14° C, предимно ясно
При структурирането на парцелите е важно да не се пречи на нормалната вегетация на тревата, напомнят специалистите
Поддържането на високо качество на фуражите е цел на всяка пасищна система. Животновъдите, които се стремят да изведат стадата си на паша колкото се може по-рано,
може да пожертват тревните си добиви по-късно през лятото
Прекалено ранното или прекалено късното изкарване на животните на паша има последствия за здравословния статус на поголовието, на качеството и количеството на фуража.
Природата изпълнява голяма част от работата по грижите за почвата и храненето на едрия рогат добитък. Фермерите трябва да се придържат към такива практики, които не пречат на нормалната вегетация на тревата и следователно да не лишавате своите животни от здравословна храна.
Животновъдите знаят, че подготовката за пролетна паша започва от предишната есен. За достатъчния пролетен тревостой и за съхранението на адекватни коренови резерви фермерите трябва да не допускат говедата си до пасището, докато на полето има достатъчна растителна маса. Есенната паша до последна тревичка изтощава кореновите резерви на фуражните треви, като влияе на възпроизводството следващата пролет.
Когато тревата е сочна и нараства интензивно, животните при свободната паша приемат големи количества зелена трева. През тези месеци
често явление са стомашно-чревните разстройства,
в резултат на които оползотворяването на зеления фураж не е задоволително. През лятото, когато нарастването на тревите по комплекс от причини намалява, животните нямат какво да пасат и те трябва да се подхранват с фуражи, произведени на обработвани земи. Така се стесняват възможностите за производство на обемисти фуражи (сено, сенаж, силаж и др.) за нуждите на животните през зимата.
Друг проблем през пролетта - извеждането на стадата от едър рогат добитък, когато земята е още влажна, може да доведе до поява на дупки от копитата в грунда, което влияе на растежа на "зеленина" и на общата естетика на пасището.
Специалистите напомнят, че
тревата трябва да достигне стадий трети-четвърти лист,
преди да се пристъпи към паша на едрия рогат добитък.
Защото в стадий първи-втори лист растенията все още използват кореновите резерви за поддържане на растежа. Ако животните отхапят растение, намиращо се в този стадий на развитие, кореновите резерви ще бъдат изтощени и цялото растение ще загине.
Фуражните треви трябва да пристъпват към активна фотосинтеза, т.е. да достигнат височина 15-20 см, когато площта на листа е достатъчна за активна фотосинтеза, а растенията са се възстановили след есенната паша.
Но въпреки това прекалено дългото чакане - когато тревата стане по-гъста, също може да създаде някои негативни последствия.
Веднага след като растенията встъпят в репродуктивен стадий, качеството на фуража и неговият вкус бързо намаляват.
Със съзряването на фуражните растения
съдържанието на лигнин в тях се увеличава. Преживните животни не могат да преработват лигнина, затова хранителната ценност на фуража намалява, което влияе на изработването на мляко от лактиращите крави, затова растежът на телетата от майчино мляко се забавя.
Специалисти съветват да се направи първа коситба и чак след това да се изкарат кравите на паша. А след това да се придържат към ротационна система с няколко парцела, което ще даде на тревата възможност „да си почине”. И така ще осигури достатъчно израстване за продуктивно хранене.
В идеалния свят говедата ще пасат на един парцел само един ден или поне не повече от три дни. След това стадото се премества на следващия парцел, за да се осигури добър растеж на тревата. Системата предполага около 30 парцела на група животни.
Десет парцела е абсолютният минимум.
През пролетта и в началото на лятото настъпва времето на бързия растеж на растенията, карайки фермерите да сменят пашата в парцелите по-бързо. Стадата трябва бързо да се преместват през парцелите, за да “изрязват” върховете на всичко, което задържа началото на нови стадии растеж на репродуктивните органи на растенията. След това тревите встъпват в по-бавни вегетационни периоди през юли и август. И тогава добитъкът може да се мести по-рядко.
При създаването на ново пасище засяването на треви, както и на всяка фуражна култура, трябва да започне, след като полето изсъхне и съответства на условията на засяване, за да се гарантира минимализиране на щетите.
У нас много животновъди предпочитат да обновяват своите пасища, а да не създават нови. Тук като варианти са есенниците или засяване при вече съществуващи поникнали тревни площи, когато позволяват климатичните условия.
В такива случаи е важно добитъкът да се пасе преди поникването на новите семена, за да може животните да изядат вкоренените миналата година растения и да дадат на новите семена най-добрата конкурентоспособност.
Коментари