Те може да доведат до частични поражения или до пълно загиване на растенията * Патогените се запазват дълги години в почвата и при подходящи условия отново заразяват

Ваня ВЕЛИНСКА

Краставиците са едни от най-предпочитаните зеленчуци за отглеждане в оранжерии. Свежата продукция намира добра реализация както у нас, така и на европейските пазари.

Разбира се, в контролирани условия, при които температурата и влагата се управляват, се създава оптимална среда за развитие на културите. От друга страна сериозен проблем създават вредителите. Краставичните растения се нападат от много опасни болести и неприятели, които са с икономическо значение и могат да редуцират добива. Те нападат културата не само отглеждана на полето, но и в култивационни съоръжения.

Заразите могат да са от различно естество – вируси, бактерии, гъби, които нападат всички растителни части – корени, стъбла, листа и плодове.

В няколко материала ще обърнем внимание на икономически най-важните болести по краставиците. А първият е за болестите, които засягат кореновата система

Кореново гниене
Това е най-често срещаното заболяване, което се причинява от почвени патогени. Те са представители на гъби от родовете Fusarium, Rhizoctonia и Pythium. При подходящи температури патогените се активизират, бързо се разпространяват и заразяват масово насажденията с краставици, но също и други култури – дини, пъпеши.

Две са критичните фази, в които става заразяването: по време на разсаждането и при развитието на 7-8 същински листа

Симптомите по нападнатите части са подобни, с малки различия в зависимост от причинителя. Сред най-характерните са:

* Корените покафеняват, нямат смукателни коренчета.

* В основата на стъблото се забелязва мокро гниене. По-късно то може да обхване цялото стъбло.

* Първоначално нападнатите растения завяхват само в обедните часове.

С напредването на болестта увяхването е трайно и се стига до загиването им.

Препоръчително е такива растения да се изскубват, да се поставят в чували и да се унищожават безопасно извън насаждението.

Развитието на заразата се повлиява от редица фактори като околната среда – температура, влажност, от инфенкциозния фон, от наличие на механични повреди по растенията, които могат да са причинени от неприятели или агротехнически дейности, както и от хранителния режим – недостиг или излишък на макро- и микроелементи.

Вертицилийно увяхване 

Причинителят на болестта е почвен патоген, който напада различни растителни видове – полски, овощни и ягодоплодни. Той е изключително опасен за някои зеленчукови култури – пипер, патладжан, краставици, картофи и др.

Подходящи условия за развитието на патогена са високо съдържание на органично вещество в почвата, монокултурно отглеждане на зеленчуци в оранжерии, в които не е възможно да се включи култура, която не му е гостоприемник.

Гъбата, причинител на болестта,

напада всички части на растенията във всички фази от развитието им

Симптомите са:

* Първоначално увяхват най-долните листа.

* Когато растенията се заразят рано, те не дават реколта. Ако заразата стане по-късно – увяхват листата.

* Проводящите съдове на стъблата и листата покафеняват.

* Корените на болните растения остават свежи и здрави на вид.

Както се бе посочено по-горе гъбата заразява във всяка фаза от развитието на растенията, като може да започне още от разсадната. Когато разсадите се отглеждат в торопочвени смеси, патогенът може да нападне младите растения още тогава. Ако това стане, загубите са огромни.

Заразата прониква през корените на растението и преминава в проводящата му система. Вследствие на повредите и запушванията, които причинява, се нарушава сокодвижението. Освен това се отделят и токсини, които пречат биохимичните и физиологичните процеси да протичат нормално.

Гъбата се запазва като мицел в растителните остатъци на междинни гостоприемници. Тя може да преживее в почвата над 10 години. Патогенът заразява чрез нападнат разсад, с почвообработките и с поливната вода.

Фузарийно увяхване

Болестта напада различни култури, но особено опасна е за краставицата, като причинява увяхване на растенията.
Патогенътсе среща в насажденията навсякъде по света, но с превес в по-топлите райони. Заразата блокира предвижването на водата от корените до листата и причинява загиването им.

Болестта може да нападне растенията във всяка фаза от развитието им.

Симптомите са:

* Първо пожълтяват най-долните листа.

* Растенията изостават в растежа си.

* По-късно листата покафеняват и изсъхват.

* Увяхването постепенно се придвижва в по-младите части на растението.

* Накрая цялото растение завяхва и загива.

Важен признак, напомнят фитопатолозите, е обезцветяването на проводящата система

Той се установява при напречен пререз на стъблото, където се вижда потъмняване на проводящите съдове. Когато заразяването е станало рано, потъмняването се наблюдава до върха на стъблото, както и по разклоненията.

Болестта се причинява от почвообитаваща гъба. Благоприятни условия за развитието й са високи температури – 28 градуса, висока почвена влажност, кисела реакция на почвата, прекомерно торене с амониева селитра.

Гъбата може да се запази в почвата в продължение на много години, дори да няма подходящ гостоприемник.