През последните години в морската аквакултура все повече започна да се говори за рибата Rachycentron canadum, известна под името кобиа (cobia), риба на райета или сержант риба. Първите опити за отглеждането й са направени през 1975 г. в Северна Каролина, когато естествено оплоден хайвер е събран и пренесен за инкубиране при контролирани условия. Опитите продължават по-късно в Тайван и през 1997 г. са произведени рибки, предназначени за отглеждане до консумативни размери.

Понастоящем кобиата се смята за особено перспективна за морската аквакултура. Има бърз темп на нарастване и месо с отлични вкусови качества. Отглежда се в много райони от крайбрежията на Азия, Мексико, Панама, САЩ. Значителна част от морската аквакултура в Тайван се заема от нея. Именно тази страна заедно с Китай и Виетнам произвеждат над 85% от световното производство.

Кобиата се отнася към разред Perciformes (Бодлоперки, Костуроподобни), сем. Rachycentridae, и е далечен роднина на познатите ни сладководни щуки, костури, бели риби и др. Разпространена е в тропични и субтропични райони, което е във връзка с биологичните й изисквания. Подобно на африканския сом, тилапията и други риби за нея НИСКИТЕ ТЕМПЕРАТУРИ НА ВОДАТА СА КРИТИЧНИ И ЛЕТАЛНИ.

Долната температурна граници, под която започват проблемите, е около 12 градуса, първоначално се наблюдава загуба на равновесие, а впоследствие и повишена смъртност. Установено е, че средната летална температура за този тропически вид е 9,7 градуса. За разлика от ниската си толерантност към температурните стойности на водата КОБИАТА Е ЗНАЧИТЕЛНО ПО-ТОЛЕРАНТНА КЪМ СОЛЕНОСТТА.

Населява както солени, така и бракични води (смесени - солена и сладка вода), смята се за еврихалинен вид (живеe при различна соленост на водата). При проведени опити за изпитване на възможностите да живее при различна соленост на водата (диапазон от 4 до 45 промили) е установено, че оцеляемостта и нарастването на рибите се влияят в значителна степен от този основен фактор в аквакултурата. При соленост 4 промили, т.е. изворна вода, при проведения експеримент оцеляват само две риби, а при максимална соленост от 45 промили всички умират. Най-висок прираст и оцеляемост е отбелязана при соленост на водата от 7 и 15 промили.

Същевременно в литературата съществуват съобщения, че личинките могат да се отглеждат успешно и при соленост, по-ниска от 5 промили, но за определен период от време (8 седмици). Едно от положителните качества на кобията като обект на аквакултурата е това, че тя е бързорастяща риба, максималните размери, до които достига, са дължина 2 м и тегло 68 кг. Женските растат по-бързо от мъжките. Първата година те могат да достигнат 400 г, а на четвъртата теглото им надхвърля 10 кг. Мъжките имат по-бавен темп на нарастване: 300 г в края на първата година, и 6 кг - на 4-годишна възраст. Установено е, че този вид живее не повече от 15 г.

В естествени условия кобиата обитава места с различно дъно - пясък, тиня или чакъл, обикновено над рифовете и далеч от скалисти брегове. Храни се с раци, калмари, риба и други животински организми. В млада възраст е зоопланктонофаг (яде планктон). В повечето случаи се движи единично или на малки групи, много рядко образува малки пасажи.

Мъжките риби съзряват на двугодишна, а женските - на тригодишна възраст. Една женска риба с размери 100-125 см продуцира 1,9 до 5,4 млн. хайверени зърна.

ПРИ КУЛИВИРАНЕТО НА КОБИА СЕ ИЗПОЛЗВАТ НЯКОЛКО МЕТОДА

Обикновено размножаването й се извършва в землени басейни с площ около 500 кв. м и дълбочина 1,5 м, като в тях се внасят мъжки и женски риби в съотношение 1:1. Със същата цел могат да се използват вани със специални колектори за оплодения хайвер.

Понякога разплодниците се ловят от естествените им находища, но зарибителният материал за отглеждане на риба за консумация се произвежда изключително в специализирани ферми.

След като се излюпят, личинките се захранват първоначално с естествена храна: ротатории, артемия и други дребни зоопланктери, а по-късно преминават на СПЕЦИАЛИЗИРАНИ СТАРТЕРНИ ХРАНИ.

Интересен е фактът, че при този вид проявите на канибализъм са често явление, което налага периодично сортиране.

За отглеждане на зарибителен материал (80-200 г) най-често се използват землени басейни и вани, по-рядко садки.

ОТГЛЕЖДАНЕТО НА РИБА ЗА КОНСУМАЦИЯ СЕ ИЗВЪРШВА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО В САДКИ които могат да бъдат както плаващи, така и потопени. Садките се разполагат в райони с висока температура на водата - обикновено над 26 градуса. Добивите зависят най-вече от гъстотата на посадката, температурата на водата и качеството на използваните фуражи. За период от 1-1,5 г. рибите достигат 6-10 кг и са готови за реализация на пазара.

Тези високи резултати са възможни, тъй като рибите се хранят интензивно с фуражи с високо съдържание на протеин (42-45%) и мазнини (15-16%). Кобиата се продава прясна, пушена и замразена. Месото й съдържа 74,9% вода, 18,9% белтъчини и 5,4 % мазнини (в 100 г месо има 124 калории). Прогнозата на ФАО за перспективите за отглеждане на кобиата са силно положителни, като се изтъкват бързият темп на нарастване и високите вкусови качества на месото. Разбира се, това зависи от много фактори, но решаващо значение има НЕПРЕКЪСНАТОТО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ТЕХНОЛОГИЯТА НА ОТГЛЕЖДАНЕ.

За българските фермери възниква въпросът може ли този вид да намери място в нашата морска аквакултура. На този етап това е невъзможно поради няколко причини, свързани преди всичко с температурните изисквания на вида и донякъде на солеността. Сериозна пречка е реалната опасност от преминаване на кобиата в открити морски води, което е недопустимо от гледна точка на опазване на видовото разнообразие и от съществуващите законови разпоредби. Надежда в тази насока дават затворените рециркулиращи системи, които вече успешно се използват за отглеждане на този вид в САЩ, Тайван и някои други страни.