Какви дейности трябва трябва да се провеждат

Доц. д-р Енчо МЯНУШЕВ

През последните няколко години и особено в периодите, когато падат повече на брой и интензивни валежи или сняг, се наблюдава активизиране на процесите на свлачищата. Над 900 са свлачищата в България по данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Около една трета от свлачищата са в активен стадий, останалите са или затихнали, или потенциално активни.
Повечето свлачища на територията на България са повърхностни и се активират при обилни дъждове. За съжаление този природен феномен все по-често се проявява и вследствие на неправилната дейност на човека. Тя се изразява в безразборно и нерегламентирано строителство, неправилна експлоатация, лошо дрениране на площите, използвани за различни селскостопански цели.

Какви мероприятия трябва да се провеждат срещу свлачищата?

Те се изразяват в разрешаването на задачата за изменение на онези природни или изкуствено създадени условия, които имат за резултат плъзгането на даден терен. Това изменение се изразява в увеличаване на устойчивостта на терена, в изменение на съотношението на силите в него по такъв начин, че да преобладава вътрешното съпротивление, което прави невъзможно плъзгането.

Свлачищата са един от основните източници на наноси в поройните водни течения. Освен това, те често пъти създават съвършено неблагоприятни условия за използване на терена за селскостопански цели в поройните водосбори, изразяващи се в изменение формите на релефа и влажностните условия на свлачището. Но комплексният характер на процеса на плъзгането е затруднявал както специалистите в тази област, така и фермерите, които имат земеделски земи в такива райони.

Какво е необходимо да се направи в такива случаи?

1. Рекогносцировъчни проучвания:

Те имат за задача да дадат само най-обща представа за положението и размерите на свлачището. При тези проучвания се очертават в общи линии морфоложките и геоложките условия, в границите на които стават движенията на терена. Данните от такива проучвания могат да служат като основа за приложение на противосвлачищни мероприятия само при маломерни, плитки свлачища, при които лесно се откриват главните условия и причини, предизвикващи плъзгане на терена. За големи свлачища при сложни условия на движение такива проучвания не са достатъчни.

2. Експедиционни проучвания:

Такива проучвания са свързани с разузнавателна работа и наблюдения в определен срок. Такъв род изследвания дават полезни резултати и за нуждите на практиката по борба с линейната ерозия, те са напълно подходящи.

3. Стационарни изследвания:

Когато въпросът се отнася за борба със свлачища, застрашаващи важни стопански обекти, населени места и др., които се наблюдаваха в началото на тази година, се прилагат комплексно-стационарни изследвания. Само въз основа на данни от такива изследвания могат да се направят положителни изводи и обобщения, на базата на които да се установят закономерностите на процеса на плъзгането в различни условия, а оттам да се извадят правилни заключения на един, или друг метод на борба.

Основни проблеми, които трябва да бъдат решени са:

* Да се установи какво е положението на повърхността на плъзгането (дълбочина и форма).

* Да се установят източниците на подземните води, които са главно условие на движението, защото мокрят повърхността на плъзгането и влияят върху консистенцията на плъзгащите се почвени маси.

* Да се открият причините, които нарушават съществуващото до тогава равновесие на терена.

* Да се установи характерът на повърхностния отток и възможностите за проникване на вода през съществуващите пукнатини в свлачищното тяло.

За да се съберат необходимите данни за разрешаването на тези проблеми, трябва да се извършат следните дейности:

* Изготвяне на подборна инженерно-техническа снимка на терена.

* Проучване тялото на свлачището.

* Теренни проучвания на физическите свойства на плъзгащите се маси.

* Стационарни наблюдения за движението на свлачището.

* Помощни лабораторни изследвания.

С помощта на получените данни се изготвя технически проект, за мерките, чрез които може да се спре движението на терена по технически най-целесъобразния и икономически най-изгодния начин.

Свлачищата в поройните водосбори най-често са резултат от отстраняването на опората на склоновете, поради подриване на петата им от поройните води.

Как да се проведе борбата срещу свлачищата?

Това става чрез отделно или комбинирано приложение на следните видове мероприятия:

1. Регулиране на повърхностния отток.

2. Регулиране на подземните води.

3. Създаване на опора на долната страна на бреговите свлачища.

