влажно, в кошера постъпва външен влажен въздух, който затруднява газообмена в трахеолите на пчелите

Ако въздухът в пчелното кълбото, където живее пчелата, е студен, но сух, то отстраняването на водните пари от трахеите на насекомото се извършва лесно.

Когато под кълбото зимуващи пчели въздухът е наситен с въглероден диоксид и водни пари, то дифузията на кислород във вътрешността на пчелата е слаба или казано с прости думи "пчелата трудно диша".

Пчеларите много често, страхувайки се от ниските температури, се стремят да ограничат достъпа на хладен, сух външен въздух в кошера.

Но задържайки топъл и влажен въздух в кошера, те предполагат, че помагат, но в действителност усложняват съществуването на своите крилати питомци.

Тъй като въглеродният диоксид се спуска на дъното на кошера можем да направим извод, че колкото е по- отдалечено дъното от пчелното кълбо, толкова е по-улеснено дишането на пчелите.

Решение на проблема с вентилацията в съвременните кошери е мрежесто дъно, което позволява отвеждането на влагата навън.

ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Коя е Павлина Кесерджиева

Млада жена, за която пчеларската традиция се надгражда до професионално пчеларство. Павлина е собственик на 151 пчелни семейства в с. Лясково, Айтоска община.

Началото

Всичко започва от традицията на фамилия Кесерджиеви. Вече 4 поколения се спазва повелята първородният син да наследи бащиния занаят - пчеларството. Павлина Кесерджиева е снаха в рода Кесерджиеви - няма син, но пък има три дъщери.

И сякаш напук на традициите е твърдо решена именно тя да съхрани семейната традиция, учейки занаята от дядото на своя съпруг Румен. Първоначално гледа на пчеларството със страх, по-късно като на хоби, а впоследствие решава да го превърне в семеен поминък и в съвременен доходоносен бизнес. Веднъж решила да се занимава с пчеларство, заедно със съпруга си Румен начертават конкретен план, който да следват. Засега единственият семеен спор е дали да изберат подвижно, или биопчеларство.

Цехът - през 2014 г. построяват хале с площ 200 кв. м - там е базата, където добиват, преработват и съхраняват меда; където сглобяват, маркират и боядисват кошерите и водят документацията. Павлина следва препоръките на ветеринарните лекари и технолози относно оборудването и вътрешното разпределение на халето, така че да отговаря на наредбата, уреждаща регистрирането на предприятията, преработващи мед и пчелни продукти.

Кошерите - преди 2 г. Павлина взема нестандартното решение за купуване на 151 полистеролни кошера, внос от Финландия. Според нея при съвременното пчеларство първото, основно задължение и най-важното условие за пчеларя е да благоприятства живота на пчелите. Спира се на полистеролните кошери заради по-добрата им топлоизолация, с помощта на която се пестят усилията и запасите от храна на пчелите, необходими за поддържане на микроклимата в гнездото, независим от външните атмосферни условия. Полистеролните кошери са леки и лесно се пренасят и предполагат по-дълъг експлоатационен живот. По-добрата изолация е предпоставка и за по-ранното пролетно развитие на пчелния кошер. А всичко това означава, че по-рано ще се добива мед.

Опитът - в средата на януари даваме питка, с която да подбудиме пчелите и те да получат първата доза добавки и превантивни "илачи", обяснява Павлина. Питката е от инвертиран захарен сироп, смляна кристална захар и белтъчна добавка. Повече храна не им е необходима, защото имат достатъчно мед и всички пити са с венец.

Това е основното предимство на полистиролните кошери пред дървените, а именно пчелите имат много по-нисък разход на енергия, а оттам и по-ниска потребност от хранителни запаси през зимния период.

Ето как е разположена дихателната система на пчелите: 1-трахея; 2-разклонение на трахеята; 3-въздушни торбички; 4-сърце; 5-гръбна диафрагма; 6-коремна диафрагма.
Ето как е разположена дихателната система на пчелите: 1-трахея; 2-разклонение на трахеята; 3-въздушни торбички; 4-сърце; 5-гръбна диафрагма; 6-коремна диафрагма.