Здравейте! Казвам се Тихомир и съм от Монтанското село Стубел. От една година чета вестник "Хоби фермер" и много ми харесва това, че откривам полезна информация в него.

Това което ме провокира да Ви пиша е една статия от 26-28.VII.2016 г. брой 56 (1098) за грешки при плодовите ракии през лятото, от д-р инж. техн. Николай Бакалов.

Искам да споделя малка част от знанията ми в това направление.

Плодовете трябва да са добре узрели, да нямат кисел вкус, а сладък.

При сините сливи когато се раздели на две плодът, вътрешността му да бъде кафява на цвят, а не зелена.

Тъй като плодовете не зреят равномерно, е добре да се събират само зрелите, а останалите да се изчакват. Събирането им може да продължи около седмица, като е добре да се съхраняват през това време на хладно.

Подготвят се за ферментация като се мачкат- достатъчно е да бъдат смачкани 30% от плодовете. Така се оставят от няколко часа до едно денонощие да престоят, за да започне процесът на ферментация.

След това се добавя захар, предварително разтопена във вода.

Важно: захарният разтвор, с който ще се залеят плодовете, не бива да е горещ

Тогава има опасност част от дрождите, осигуряващи ферментацията, да загинат и впоследствие процесът да се затрудни.

Пропорцията, която препоръчвам е следната : захар/вода/плодове - в съотношение 1/4/4.

Пропорцията е условна - за 1 кг захар 4 кг плодове са минимално ефективното количество плод, което се препоръчва.

Максимално допустимо може да се каже, че няма, при условие, че захарната концентрация се нагласи да бъде 18-20%.

При измерване на захарната концентрация със захаромер (тип аерометър) е добре да се съобрази температурата на течността, която се измерва.

Идеален процес на ферментация ще протече при температура 18-24°С на достатъчно проветриво място, без пряк достъп на слънчева светлина.

Допуска се ферментация и при температури 28-30 С, но при тях дрождите стават лениви и се размножават по-бавно.

Освен това след етапа на бурната ферментация по-лесно се освобождава вече наличният алкохол от плодовата каша в атмосферата.

При температури под 15°С дрождите спират да работят и съответно спира и ферментацията, което не е желателно.

При тези стъпки бурната ферментация ще започне до няколко часа и ще премине към тиха до десетина дни. По време на този етап на повърхността на плодовата каша се образува шапка от плодове, която е богата на бактерии, необходими за процеса.

Важно е шапката да се потапя чрез разбъркване на плодовата каша 2-3 пъти дневно.

Характерна за бурната ферментация е сравнително високата скорост на преобразуването на захарите до алкохол - захарността намалява с 1-3% дневно.

При тихата ферментация по-бавно се преобразуват останалите захари до алкохол, плодовата шапка е значително по-малка и количеството на задушливия газ, който се отделя е по-малко.

Следващия момент е изключително важен за постигане на максимално количество и качество на плодовия дестилат.

Когато започне тиха ферментация в плодовата каша са налични както остатъчни захари, така и алкохол.

Плодовата каша спира да се разбърква, съдът се затваря достатъчно добре - още по-хубаво е, ако се затвори херметично, като се постави воден клапан. Така ферментацията продължава без да изветрява алкохол, който е летлив. Процесът на тиха ферментация продължава 15 дни или повече.