За да се регулира повърхностният отток, е необходимо да се изградят водоотвеждащи канавки, които да хващат вън от границата на свлачището повърхностно прииждащите води от частите на склона, намиращ се над това свлачище. Да се устрои система от отводнителни канавки, които да събират всички води и да ги отвеждат на безопасно място. Това може да стане по следните начини:

* Чрез построяване на система от ограждащи и поясни канавки над границата на свлачището, които не ще позволят проникването на повърхностни води в тялото му.

* Чрез построяване на системи от отводнителни канавки върху повърхността на свлачището. Техният брой, дължина и разположение трябва да са такива, че да бъде възможно да се хванат всички повърхностни води.

* Чрез запълване на откритите свлачищни пукнатини.

Ограждащи и поясни канавки: Те се устройват извън границите на свлачището върху здравите части на склона. Задачата им е да хващат повърхностните води. Направата на две и повече канавки, облекчава изработването им и тяхното поддържане. Начинът на укрепване на поясните канавки е в пълна зависимост от условията и мястото, където се построяват.

Отвеждане на повърхностни води: Необходимо е да се устрои цяла система от повърхностни отводнителни канавки. Те имат различни размери на напречното сечение в зависимост от задачата, която ще изпълняват, и от мястото, където се намират. Повърхностното отводняване има големи предимства. Канавките се правят лесно и изискват по-малко землени работи. Те са открити и има възможност да бъдат наблюдавани по всяко време. Недостатък е, че правят неизползваем терена за земеделски цели, както и за пасище на животни.

Запълване на свлачищни пукнатини, поддържанве на напоителни и други канавки:

Вземат се мерки за възпрепятстване на попиване на водите чрез стените и дъното на канавките. Необходимо е да се направи облицовка от камъни и цимент. Регулиране на подземните води: Хващане на подземните води и безопасното им извеждане от обсега на свлачището. Това става с помощта на дълбоки канали – открити или закрити, които се наричат отводнителни или дренажни. Проектът на дренажните канали се изработва чрез хидрогеоложки проучвания за установяване положението и посоката на движение на подземните води, за определяне повърхността на плъзгане. Различават се три вида дренажни устройства: напречно, надлъжно и комбинирано.

Напречно дренажно устройство: Тук отводнителните канали са построени напречно на посоката на движение на свлачището. Такова дрениране е възможно само, ако скоростта на движение на свлачището не е голяма. В противен случай напречните дренажи са неприложими, защото се разрушават бързо и влошават още повече положението, като причиняват концентриране и задържане на водата на определени места.

Надлъжно дренажно устройство: Дренажите се изкопават по посока на движението на свлачището. Те притежават голяма стабилност. По този начин те функционират в изправност през най-тежкия първоначален период на пресушаването и дават положителни резултати.

Комбинирано дренажно устройство: това са дренажни системи, които в една или друга степен се използват предимствата на двете описани по-горе устройства за дрениране на терена.

Дренажи с формата на буквите У и Т – открити и закрити.

Открити дренажи: Дълбочината на тези дренажи не надминава 3 метра, тъй като по-дълбоките дренажи изискват особено здраво закрепване на дренажните стени.

Закрити дренажи:Това е най-често прилаганият тип, особено в обработваеми земи и населени места, както и в пасища със следните размери - ширина от 70 см. до 1 метър и дълбочина до 6 метра.

Създаване на опора в долната част на бреговите свлачища

За образуване на брегови (склонови) свлачища, причината е изключително подриване на основата на брега от поройните води, в резултат на което опората на част от брега се отстранява и се нарушава равновесието му. Това довежда до задвижване на терена. Практиката е показала, че сигурна борба срещу плъзгането в такъв случай се води резултатно като се създаде нова опора, която да възстанови нарушеното равновесие. Най-целесъобразно е необходимата опора на свлачището да се създаде, като се издигне поройното легло с помощта на задбаражни насипи. Под мястото на плъзгането се построява бараж и образуваният задбаражен насип представлява здрава опора на бреговете, спирайки тяхното движение.

Чрез издигане на леглото в нашата практика са спрени много брегови и склонови плъзгания. Пример за това е стабилизирането на свлачище „Гьоловете“ в Бодинския порой. Тук с помощта на насипите на няколко баража е спряно движението на терена на много голяма повърхност, която сега е гъста акациева гора.