6° C, предимно ясно
Има риск от компрометиране на продукцията и финансови загуби
Преди началото на активната паша ветеринарите напомнят на животновъдите, че има висок риск от опаразитяване на стадата. И причината е
лошото състояние на ливадите и мерите.
Най-често срещани са плоските и кръглите пасищни паразити, чиито зародишни форми се развиват и стават заразоспособни в местности с постоянна влага. При паша животните поглъщат паразитите с тревата и водата и след известно странстване те се установяват в различни вътрешни органи, където достигат полова зрялост. Излъчваните размножителни елементи (микроскопични яйца и ларви) достигат до храносмилателния канал и чрез фекалиите (изпражненията) попадат във външната среда. Така се извършва кръговратът на паразитната зараза, като при различните паразити става допълнително развитие в междинни гостоприемници - охлювчета и др.
През зимата зародишите на повечето видове паразити загиват на пасищата, които през пролетта отново се заразяват от възрастните опаразитени животни (паразитоносители).
При младите животни заразяването с отделните видове паразити започва от пролетта (април-май), а при възрастните - най-често през есента. Най-голямо количество паразити в животните се натрупва към края на пасищния сезон.
Заболяванията протичат при определена сезонност в зависимост от степента на опаразитяване. При по-слабо опаразитяване, което се среща по-често, животните слабеят хронично и намаляват продуктивността си. При по-силно опаразитяване, особено на младите животни, които са по-чувствителни към паразитната зараза, болестта нерядко се разивива в тежка форма и завършва със смърт.
Изследванията доказват, че при опаразитяване икономическите щети от намаляването на продукцията им многократно превишават загубите в резултат на смърт. Обяснението е, че при хроничните заболявания дълго време (седмици или месеци наред) преди появата на видими признаци паразитите вършат скрито от вниманието на стопаните своето разрушително дело върху организма на животните.
У нас почти всички пасищни животни са опаразитени и то с по няколко вида паразити. Когато преобладава даден вид, заболяването се назовава според наименованието му.
Мониезиоза (панделки, кордели)
Причинява се от панделковидни тении, достигащи на големина до 2 метра, които паразитират в тънките черва. От нея през май-юни масово боледуват младите животни (най-вече агнетата) с нервни признаци, болки в корема, болезнени стонове. Заболяването се установява лесно - във фекалиите се намират белезникави членчета от тениите.
Трихостронгилидози (чревен влас)
Предизвиква се от голяма група космоподобни паразити на дължина 0,5-3 см с белезникав розово-череникав цвят. Паразитира в храносмилателния канал и предизвиква стомашно-чревни разстройства най-често при младите, а през зимата - и при възрастните животни.
Диктиокаулоза (белодробен влас)
Причинителите са конецоподобни белезникави паразити в белия дроб, с дължина до 8-12 см. Характерен признак у боледуващите животни е кашлицата, особено сутрин при раздвижването им. По-рядко боледуват телетата в полупланинските и планинските райони. Диктиокаулозата е типично заболяване на лошо гледани и хранени животни, особено младите.
Фасциолоза (едър метил)
Причинителят има листовидна форма с дължина 2-2,5 см. Младите паразити странстват в чернодробната тъкан и се установяват в жлъчните канали.
Заболяването може да се прояви в тежка форма още през юли-август (т.нар. росница). Към края на пасищния сезон се развива подостра форма. И в двата случая признаците са приблизително еднакви - залежаване, увиснал корем с голямо количество течности в него, слизести изтечения от ноздрите и смърт след 3-4 дни или 2-3 седмици.
През зимата и пролетта протича хроничната фасциолоза, прояввяваща се със слабеене на животните, анемия, подчелюстни отоци, извратен апетит, проскубване на вълната, аборти, намаление на млечността.
Дикроцелиоза (дребен метил)
Паразитите са на големина до 0,7-0,8 см. Те обитават жлъчните канали. Заразяването става през целия пасищен период. Боледуват най-вече възрастните овце без видими признаци.
Парамфистоматоза (червеи в стомаха)
Причинява се от червеникави паразити в търбуха и мрежата на преживните. Животните боледуват през зимата и пролетта и това причинява намаляване на млечността.
Как да се предпазят пасищните животни от масово опаразитяване?
Необходимо е:
* да не се допуска продължителна паша във влажни ливади, подгизващи пасищни участъци, край разливащи се реки, напоителни или затлачени напоителни канали, изворчета, чешмички и пр.;
* да се избягва пашата преди вдигането на сутрешната роса;
* да се използват хигиенизирани водопои;
* животните да се хранят пълноценно, особено в края на зимата и началото на пролетта, когато витамините и минералните вещества в организма им са намалели и са особено податливи към заболяване;
* при констатиране на заболяване животните да се извеждат незабавно от опасните за заразяване места и да се търси ветеринарномедицинска помощ;
* възрастните животни да се изследват задължително в края на зимата за паразити и при нужда да се обезпаразитяват, за да не заразяват пасищата.
Диагностициране: Диагнозата на заболяванията от вътрешни плоски и кръгли паразити е комплексна. Поставя се въз основа на външните признаци, на изследване на фекалните проби (изпражнения) и най-точно на аутопсиране на умрели или заклани за целта животни.
За по-голяма достоверност на данните от изследването на фекалиите пробите трябва да са индивидуални и да се изпращат същия ден във ветеринарномедицинските лаборатории. Навременното изследване на паразитологичния статус на животните е много важно. Пример: при изследване на фекалните проби през лятото и в началото на есента за метил могат да бъдат доказани само останалите от пролетта възрастни паразити, а не и младите, които през този период са по-опасни за здравето на животните.
Важно е да се знае: За профилактичната дехелминтизация (обезпаразитяване) на стадата срещу посочените паразитози и за лечението на заболелите животни има достатъчно голям брой ефикасни лекарствени средства, които се прилагат инжективно и перорално. (БФ)
Коментари