Някои от заразите се контролират с толерантни сортове, при други основната мярка е третиране с продукти за растителна защита

 

Мана (кубинска мана)

Болестта е изключително опасна за всички представители на семейство Тиквови – краставици, тиквички, дини, пъпеши, както и други растения.
За краставиците обаче тя е с икономическо най-голямо значение.
Симптомите по заразените растения са доста характерни.

По горната страна на листата се образуват жълтеникави петна. Те са с неправилна форма и ограничени от нерватурата.

Установено е, че при полски условия те са по-дребни, а в оранжерии – по-едри.

При влажни условия долната им повърхност се покрива със сиво-виолетов налеп – спорите на гъбата. По-късно петната нарастват и се сливат, целият лист прегаря.

Първите напетнявания се забелязват по най-долните листа. При силна зараза обаче бързо обхващат цялото растение.

Гъбата се развива и заразява при температури между 8-30 градуса, но оптималните са около 15-22 градуса.

Болестта се запазва в почвата, като ооспори. Когато краставиците се отглеждат продължително време на едно и също място,

в почвата се натрупва голямо количество зараза
В такива случаи маната се развива рано и причинява големи загуби. Изключително благоприятно условие за масовото развитие на болестта е високата въздушна влажност. Така например при относителна влажност 100% и температура 18 градуса, спорите покълват за 5 часа, показват изследвания.

В неотопляеми култивационни съоръжения сутрешната роса, която се образува вследствие на разликата между дневните и нощните температури, също подпомага заразяването.

При наличие на благоприятни условия за развитие на гъбата и при появата на първите петна незабавно трябва да се предприемат растителнозащитни мерки. Ако не се третира с подходящи фунгициди, болестта се развива и може да се стигне до големи загуби.
Има регистрирани десетки продукти, които са с предпазно, но и с лекуващо действие.

Брашнеста мана

Болестта се среща както в полски условия, така и при оранжерийно отглеждане на краставици. Напада листата и листните дръжки, по-рядко стъблата на растенията.

Селекционирани са сортове, които имат устойчивост на болестта.

Симптомите по нападнатите растенията са:

* По листата се образуват малки петна. Те са с неправилна форма и изглеждат като посипани с брашно – спорите на гъбата. По-късно петната се сливат, а листата прегарят.

* Петната се наблюдават както по горната, така и по долната повърхност на листата, а също и по листните дръжки.

* Петна могат да се забележат и по стъблото. Те обаче не се определят като сериозна повреда.

* При силно нападение болестта достига и до плодовете. Те остават дребни и се деформират. Добивът се редуцира значително.
Болестта се причинява от два рода гъби. Патогените презимуват като конидии по растителните остатъци и като мицел и спори по оранжерийните култури.

Конидиите много лесно се разнасят от въздушните течения.

Попадайки на гостоприемник те заразяват наново
Инкубационният период е кратък – 4-7 дни. За да покълнат конидиите имат нужда от висока въздушна влажност, но без капка вода. Подходящите температурни условия са между 10-30 градуса, но оптималните температури са 23-26 градуса.

Благоприятни условия за развитието на брашнестата маса са:

* нарушен режим на температурата и влажността – температурни колебания, понижена почвена и въздушна влажност;

* небалансирано азотно хранене;

* недостатъчно осветление.

Установено е, че в неотопляеми оранжерии болестта е основно през зимните месеци – декември - януари, а на полето – в края на юли – началото на август. Обикновено в тези периоди въздушната влажност е най-ниска.

Склеротинийно гниене
Болестта е разпространена повсеместно. Тя напада както културни растения, така и много плевелни видове. Всички зеленчукови видове, които се отглеждат в култивационни съоръжения, се нападат от болестта.

Най-характерните симптоми на заразата са:

* При младите растения, когато все още са в разсадна фаза, признаците наподобяват тези на сеченето. В основата на кореновата шийка и малко над нея се образуват воднисти петна. В тях тъканта омеква и растението загива.

* При възрастните растения болестта напада всички надземни части – стъбла, листа, листни дръжки, плодове и плодни дръжки. Първите признаци са под формата на воднисти петна, които се покриват с обилен бял налеп – мицелът на гъбата. По-късно той прониква във вътрешността на стъблото и спира сокодвижението в растителния организъм. Нападнатите растения загубват тургора си и започват да пожълтяват.

Склеротийното гниене се причинява от гъба, дала името на болестта. Тя напада не само зеленчуци, но и тютюн, както и украсни видове.

Патогенът се разпространява най-вече в райони с по-хладен и влажен климат

Заразата се запазва в растителните остатъци в почвата до следващата вегетация. При подходящи условия – повишена почвена влажност и ниска температура, гъбата се активизира наново. С повишаване на температурата и влажността на въздуха се отделят спори, които се разпространяват от въздушните течения на големи разстояния. Попадайки на гостоприемник, гъбата възобновява жизнения си цикъл. Оптималната температура, при която става заразяването, е между 15-20 градуса.